Какво си представяте, когато чуете „споделено родителство“?
…Модел на грижа за децата, при който и двамата родители участват активно в отглеждането и възпитанието на децата, независимо от раздяла или развод помежду си… Времето, прекарано с децата, се поделя между родителите… Съвместните решения за здравето, образованието и възпитанието на децата се взимат заедно… Самите деца запазват стабилна и здрава връзка и с двамата родители и това се отразява добре на тяхното емоционално и психическо развитие…
Дали това са имали предвид трите политически партии, които една през друга внесоха три законопроекта за промени в Семейния кодекс, насочени към въвеждането на споделено родителство, мога само да гадая. Не за пръв път у нас политически сили в рамките на ден-два избухват стихийно с проектозакони, като че ли общественият ред и човешкото бъдеще са игра на белот и надпреварата е кой ще каже „всичко коз“, „контра“ и „реконтра“.
Според проекта на „Възраждане“ детето трябва да прекарва най-малко 10 дни месечно при родителя, при когото не живее.
Според този на ИТН детето следва да живее най-малко 127 дни годишно при всеки от родителите. И тук става още по-интересно – ако родителят, който упражнява родителските права не дава детето на другия за предвиденото време, другият спира да дава издръжка, но ако другият не я спазва, дължи издръжка в двоен размер. Почти като карти с лош късмет в игра на „Монополи“ – хвърлиш три пъти чифт и хайде в затвора.
Вижте още:
„ГЕРБ-СДС“ са по-абстрактни и концептуални. Вместо да изчисляват дни и да се ангажират с конкретен брой, предлагат ако родителите не могат да се разберат помежду си кой да упражнява родителските права, съдът да постанови съвместно им упражняване. Защото оттам насетне със сигурност ще могат да се разберат помежду си, най-вероятно?
Аргументите на подкрепящите бащи накратко са, че така ще се избегне родителското отчуждение и ще се сведе до минимум възможността майката да ги шантажира чрез детето. Аргументите на подкрепящите майки, които с просто око изглеждат доста по-малко от подкрепящите бащи, са в посока да не се запазва статукво, при което всички отговорности след раздяла остават за майката.
Друг е въпросът, че детето трудно ще може да си гледа куче, докато е заето да мигрира между майка си и баща си, за да удовлетвори прищевките на поне единия от тях, както и на „Възраждане“, ИТН и ГЕРБ-СДС.
„Ранната детска възраст, географската отдалеченост на местоживеенето на двамата родители и неразбирателството между родителите не са достатъчни обстоятелства за оборването на презумпцията за споделено родителство”, гласи единият от законопроектите.
За да се угоди (евентуално!) на желанията на най-малко единия от двама родители, които вече са доказали, че връзката между тях не може да сработи, следва детето да понесе всички негативни последици.
Детето трябва да мигрира като прелетна птица между „Люлин“ и „Мусагеница“, а защо не и между Батак и Горна Оряховица – в крайна сметка никой не е казал, че географската отдалеченост пречи на утопичното споделено родителство. Детето ще има две къщи, две стаи, две възглавници, две любими играчки за сън. Може би и два комплекта училищни пособия, освен ако не се очаква, че смирено ще гастролира от дом на дом с тежката училищна раница на гърба си.
За да няма риск единият родител да го настрои против дргуия, ще има риск двамата родители (с целия им прилежащ арсенал от баби, дядовци, вуйни, чичовци, втори съпрузи и предишни или последващи деца) да ги настройват взаимно едни срещу други на равни интервали.
Всъщност детето няма да знае къде е домът му и къде може да се чувства спокойно и заземено, най-вероятният отговор е „никъде“.
Оттам продължаваме с взимането на съвместни решения за здравето, образованието и възпитанието на детето. Без да забравяме, че тук става дума за отношения между двама възрастни, които очевидно не могат да се разберат помежду си и точно заради това съдът е решил вместо тях.
Единият може да е например антиваксър, другият да е здравен фанатик, който не дава на детето да измие зъбите си, без преди това да стерилизира четката във вряла вода.
Единият може да вярва в домашното обучение, другият – в частните училища. Единият да е циничен атеист, другият – върл ортодоксален християнин.
Ами супер! Значи детето ще има ваксина срещу ДТ, защото тогава е било при единия родител, и няма да има манту, защото се е паднало при другия. Ще посещава училище наполовина и вечер преди лягане горещо ще се моли на Бог, който не съществува, да опрости греховете на седемгодишния му живот.
Вижте още:
В периода от живота си, в който едно дете има най-голяма нужда от сигурност, хармония и стабилна житейска основа, за да се развива емоционално и психически и в който така или иначе е достатъчно травмирано от разпада на своето семейство, то ще трябва да се превърне в безгласна кукла, която да угоди на всички роднини.
В резултат на това на свой ред ще се стигне до увеличение на броя на делата за домашно насилие или за родителско отчуждение, което – изненада! – ще навреди на децата психически.
Вместо до диалог и сътрудничество това ще доведе до накланяне на везните към родителския интерес, вместо към този на децата, което според мен доказва и самото наличие на проектите.
Парадоксът при тях е, че ако родителите могат да се разберат цивилизовано и в интерес на децата, намеса на съда не би била нужна. Тоест, споделеното родителство би се налагало отвън в случаите, когато не могат, а именно в тези случаи то не би могло да бъде в полза на децата.
Знам, че ще обидя много хора с последното, което ще кажа, но това е риск, който си струва да поема: ако детето ви не иска да ви вижда, може би е време да помислите И над собственото си поведение. А е възможно и да сте закъснели.
Вижте още:
