Има израз, който е важно децата да чуват от родителите си и то възможно по-често: „Обичам те“. От най-ранна възраст, тези думи за тях са потвърждение, че са важни и имат уникално и единствено място в сърцето на възрастния, който се грижи за тях.
Когато чуват (и трябва да го чуват, а не единствено да го чувстват!), че са обичани, децата израстват по-сигурни в себе си и с усещането, че са ценени. Явното заявяване, че са обичани, в по-късните години им създава сигурен стил на привързване, който ще им помогне в създаването и запазването на романтичните връзки.
„Обичам те“ буквално изгражда самочувствието и устойчивостта им. Когато знаят, че са обичани безусловно, те могат по-лесно да се справят с предизвикателствата и да създадат отношения с позитивен характер.
Но какво се случва, ако децата не чуват и никога не са чували „Обичам те“ от родителите си? Ако са отгледани от емоционално дистанцирани родители…?
Оказва се, че като възрастни, децата, пред които не е е изразявано чувство на любов, може да развият някои общи черти.
Всяка ситуация е различна, но често културните норми и социалните очавания към различните поколения са една от основните причини, поради която родителите и другите лица, полагащи грижи за детето, може никога да не са му казвали „Обичам те“.
Има култури, както и семейства, които не изразяват открито емоциите си. А и изразяването на топли и позитивни чувства кара доста хора да се чувстват неловко. Струва им се признак на слабост да показват колко много са привъзрани, пък било то към децата.
Личният опит в живота на някои хора също може да играе роля. Ако като дете родителят или настойникът също не е чувал често „Обичам те“, то той надали ще е склонен да изразява чувството си на любов открито.
Изричането на думите „обичам те“ може да направи хората уязвими и да засили страха им, че ще бъдат наранени. Уязвимостта може да се чувства още по-силно, ако обичате детето си твърде много.
Хората, склонни към тревожност или други психични проблеми, може да са особено склонни да се отдръпнат и да не споделят чувствата си. Но именно за тях е важно да правят точно обраното – да се опитват да споделят любовта, която изпитват към детето си, така че то да я усети силно и еднозначно.
В противен случай е възможно детето да прояви някои от следните 13 признака като възрастен. Те са сигурна индикация, че човекът е пораснал в дом без откровено изразяване на любов и че родителите му са се държали емоционално дистанцирано:
Чуването на „Обичам те“ в ранна детска възраст поставя основите на самооценката. Ако не го чуват, децата започват да се сравняват с другите.
Те разбират, че на други деца около тях им се казва, че са обичани, и могат да започнат да се чудят: „Защо аз не съм обичан? Какво не е наред с мен?“, за да заключат накрая: „Аз трябва да съм проблемът“.
Хората, отгледани в емоционална дистанция, е въможно да израснат несигурни в себе си и в отношенията си с другите, защото никога не са се чувствали оценени.
Това може да се прояви в отношенията като търсене на потвърждение от другите чрез задаване на въпроси, свързани с чувството им за стойност и важност.
Когато човек не се чувства обичан като дете, той често се опитва да докаже стойността си като възрастен, като се държи угоднически с хората.
Подсъзнателното мислене зад подобно поведение е: „Ако успея да бъда достатъчно приятен, тогава ще получа любовта, от която имам нужда и която винаги съм искал“. Тази концепция се свързва с вътрешното усещане за контрола, тъй като понякога ни е по-лесно да смятаме, че имаме влияние върху чуждите емоции, отколкото да приемем реалността, която е, че не можем да контролираме напълно отношението на другите към нас.
Цялото това угаждане на хората може да превърне човека в хамелеон, който не знае кой е точно. Когато ви отглежда емоционално недостъпен родител, нямате сигурна база, от която да изследвате и разбирате света, а оттам и не можете ясно да прецените и идентифицирате точното си място в него.
Вижте още:
Семената на перфекционизма могат да бъдат засадени и по време на детство, в което не е показвана много любов. В опит да спечелят обич, която не е била давана щедро в детството, някои хора може да започнат да се стремят към съвършенство във всичко, което правят, вярвайки, че ще спечелят любов и одобрение чрез постижения.
Вижте още:
Липсата на граници е един от начините, по които могат да се проявят ниската самооценка, угодничеството към хората и перфекционизмът.
Ако някой не вярва, че е изначално достоен за любов, поради това, че не я е получавал като дете, той може постоянно да изпитва проблеми с поставянето на здравословни граници. Подобни хора могат да поемат прекомерни ангажименти, защото вярват, че трябва да направят всичко, което се изисква от тях, за да бъдат обичани. А прекаленото поемане на ангажименти може да доведе и до колебливо поведение, защото в крайна сметка хората решават да правят това, което искат, и в последния момент казват „не“.
Хората, на които като деца не са казвали „Обичам те“, обикновено имат интернализирано убеждение, че нещо не е наред с тях. В резултат на това те може да се твърде предпазливи, когато предприемат крачки напред в кариерата или във взаимоотношенията си.
Ако нямаме стабилна вяра, че сме обичани, цял живот ще се страхуваме, че някой няма да ни хареса, което е известно като страх от отхвърляне.
Родителската любов се усеща крехка, когато човек рядко я получава, и тези чувства могат да се засилят в зряла възраст
Детето може да вярва, че ако не се държи по определен начин, неговият възпитател вече няма да е до него. Това го превръща в зряла възраст в човек, който е прекалено извинителен, невинаги споделя честно как се чувства, не държи на границите и може да изглежда ненадежден или да се ангажира прекалено много.
Децата се научават да се саморегулират в любящи и сигурни взаимоотношения. Ако не сте имали сигурна почва за практикуване на това, когато сте били малки, може да е много трудно да го постигнете като възрастни. Тези хора може да избухват по-лесно и да не умеят да проявяват сдържаност.
Често срещано явление е и емоционалното отдръпване. Честно казано, това е разбираемо. Когато ви отглежда емоционално недостъпен родител, обикновено не се научавате как да имате функционална връзка с емоциите си. Освен това, тъй като родителите ви не са били в състояние да бъдат уязвими с вас, е невероятно предизвикателство да се научите да бъдете уязвими и вие с другите. Това се проявява като бързо преминаване от една връзка в друга или като трудност при поддържането на приятелства.
Взаимоотношенията ни с възрастните, които се грижат за нас в детството, са първите, които имаме. Ако те са лоши, може да се окаже невъзможно да формираме истинска привързаност с другите. Тези, на които не им е казвано, че са обичани, може да се затруднят да се доверяват и трудно да вярват на другите, когато те изразяват любовта си към тях. Те дори могат да възприемат изразяването на любов като признак на слабост или неискреност.
На хората, които не са чували „обичам те“ като деца, може да им липсва осовнополагащ опит в отношенията и умение да създават постоянни романтични връзки. Или обратното – те се вкопчват в отношения, които са токсични.
Склонни сме да възпроизвеждаме динамиката от детство през целия си живот, освен ако нещо не ни мотивира да се променим. Без мотивация за търсене на нещо различно, това може да означава да очакваме и приемаме отношения, които не са напълно здравословни по отношение на емоционалното изразяване, междуличностната дълбочина и сигурната привързаност.
Хората, които са израснали с чувството, че не са обичани, са по-склонни към психични проблеми като възрастни. Психичното здраве се влошава, когато човек смята, че не е бил достатъчно обичан по някакъв начин. Това може да се изрази в депресивни настроения или засилена тревожност, особнено по отношение на романтичните отношения.
Вижте още:
