Израстването в разбито семейство предизвиква вихър от емоции. Някои от тях изглеждат и звучат логично, докато други сякаш са напълно безсмислени. Разбитият дом в детството причинява рани, които никой не може да види, но за сметка на това е необходим цял един живот, докато бъдат преодолени.
Очаква се детето да се научи да обича чрез примера, зададен от родителите му. Да се научите как да се отнасяте с другите и как да се отнасят с вас е възможно, ако сте израснали в тежка семейна среда. Но е ужасно трудно!
Изисква се голямо количество саморефлексия и вътрешна работа, за да се преодолеят нещата, видени и научени в детството. Но преодоляването на детските травми е възможно.
Когато крясъците, караниците, тръшкането на вратите и морето от сълзи са били нещо нормално, това очакваме и от живота. Тези начини на поведение рисуват картина в ума ни, която не може никога да бъде изтрита. Започваме да мислим, че заслужаваме подобно отношение, така че се примиряваме с него във всичките си бъдещи връзки.
Вижте още:
Помощ: познавам домашен насилник!
Но аз знам, че любовта съществува.
Знам какво отношение заслужава една жена и знам как да обичам, но не знам как да приемам любовта, когато ми я предлагат. Това е нещо, което никога не съм получавала в детството, и нещо, което мислех, че никога няма да мога да изпитам като възрастен човек.
Имах късмета да открия и двете, но разбито сърце, което се корени в разбития дом от детството, не се поправя лесно. Все още имам много да лекувам. Понякога ми се струва несправедливо, защото никога не съм искала да се отнасят с мен по начина, по който се отнасяха у дома в детството.
Отнема неоправдано много време да приема напълно, че някой наистина ме обича и още повече време, за да приема, че заслужавам доброто отношение.
Разглеждам ситуациите и ги преценявам, преобръщам и ги анализирам прекомерно, докато стигна точката, от която няма връщане назад. Придавам по-голяма стойност на нещата, отколкото те заслужават.
Подлагам на съмнение всяко малко нещо и постоянно вадя травматичното си минало на повърхността.
Признавам, че поправянето на счупено в детството сърце – като моето – не е приключение, в което всеки би се впуснал. Необходим е специален тип човек, който да може да устои на такива бури.
Но силната, здрава връзка с верен мъж е лекарството, което слага край на всички мъки.
Сърцето ми далеч не е зараснало, но парчетата от него вече не са пръснати наоколо върху леденостудения под.
След време, с помощта на любимия ми, ще успея да се събера отново и да остана цяла.
*По материали от YourTango.com
Вижте още:
Достатъчно е да посееш разбито детство, за да пожънеш насилие
