Ихаа, как обичам да ми дават акъл. Непоискани съвети. Направо обожавам!
Следва: личният ми Топ 7 на темите, по който тръпна в щастливо очакване всеки ден, за да събирам мъдри и ценни насоки кое как да мисля и правя!
Тук намерението да помогнат е най-искрено и затова мястото на тази тема в класацията ми е 7-о. Най-сладичко и любимичко ми е, чули-недочули, разбрали-недоразпитали, да ми се препоръчва: фитнес и бягане при проблеми, които биха се влошили от такива интензивни активности; всеки ден ходене по върховете на близките планини, за да избягам от стреса, породен от това, че нямам време за себе си; и всевъзможни диети, които доказано ще работят при мен, просто защото са проработили в някакъв момент за лайф-коуча, който ми ги набутва.
Книги, музика, филми, сериали, знаменитости, храна, участнички в риалитита, аксесоари – всичко, което харесва и обожава даващият ми акъл. Което ако аз не харесвам в този момент по някаква причина (най-добре причината да е, че не го знам), ще трябва да се запозная/изгледам/прослушам максимално скоро с него и да започна много да харесвам! Иначе рискувам тежко да обидя ментора си. И може вече да не ми дава такива съвети… еех.
И изобщо какво е Коледа, дали аз знам за консуматорството как е увредило духовността на празника, колко и какво трябва или не трябва да се яде (най-вече като количество) и доколко и с кои близки да се прекара времето. Доколко да си почивам или да работя в този период от годината. И, разбира се – какви подаръци да правя или да не правя, да поискам или да не поискам. Добре че ги има тези ценни хора с безценните им непотърсени съвети, иначе Коледа за мен би била съсипана!
Ауу, как го обичам това – да слушам не просто съвети, а наставления. Как да си решавам проблемите, каква работа да захвана, колко и какви деца да направя, на коя жена да ѝ ги направя, как да избирам изобщо подходящи жени, в каква компания да движа и къде да движа с нея, та чак до това какви хобита си заслужава да имам! Изчерпателно, нали, не може да се отрече!
Още по-добре – как е трябвало да съм си изхарчил вече похарчените пари. Ухаа, давайте ги насам, давайте ги тези съвети, моля ви! Направо не знам как досега съм успявал изобщо да харча изкараните от мен пари сам, без вашите мнения.
А това как го обичам, как само го обичам! Обичам да получавам акъл как да управлявам колата, в която се вози човекът, който ми дава акъла, особено ако возеният никога не е имал книжка и най-сериозното, което е карал, е велосипед. Обичам да бъда наставляван как точно да псувам или да не псувам засичащите ме (които вероятно също возят понякога по някой такъв мастърмайнд). Все пак, нали трябва да стигнем живи и здрави, пък и помъдрели, там, за където превозвам пълния с практичен ум товар.
Най-най-най-любимото ми във вселената на даване на непоискан акъл. Мммм, направо потръпвам от удоволствие да слушам такива съвети. Особено от хора, които никога не са имали деца. Елате повече, сипвайте ми още и още насоки за възпитание и държание към хлапетата, които като по чудо са оцелели досега под моите грижи. Трябва да слушам и се вслушвам в златните думи на хората без деца, защото все пак, бидейки без деца, те много, много по-добре от мен не създават проблеми с децата си на другите хора.
А ако вие, приятели, нямате такива ценни приятели, пишете ми, ще ви ги пратя – те ще искат да помогнат и на вас! Така и техният живот има смисъл!
Още от Слави Искренов:
