Гледаш го – вече ходи, тича, скача, бърбори си (къде с истински, къде с измислени думички), заиграва се и като цяло се държи все по-самостоятелно… Двугодишното все повече изглежда като дете, с тази разлика, че все още носи памперс като истинско бебе.
Трудно е да се прецени кой момент е най-удачен, защото премахването на пелените се случва по субективната преценка на родителя и зависи както от самото дете, така и от желанието на възпитаващите го.
Но някъде между година и половина и две и половина – понякога чак до три – е времето, в което мама и татко обикновено се осмеляват да махнат пелените.
И се започва еднаа-а…
Особено ако сте въвели ходенето на гърне – или поне опитите за него, доста по-отрано.
Може да започнете „тренировките“ по махането на памперса като въведете изпишквания на гърнето сутрин веднага след ставане и вечер, преди заспиване.
Ако детето ходи на ясла, вероятно там вече са го запознали подробно с режима „сядане на гърне“ през деня, което може да улесни процеса. Ако не ходи на ясла, преди да махнете памперса, вие сами въведете режим на сядане на гърне. Най-добре в един и същи час, както го правят в държавните ясли и обикновено след всяко ядене, преди и след следобеден и вечерен сън.
Нека поне няколко месеца детето да сяда на гърнето, докато посвикне, преди да се осмелите да махнете памперса.
Сложете протектор на легълцето и давайте смело. Липсата на нощно напишкване е сигурен знак, че детето ще се справи и през деня, макар че обикновено дневното ходене до тоалетна е по-голямото предизвикателство.
Много малко са децата, които от най-ранна възраст се усещат и сами сядат на гърнето, когато усетят, че им се ходи до тоалетната.
При повечето деца трябва да се напомня, да се задават въпроси (великото „Има ли пиш?“ и „Ака ли ти се?“) по петнадесет пъти на ден, трябва да се слагат от време на време да седнат на гърнето профилактично и да се научат да се изпишкват навън, ако се наложи. Ето защо най-подходящият период за махането на памперсите определено е лятото.
Ако е момиченце – нека ходи повече с роклички и гащички или само с шорти. При момченцата е достатъчно да слагате единствено панталонки, без гащички, когато е много топло.
През лятото е лесно да носите резервни дрехи, когато гардеробът е така минималистичен. Но е съвсем сигурно, че напишкването ще продължи доста време и със сигурност ще се случва и през есента и зимата.
Вижте още:
Двегодишното дете е като ходеща джунгла
Но ако всичко е наред засега, лятното мяхане на памперса би трябвало да отнеме като процес десетина дни, докато детето посвикне и спре да се напишква в гащичките и започне само да сяда на гърнето или най-малкото да си казва.
Много деца в този период се научават да стискат, за да си спестят неприятното намокряне или викането на родителите. И понеже стискането е лош навик, гледайте да сте спокойни и да не се карате, когато детето се е напишкало, за да не го стресирате и да не се учи да задържа нуждите си, дори когато трябва да иде до тоалетната.
Свикването с ходенето по голяма нужда на гърнето обикновено отнема повече време и родителите трябва да са готови (заредени с търпение, любов и много резервни дрешки) за всякакви изпълнения в тази посока.
Имайте предвид, че свикването с новият статут на голямо дете е процес, в който може да се наложи да слагате отново пелени отвреме-навреме. Често се налага прибягване до памперси, ако се спи на ново и непознато място нощем, при следобедно спане в яслата или ако предстои дълго пътуване.
Но генерално гледайте да се въздържате от връщането на памперса – след като веднъж сте казали, че пелените се махат, не толерирайте връщането им. В противен случай връщането на удобния памперс може да доведе до регрес у детето. Дори може да започне да си иска отново памперса завинаги и да се противи на слагането на гащички или ходене на гърне.
Затова и регресът неизбежно ще се появи, независимо какво правите. Неизбежно е детето да не използва поне веднъж напишкването като инструмент за желанието да си остане бебе – закриляно, обичано и обгрижевано. А ако в живота му има стрес, караници или силно разсейващи елементи като ново място, нови хора и нови игри – със сигурност напишквания ще има още и още.
Ако се случват само отвреме-навреме, значи сте на прав път и детето е готово да мине на следващия етап от порастването си.
Още от автора:
Презастроявате, а после защо нямало места в яслите. Няма и да има
А в яслата се оказа, че гледат телевизия
Изгубеният „Аз“ на майчинството
Как да оцелееш, когато работиш у дома и имаш болно дете
Прекрасно е, че има държавни ясли. Тъжно е, че няма персонал
Интензивното родителство е диагнозата на 21 век
Най-трудните моменти при гледането на малки деца през зимата
Защо якото бачкане да гледаш дете не се признава
Хубаво ли е по празниците с малко дете? Хм…