Да бъдеш мениджър е талант. Но да си лош такъв, е цяла професия. И за съжаление – твърде разпространена.
В онлайн света на хоум офиса, който все повече служители обитават ежедневно, често мениджърите губят представа за своите правомощия и изпадат в така нареченото „микроменажиране“, което буквално скъсява живота на работещите.
В бизнеса терминът „микромениджмънт“ има негативно значение и с него се обозначава стил на управление, при който ръководителят се намесва прекомерно в работата на своите подчинени, контролира ги, наблюдава ги, лишава ги от свобода на действие и автономия при вземане на решения.
Подобни ръководители не само не са обичани от служителите, но и те самите в личен план понасят негативите на своя погрешен ръководен подход. Високите нива на стрес при този вид ръководене засягат включително и самия мениджър. От прекомерна заетост с дреболии, за него става невъзможно да възприеме общата картина на работата и в крайна сметка да вземе решенията, нужни за компанията или фирмата.
Когато става дума за онлайн работа от вкъщи, шефовете, които имат склонност към упражняване на микромениджмънт минават в нови висини.
Поради самата същност на дистанционната работа, която изисква мониторинг на база резултати, а не присъствие чрез симулиране на дейност, подобен вид шефове изпадат в кризи поради факта, че нямат представа точно какво се върши в момента.
Жертви на параноичното усещане, че имат работа със скатавки, те са принудени да правят 24-часов мониторинг на процеса на вършене на работа, но онлайн – чрез чатове, мейли и обаждания.
Склонни да упражняват постоянно следене на служителите чрез наблюдение на движението на курсура, следене на чат-активността и многократно прекъсване на работния процес чрез уточняващи въпроси, такива шефове могат да отчаят дори най-търпеливия служител.
Микромениджърът умира да раздава оценки през половин час в чата и да прави дребнави включвания, само и само да се убеди, че служителят не върши някаква своя си работа, докато получава заплата.
Но как можем да противодействаме на подобни токсични шефове, докато работим от вкъщи?
Ето няколко начина:
1. Вземете инициативата.
Направете групов чат с шефа и другите служители. Така ще размиете фокуса от мониторинг, предназначен единствено за вас. Другият плюс е, че ще улесните самия ръководител, който иначе буквално откача, че не му стига времето, за да наблюдава всички и да проследи какво правят.
2. Преди да започнете работа по дадена задача, говорете с шефа си, за да уточните параметрите.
Така поне малко ще блокирате възможността постоянно да прави корекции и намеси и да спира работния процес.
3. Поискайте да има седмични или ежедневни срещи в точно определен час.
Така ще успокоите шефа и ще си осигурите възможност да работите през останалото време, без той да ви прекъсва.
4. Менажирайте се сами, защото той очевидно не успява.
Когато си вършите работата спокойно, ще можете много по-уверено и компетентно да се изправите срещу стресовото поведение на шефа си.
5. Информирайте го за свършената работа чрез мейли.
Бъдете проактивни, ако искате да видите бял ден а и да не загубите работата си.
Ето още няколко практични съвета:
Ако вдигнете телефона или отговаряте на съобщенията на шефа извън работно време, подчертавайте, че го правите по ваша собствена воля, а не защото той иска така.
Ако на секундата отговаряте в чата, този маниакален човек може да помисли, че нищо друго не правите, освен да си чатите. Оставете го да се чувства все едно е прекъснал един важен креативен процес. Възможно е и да е точно така, впрочем, така че изобщо не му разрешавайте да свиква, че ще му играете по свирката на секундата.
По-точно гледайте никога да не изпитвате такова. Суперсилата на лошите шефове е да изцеждат работещите чрез манипулации и натиск. Никога не поддавайте.
Това само ще накара лошия и деспотичен шеф да брои минутите, в които ви няма. Ако поддадете веднъж, следващият път ще трябва отново да се обяснявате.
Така не само че ще размените повече информация по-бързо, но и той няма да има черно на бяло записано всичко, което иска да каже. Така и няма да ви обвинява после, че то не се е случило.
Запомнете, че за този тип ръководители най-важното е да се чувстват в контрол на ситуацията. Затова приложете първата порция съвети и си свиркайте.
Вижте още:
Шест думи, които ме провалиха на интервюто за работата-мечта
