Бременността променя безброй процеси в тялото и психиката на жената. Тя вилияе върху окосмяването и състоянието на косата и кожата, имунната система, настроението, паметта и дори върху функционирането на мозъка.
Според учените – не. Геномът – уникалната генетична информация, носена от дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) – няма как да се промени по време на бременност.
Твърде пресилено е да се твърди, че геномът на човек се променя завинаги след раждането на дете.
Всъщност след раждането в кръвообращението на майката остава малко количество фетална ДНК, която може да има дългосрочни имунологични ефекти. По време на бременност тя може да намали риска от прееклампсия, а след раждането може да модулира някои автоимунни заболявания. Но това със сигурност не променя цялостния ДНК-модел.
Вижте още:
Жените не изглеждат добре след раждане, но никой не иска да знае това
Но откъде идва тогава неразбирането?
Много голяма част от бременните жени минават през скрининг за фетална морфология. Възможно е резултатите от него да водят до грешната представа, че бременността и ДНК са във някаква тясна взаимовръзка. Неразбирането идва от факта, че бебешката ДНК (безклетъчна ДНК) циркулира в кръвоносната система на жената по време на бременност . Именно тази ДНК се изследва, когато се взема кръв за пренатални прегледи (като фетална морфология). Чрез нея се оценява рискът бебето да има тризомия по 18-а хромозома (синдром на Едуардс) или синдром на Даун.
Идеята, че бременността може по някакъв начин да промени ДНК на майката се тиражира в социалните медии. Тя е особено разпространена в общностите, които обсъждат проблеми като спонтанен аборт или загуба на дете.
В основата е представата, че заченатото дете е променило трайно живота на жената и завинаги ще бъде с нея дори на биологично ниво. Това е доста примамлива идея за хора, претърпели загуба и борещи се с последиците от изживяването.
Въпреки че бременността не може да повлияе на самия геном, е вярно, че ДНК от плода остава в тялото на майката години след спонтанния аборт. А това може да е доста утешителна мисъл след преживяна тежко загуба.
Всъщност – да. Нарича се фетално-майчин микрохимеризъм (FMc). Това е когато малки количества фетални стволови клетки се задържат в тялото на майката по време на и след бременността. Някои от тях могат да останат десетилетия след раждането. Има дори изследвания, които доказват, че ДНК на плода може да циркулира в тялото на майката до 27 години след раждането. Други проучвания пък откриват клетки от плода в следствие на фетално-майчиния микрохимеризъм в кръвта, мозъка, кожата, сърцето, белите дробове, лимфните възли и други органи.
Смисълът на фетално-майчин микрохимеризъм по време на бременността се състои в това да може имунната система на майката да разпознае плода като част от нея, а не като външен организъм, който да атакува. Но защо тези фетални клетки се задържат толкова дълго в тялото на жената години след самото раждане е въпрос, на който все още няма еднозначен отговор. Една от теориите е, че те имат функция за регенерирането на тъканите и подмяната на майчините клетки, което цялостно заздравява организма на жената. Може би това е с цел тя да е способна по-дълго да се грижи за детето?
Да, изследванията върху фетално-майчиния микрохимеризъм не са достатъчно напреднали, за да се отрече напълно ДНК връзките между майката и плода, както и какъв е смисълът на този процес в дългосрочен план.
И все пак идеята, че бебето е част от нас, дори след като напусне тялото ни, и че неговото присъствие ни лекува дори на някакво клетъчно ниво – е достатъчно силна, за да дава кураж на много жени в трудните моменти.
Вижте още:
