Веднъж една позната с почти 40-годишен брак, ми каза: „Тайната на успешната връзка е да не си говорите. А и какво толкова има да си кажете след толкова години заедно?“.
Чувала съм това съждение под различни форми от различни хора, които са в брак или дълга връзка. Например: „Не всичко трябва да се обсъжда, иначе неминуемо ще се скарате…“ или
„Много се разбираме – стига да не си говорим…“.
Вижте още:
Не е нужно кой знае какво задълбаване, за да се потвърди опита на двойките, че действително, ако можете да седите в тишина с партньора си, без да се чувствате неловко от това или ако умеете да се занимавате паралелно с различни дейности, без да си пречите – връзката може би е здрава.
Единият е потънал в книгата си, докато другият предпочита да говори по телефона с часове? Или пък единият се занимава с хобито си да готви, докато другият определено предпочита да гледа филми по същото време? Ако се наслаждавате на присъствието на партньора и на неговата съсредоточена дейност, без това да ви пречи – може би все пак съжителствате добре заедно. А доброто съжителство е в основата на дълготрайните отношения.
Вижте още:
Не е ядрена физика и да се осъзнае, че необходимостта да не се ангажирате един с друг постоянно действа доста освежаващо на отношенията. Само компанията на другия. Без обсъждания. Без изисквания. Без подхвърляне на реплики. Без напрежение.
Поредица от четири изледвания, публикувани под формата на статия в Motivation and Emotion, описва психолотията на „споделената тишина“ при двойките. Експертите представят работата си с различни двойки, за да опишат как се преживява мълчанието в интимните отношения. Изводите са, че всъщност мълчанието представлява мощна форма на комуникация.
Нета Вайнщайн от Университета в Рединг, Великобритания, и нейните колеги дефинират четири вида мълчание:
Участниците са имали възможност да обяснят мълчанието си в рамките на двойката с причини като: „Защото беше забавно, приятно и допринасяше за усещането за близост между мен и партньора ми“, „Защото се страхувах, че ще ми се разсърди, ако кажа нещо“, „Защото исках да си отмъстя за нещо, което се е случило“, „Защото партньорът ми каза, че ще прекара време с мен по-късно“, „Без никаква причина, просто така се случи“ и т.н.
„Резултатите от различните проучвания показват, че естествено мотивираното мълчание се усеща с повече положителен афект във връзката и по-малко отрицателни последици и че взаимоотношенията са по-близки и по-задоволяващи потребностите по време на естествено мотивираните моменти на мълчание“, обясняват авторите на статията.
От друга страна интроектираното и външно мотивирано мълчание са свързани с по-негативни реакции и по-ниско удовлетворение от отношенията. Спонтанните моменти на мълчание не са последователно свързани с резултат или с удовлетворяване на потребностите.
Очевидно това зависи от мотивацията, която стои зад мълчанието.
Ако мълчите, защото се чувствате комфортно и сте доволни, тогава е ясно, че е положителен знак. Но ако мълчите от страх или като форма на наказание – е точно обратното.
Изводът?
Според Вайнщайн, водещ автор на изследването, не винаги е необходимо да запълваме пространството с разговори – и мълчаливите моменти могат да представляват мощен начин за комуникация.
Вижте още:
