През 80-те по „Сънчо“ имаше една приказка за Ежко Бежко, който върви по поляна в горещ летен ден, слънцето пече много силно и той си мисли как сигурно един ден то ще изгори всичко и ще останат само камъни, и че, ако иска да оцелее тогава, ще трябва да може да яде камъни, и затова решава да се учи отсега да яде камъни.
Малка детска теоретична соц апокалиптична история.
Обаче ето – филмите, сериалите, книгите, комиксите и компютърните игри на тема апокалипсис и пост-апокалипсис са сред най-вълнуващите и популярни и сега. Особено актуални стават покрай Студената война, а още по-особено през последните 15-ина години и то не само заради обичайната нужда от страхуване, вълнуващата неизвестност, саморазрушителните човешки стремежи и т.н.
Да, размина ни се с ковида, терористите, природните бедствия и, засега, с някои текущи войни вдясно от нас. Но така, като гледаме, май като нищо ще ни се сполети още в този живот, в доста близко бъдеще, някой мега катаклизъм. И – хоп – сме се оказали в подобна ситуация като онзи Ежко Бежко, но не наужким и наум, а в реална среда на изпържена природа, липса на ресурси, ужаси и опасности.
И кои, според вас, са хората на бъдещето – онези, които ще оцелеят тогава? Кои са най-подготвени в такъв един свят, а? Ами, как кои – родителите! Особено онези, които си гледаме сами децата и имаме повече от едно! Ето защо:
Да, дори и сега, на фона на изобилието на съвременния консуматорски свят, често дояждаме останалото от вечерята на децата и сме си много добре. Особено таткото – виждали сте мемето с двете чинийки: за децата шунка, кашкавалче и хляб, изрязани във формички на сърца и звездички в едната, а в другата – коричките и остатъците за таткото. Пак добре, че има и за него, какво!
Дали защото хубавите продукти не се пипат, защото са за децата.
Дали понеже сме изморени и няма кога или с какви сили да си готвим и за нас.
Сега ясно ли е как в евентуалното тежко за човечеството бъдеще, родителите, особено татковците, дори нямаме нужда да се адаптираме, за да изровим от кофите нещо за ядене, да изчегъртаме бръмбарите от дървесните кори или да изчоплим ставащото от мършата – и даже няма да се мръщим!
В един скорошен свят на опасности – дебнещи кръвожадни мутанти, глутници от бесни гладни псета, орди смъртоносно-вирусоносни плъхове, зли луди, бързи човекоядци, а защо не и зомбита – заспиш ли, може да се събудиш мъртъв!
Да видим тогава лигльовците, които спят повече от 4 часа на денонощие в сегашно време, как ще се адаптират в близкото бъдеще! Да, няма да се адаптират, те ще са първите жертви на жестокия нов свят.
Но родителите, особено родителите на две, три и повече деца, ние ще сме в свои води! Защото можем да не спим – ние приспиваме до безкрай, носим чаши с вода, сменяме напикани чаршафи, обясняваме търпеливо, че е три часа и е още рано да се обличаме за детска, спринтираме в посока на писъците от кошмари, гледаме от упор в очите неспящи и недостатъчно уморени от през деня „зомбита“, разказваме поредна приказка, проверяваме пак и пак, че, спокойно, няма никой под леглото, и още, и още. Но не и да спим.
Така че, да, в пост-апокалиптичния свят ние няма да спим, съответно няма да бъдем изядени, ограбени, разкъсани, заразени, ухапани, умъртвени. Поне не през нощта.
Вижте още:
Или поне можем да бъдем. Защото ние не само сме свикнали на стрес, и то всякакъв стрес. Но ние носим в себе си потиснатия гняв на тварта, която никога не задоволява своите малки живителни нужди. Таим отчаянието заради неуважението от Него, другия партньор, непризнал неизразимата ни умора.
Някак удържаме вътре в себе си воплите от неизразената от Нея благодарност или поне кимване към онова, което правим за децата, за дома и за нея. Потискаме трупащата се ден след ден лудост и агресия, които не бива да изразяваме нито в обществото, нито у дома си. И ето – охохо! – добре си ни дошъл, Пост-апокалипсисе – елате ми, врагове, мутанти, зомбита и човекоядци, елате ми повече, муахаха, да видите какво ще пуснем навън, на свобода, жална ви майка!!!
Даа…
А дотогава, мили неродители и вие, пресни родители или родители на по едно дете, а и родители, които имате баби и лели да ви помагат и не сте минали през „яденето на камъни“ отсега – не ни дразнете, не ни провокирайте, подминавайте ни на улицата или в транспорта, не ни съветвайте как да си гледаме децата, не ни коментирайте рошавата коса, смачканите обувки или кифлата с изтекъл срок на годност, върху която сме се съсредоточили.
За да не вземем да се „събудим“ ненужно предварително и да ви изпрожектираме един личен апокалипсис…
Вижте още:
Поколение Алфа: COVID-19, катастрофичен климат и изкуствен интелект
