Биста или Бистата не празнуваше рождения си ден, но самата твърдеше ,че се чувства на 17 и няма нужда да брои на колко години е всъщност.
Беше приятно „напухена“, носеше очила с дебели стъкла, които често побутваше върху вечно любопитното си лице. Бистата знаеше много истории,на които беше пряк участник. Тук ще разкажем за една много много прясна лятна …. история.
Случи се така, че нейната приятелка, която имаше две малки момчета реши да отиде на зумба. Все пак майките обичат да спортуват. Но някой трябваше да наглежда добрите момчета-най-малкото да им даде вкусен сладолед, да им изчисти костилките на черешите или да се научи да хвърля много шестици на зарчето , когато играе “Не се сърди човече“ и да не се сърди много много , когато противниковият играч мине като фурия през нейното игрално поле и върне пионката в началото на играта. И така, майката нямаше да е вкъщи по-малко от два часа. Чудесно време за забавления. Щом входната врата се затвори и асансьорът лениво заслиза надолу, започна организацията по двучасовата забава. Забравих да представя малките момчета: Баткото се казваше Бързият Нинджаго, защото във всичко беше много бърз, включително и по създаване на фигури с конструктори Нинджаго.Той беше на шест години и много страдаше, че всички деца в „градината“ вече са загубили по някой зъб,а той още не.
Харесваше голям столичен отбор по футбол и тренираше при бате Любо с фланелка номер 10. Все пак беше във всичко много бърз. Можеше да кара колело без помощни колела,“защото е и голям“ /батко/. В последно време, нещо не харесваше доматите,но заедно с майка си отглеждаха домат в една саксия на терасата и тържествено й беше обещал,че ще го “поне опита или изяде,когато стане достатъчно червен“. Малкото момче беше на една година и четири месеца и имаше много имена. Последното име, което се задържа около две седмици е Дига-дига-диг и в тази история ще го използваме и ние. Най-много обичаше да вдига масата, заедно с покривката, особено когато на нея имаше повече чаши и чинии. За целта бързо се прокрадваше до някой лесно достъпен край и светкавично и силно дърпаше към себе си. Ефектът беше толкова звучен и запомнящ се, а всички освен него странно учудени.
Бистата и Бързият Нинджаго радостно си плеснаха ръцете, сложиха Дига-дига-диг на високият жълт стол, изчистиха костилките на черешите, сложиха ги в здрава купичка с картина от филма“Ледена епоха“ и му я дадоха да се занимава. Самите те решиха да изиграят няколко бързи игри с новата игра “Пав патрул“, за която се изискваше голямо умение да се брои до 20 и да се местят фигурките на кучета в цветните квадратчета , без да се излиза от очертанията. И така в смях и в закачки един час мина. Черешите странно се бяха преместили по едни пухкави бузки и ръчички,а купичката се спотайваше някак вълшебно под големият жълт стол. Някой път стават чудеса…
Оставаше около час до завръщането на майката от спортната зала. Изведнъж им хрумна идеята заедно да я чакат на входа на салона и после да похапнат сладолед в парка. Речено – сторено. Дига-дига-диг беше старателно измит, преоблечен, нацелуван и завързан със здрав моряшки възел в неговото возило и с шапка, която постоянно се намираше някъде около главата му-ето още едно чудо-потеглиха към спортният комплекс. Той, за жалост, се намираше на едно огроомно кръстовище и около него имаше гъсти ниски храсти, красиво оформени в животински фигури. За Бистата това беше голямо предизвикателство, защото трябваше да преодолее с количката и Дига-дига-диг в нея тротоари, чиито плочки имаха собтвено разбиране за височина или неправилно спрели автомобили, които я принуждаваха да прави сложни маневри, да слиза от тротоара на шосето и обратно и то така, че Дига-дига-диг да не се събуди или да не се изръси тоест да не се изгуби по пътя, и всички весели и щастливи да ядат сладолед. И тогава се случи случката…
Бързият Нинджаго, който е много бърз във всичко, бързо пресече на зелен светофар оживения булевард и….. започна да пищи панически. А Бистата запази самообладание и пред учудените пешеходци изля цяла бутилка с вода върху нейния приятел, който стана един много много мокър Бърз плачещ Нинджаго ….. Но, нека да забавим движението на събитията със скоростта на костенурка…
Ето,какво се случи : Както споменахме, около големият спортен комплекс имаше ниски храсти и когатото Бързият Нинджаго, който наистина е много бърз, стъпил на тротоара, в неговата буза се ударил един папатак. Той помислил бузата на Бързият Нинджаго за цвете и решил да кацне на нея. Само че , това стреснало Бързият Нинджаго, ама си спомняте как го стресна. И тогава Бистата била принудена да излее цялото шише с вода и да превърне Бързият Нинджаго в Мокър Нинджаго, а после – в един смел Нинджаго, защото бързо спря да плаче, като накрая той стана един учуден Нинджаго, защото се чудеше как така папатакът го е помислил за цвете, като той е висок цели 118 см без обувките…
Ето че наближава края на историята и имаме следните лица и събития: Един брой усмихнато и мокро шестгодишно момче, един брой събуден Дига-дига-диг,който протягаше ръчички и искаше и той да бъде мокър, едно празно шише от вода и едно стихче,което всички дружно повтаряха: Днес се срещнах с папатак Татапак, татапак Мен не ме е страх папатак,татапак.
П.П.Сладоледът беше много вкусен!
