Човешкият организъм е създаден, за да работи добре под здравословно количество напрежение и да се справя със стреса както в личния, така и в професионалния живот, без да изпитва особени затруднения. За съжаление обаче „здравословно количество напрежение“ е различно за различните хора. А и най-разнообразните видове източници на стрес са неизбежни в непредвидимия и сложен свят, в който живеем.
Затова се оказва, че обикновено живеем с високи нива на напрежение и тревожност. Независимо дали става дума за затруднения в служебен план, за материални проблеми или за лични трагедии, като например смърт или заболяване на близък, влошаване на собственото здраве, физическо нараняване или проблеми с партньорските отношения – стресът ни съпътства през почти целия ни съвременен живот.
Вижте още:
Според Американската психологическа асоциация контролирането на прекомерния стрес започва с ясното разпознаване на симптомите на напрежение и преумора. Следващата спешна стъпка е поставянето на граници – психически или физически, които да ни помогнат да преодолеем стреса, произхождащ от дадената ситуация.
Тялото започва да дава различни сигнали, когато напрежението, преумората или прегарянето (бърнаута) му дойде в повече. Въпросът е дали, подмамени от стреса, въобще се вслушваме в себе си? И дали сме способни да разпознаем колко сме стресирани? А дали изобщо се замисляме, че тялото ни иска да ни каже нещо?
За да „чуем“ посланията на организма, е необходимо да спрем за малко и да се вслушаме в себе си. Така можем да разберем кои деструктивни елементи са се промъкнали в ежеднението ни и как да им „сложим юздата“, за да намалим стреса си.
За ваша помощ ви предлагаме списък с тревожните сигнали, които тялото изпраща, когато сте подложени на твърде голям стрес. Слушайте се в тях, за да не причинявате допълнително щети на тялото и психиката си и за да успеете навреме да намерите спокойствието и да създадете една по-балансирана реалност за себе си.
Замъгляването на мисълта, трудното концентриране и усещането за психическа умора е пряко свързано с по-високите нива на стрес, на които сме подложени. Ако не се дължи на някакъв здравословен проблем, така наречената „мозъчна мъгла“ се появява, когато се претоварваме и пренебрегваме здравословните граници между професионалния и личния си живот или не даваме приоритет на почивките, грижата за себе си и пространството си за презареждане. Така претоварваме мозъка си, което допълнително затруднява умението за истинска отмора и ни отдалечава от балансирания живот.
Мозъчната мъгла обикновено е следствие от хормонален дисбаланс, който пък е пряко свързан със стреса в ежедневието. Че сме предложени на прекомерен стрес и той е разбъркал хормоните ни можем да разберем и по още ред други начини – от проблеми с храносмилянето, през емоционални пробеми, до нарушаване на менструалния цикъл при жените. Хормоналният отговор на стресовите ситуации е древна реакция на организма, чрез която се алармира, че докато не преминат стресовите ситуации (които се приемат от организма като животозастрашаващи), репродуктивната дейност ще бъде на второ място.
Стресът оказва значително влияние върху графика и продължителността на съня ни. Нергулираното напрежение може да предизвика безсъние, трудности при заспиване, трудности с продължителността на съня, чести събуждания през нощта, причинени от обсесивни мисли. Всичко това ни пречи да получим здравословното количество почивка, от което се нуждаем.
Хаотичното ежедневие повишава нивата на кортизол – хормонът на стреса в тялото ни – и тогава режимът на съня се променя. Затова, когато сме изправени пред твърде голямо напрежение, истинската почивка се оказва почти невъзможна.
Отделно, когато сме постоянно претоварени с работа и не усещаме границата между професионалния и личния живот, или си „носим проблемите“ у дома – всичко това се прехвърля в леглото, където неминуемо продължаваме с тревожните мисли. Така, вместо да си починем, все повече и повече размишляваме и се напрягаме. По този начин попадаме в порочен кръг, при който отчаяно се нуждаем от почивка, но сме неспособни да си я осигурим.
Стресът често кара храносмилателните ни система също да премине в режим на „борба или бягство“, което може да доведе до стомашно разстройство.
Тревожността и стресът в ежедневието ни често се изразяват чрез неприятни храносмилателни преживявания, принуждавайки ни да се борим едновременно с физически дискомфорт, успоредно с психическото претоварване.
Нещо повече – сигналите за болки в стомаха, както и хранителните разстройства като преяждане или липса на апетит също могат да сигнализират, че сме подложени на прекомерно високи нива на стрес и е време да вземем мерки.
Когато се намираме в стресова ситуация или упорито се борим с тревожните си мисли, не е необичайно да се потим – това е естествена физиологична реакция, предизвикана от хормоните на стреса като кортизол и адреналин.
Когато обаче сте прегорели или постоянно се борите с твърде много стрес, тази телесна реакция може да се случва по-често от нормалното, обикновено без повишаване на телесната топлина и много по-бързо от типичното потене, което е естествено за регулиране на топлината на тялото.
Като дават приоритет на техниките за осъзнатост и поставят здравословни граници, хората, изпитващи високи нива на стрес, могат да помогнат за борбата с тази телесна реакция. Упражненията по осъзнатост, физическото натоварване, както и тренировките по йога активно работят за облекчаване на тази реакция на организма.
Много хора стискат зъби, когато са посложени на висок стрес. Това причинява болки в челюстта и изхабяване на зъбите. Когато стискането на зъбите е неволно, независимо дали през деня или през нощта – то се нарича бруксизъм. Този познат на стоматолозите проблем води до главоболие, болки в областта на челюстта, нараняване на зъбния емайл. В по-сериозни случаи се стига до изтъркване на зъбите и дори до чупенето им в следствие на силното стискане.
Във всички случаи стискането на зъби е сериозен проблем, който далеч не е само стоматоложки. В основата му най-често седи прекомерното напрежение и стреса, който изпитваме. По-ясен сигнал от този, че е време да променим нещо в ежедневието си, надали може да ни бъде даден от организма, когато е подложен на силен стрес.
Когато не умеем да поставяме здравословни граници на собствните си възможности и не разчитаме на рутинни процедури за разтоварване от стреса, телата ни започват да работят извънредно, за да се справят с вътрешното напрежение. Това обикновено се случва за сметка на физическия и емоционалния ни комфорт.
Телесната реакция на организма в стил „борба или бягство“ често предизвиква стрес и тревожност, които водят до ускоряване на сърдечния ритъм и на дишането и в последствие се появява усещане за задух. Много хора, които се борят с последиците от бърнаут или които са подложени на труднопреодолим стрес, изпитват напрежение в главата и гърдите, което им пречи да се отпуснат както емоционално, така и физически.
Макар че това преживяване обикновено е свързано с моменти на тревожност като паническа атака или емоционален изблик, хроничният недостиг на въздух може да бъде и последица на постоянен, хроничен вече стрес.
Стресът оказва пряко въздействие върху имунната ни система, като я потиска, което влошава действието на типичните защитни механизми срещу болестите. Така дори обикновената настинка може да се окаже, че минава неочаквано тежко.
Когато не осъзнаваме, че сме подложени на прекалено високи нива на тревожност и стрес, е добре да се замислим дали не сме прекалено податливи на заболявания, възпаления и дали имунната ни система не е компрометирана от тревожността, която изпитваме.
Според статия, публикувана в World Psychiatry, мускулните болки и главоболието често са свързани с неосъзнато високи нива на стрес и бърнаут. Неспособността ни да се отпуснем емоционално често се отразява и на тялото ни, което води до хронични болки в гърба, раменете и врата и умора.
Превръщайки емоционалната болка и стреса във физическо преживяване, телата ни често изпращат странни сигнали, за да ни напомнят, че сме подложени на твърде голямо напрежение и за да ни подтикнат да предприемем стъпки за отпускане или поставяне на по-здрави лични граници със стресора.
Хората, които се чувстват прегорели или прекомерно напрегнати, често изпитват замайване в случайни моменти през деня. Това е така, защото стресът обикновено повишава нивата на кортизол в организма. Това е реакция на хормона на стреса, която също е свързана с баланса на организма.
Независимо дали става дума за замайване при изправяне или за невъзможност за концентрация по време на работа, най-добрият начин да се справите с това неприятно преживяване е като се справите със самия източник на стрес. Промяна в начина на живот, като например намиране на нова работа или усвояване на нов здравословен навик за по-добра вътрешна емоционална регулация – ключово е да разберете как да се справяте с последиците от стреса, така че да се почувствате по-добре психически и физически.
Преяждането е широко разпространена реакция на стреса, защото храната се свързва с утехата. Консумацията на прекомерно голямо количество захар и сладки изделия също има общо с безнадежните чувства, предизвикавани от прекомерното напрежение. Някои стресирани хора пък забравят изобщо да се хранят, така че ако забелязвате промени в теглото си, основани на хранителните ви навици, се замислете дали пък не сте „прегорели“.
Както установява проучване на Frontiers in Endocrinology, стресът може да повлияе на способността на организма да складира мазнини. Наред с по-голямото отделяне на хормони като кортизол, това може да има сериозни последици за теглото ни. Макар че може да става дума за едва доловима промяна в теглото, разпознаването на промените по отношение на приема на храна, трябва да даде знак, че е време да поставите ясни граници пред стресиращите елементи в живота ви.
Вижте още:
