Ако не сте родител и наблюдавате родител без децата му наоколо, на вас той може да ви се стори смачкан, сдухан и съсипан. Но въпреки че го гледате такъв, имайте предвид, че сте срещнали свръхсъщество със суперсили! Което в момента вероятно просто няма необходимост да демонстрира мощта си. В пълен блясък родителят може да бъде видян, когато децата му са наоколо. Защото всичко е започнало с тях – те са неговото ухапване от паяк (по Спайдърмен).
Запознайте се с осемте суперсили на всеки родител:
Когато е на публично място, пък и у дома, родителят може да крещи, шептейки! Да не си помислят нещо лошо хората, нали. Респективно – да не чуят съседите, пък и социалните. Изведен от малкото душманче на ръба на търпението си, родителят активира това си умение – ако игнорираме аудиото, по изражението, по мимическите му знаци, ще си помислим, че той крещи. Но ако се вслушаме внимателно, ще установим, че тонът му е почти овладян и гласът му танцува в тихите полета.
Вижте още:
Видове крещене по децата
И то седнал, не легнал по корем удобно върху нея. Да – родителите не просто умеят да не спят. По-впечатляващото е, че имат силата да спят, където си поискат. По-развилите тази сила са способни да дремят дори подпрени на стената от фаянс в банята, под душа – ако изобщо имат време за нещо като къпане. Но едва ли има родител, който да не е задрямвал върху тоалетната чиния. И нека децата му тропат по вратата да им разопакова вафлите, той не се впечатлява.
Вижте още:
„Кажи ми, ако ти пука: кога спокойно ще ми е на мене тука?“
Стига да са детски, нали. И на собственото дете. Повръщано, акано, пишкано – дайте ги към него, той не се гнуси. Опишкан татковски гръб, докато се носи тодлърчето на рамене – няма нищо! Наакан диван заради разместени пелени – какво пък толкова! Повърнато на задните седалки в колата – голяма работа! Почти всичко това може да се почисти, важното е децата да са здрави – си казва родителят, докато бърше и – може би едновременно с това – дреме.
Вижте още:
Зацапанко, лепкавко, неизмиваемо
Събуди ли се? Отдалечават ли се стъпките му по пода от загражденията на кошарката? Притихнало ли е, защото нещо не е наред? Слухът на родителят е негов пръв помощник в диагностиката на поведението на малкото.
Само на наследника. Вашите мисли са в безопасност! Нормален човек отстрани няма да разбере звуците на малкото дете, но родителят му знае, че примерно „отекк“ означава „искам да изям още едно парче кекс, сега!“. И това си е суперсила – това си е направо четене на мисли. А нормалните хора чуват сдъвкани звуци – докато не станат родители и чуят своето дете.
Суперсила, която отстрани не изглежда суперсила, но е точно такава, докато родителят е категоричен пред детето си, че още не са минали пет минути. Съответно, че един час детско е приключил още на 42-ата минута или че „след малко“ още не е минало, така че хлапето трябва да изчака още половин час, за да си изпълни родителят обещанието да си играят заедно, цитирам, „след малко“. Работи само преди малкото да се е научило да познава часа и да има усет как тече времето. Дотогава родителят може да си прави каквото си иска с потока на времето.
Вижте още:
Как майчинството ме промени. И е завинаги?!?
Всеки родител поне веднъж е избърсвал оцапанко по детето си със собствената си слюнка, поставена върху салфетка, суха кърпичка или най-вероятно собствен пръст. И тогава, в онзи момент, неговата слюнка е била дезинфектираща!
Особено при родител на новородено и някъде до втората година на детето. Малкото заспа – родителят се измъква безшумно като нинджа. Малкото спи – родителят влиза да провери дали диша и излиза спокоен, че то диша, безшумен като нинджа. Не е само тишината в движенията, която е нинджовска. При паркет или гредоред родителят знае отлично кои местенца по пода са минирани със скърцане и освен тишината на приближаване/отдалечаване е удоволствие да наблюдаваш сложните му нинджа стъпки и нинджа съсредоточеността в израза на лицето му.
Вижте още:
Суперсилите, които децата губят с порастването
