Когато човешкият живот няма особено голяма стойност в очите на съдебната система, да търсиш възмездие, камо ли да се възмущаваш, заради нараняване или убийство на животно, изглежда почти нелепо.
И все пак има случаи на насилие над живи същества, които виждаш неочаквано, преобръщат ти стомаха и единственият ти порив е да повръщаш, докато се изчистиш от гнусотията.
Точно така – с повръщане – хората с все още нормален морален компас би трябвало да посрещнат първия ден на последния месец на годината, ако са попаднали на новината, поднесена рано сутрин в ефира на Нова телевизия.
Става дума за видео, на което се вижда как автомобил блъска, а може би и убива, куче на платното, намиращо се в близост до софийско районно управление. Шофьорът изобщо не спира, дори не намалява, а си продължава по пътя.
А в случая явно е имало и влачене, според свидетелите, разпитани от репортерите на телевизията. Което означава, че шофьорът със сигурност е разбрал какво се случва, но въпреки това е избягал.
Няма смисъл да размахваме назидателно пръст защо този човек бяга от местопрестъплението, без да поглежда дали съществото, което е ударил, все още диша. Както казваше моят инструктор по кормуване: „Има ги всякакви на пътя. Има луди, има невменяеми, има психически нестабилни, пияни, дрогирани – и никога не знаеш кой се вози в колата“.
Вижте още: Пичове, не си взимайте куче!
Не само защото осакатяването или убийството на животно все още не се разглежда от обществото, включително и от разследващите органи, като нещо „сериозно“. А защото в безконтролната лудница по пътищата, в която живеем, има и по-фрапантни случаи, които не завършват с наказателно възмездие в съдилищата, което би създало усещането за справедливост.
Някои от тях обаче завършват с лично възмездие. Както при случая от август тази година в с. Прилеп, Бургаско. Тогава шофьор на камион блъсна и уби дете на пътното платно. След което намери смъртта си в следствие на саморазправа от страна на роднините на момченцето.
Саморазправата може и да звучи като отдушник. Проблемът при нея обаче е, че няма смекчаващи вината обстоятелства. Често тя е по-жестока от всяко наказание, което може да измисли държавата. В това се корени универсалната справедливост и цивилизационна нужда от законотворчеството и прилагането му. То може да не е добро, но е най-доброто, на което човек може да разчита винаги и във всички случаи.
Независимо че в очите на наследниците на народ, известен до съвсем скоро с връзването и въртенето (тричането) на кучета на селския мегдан за забавление, подобна „невзрачна“ постъпка като блъскането на някакво си животно може да не представлява кой знае какво нарушение – то със сигурност е престъпление.
Член 325a от Наказателния Кодекс ясно дефинира наказанията при проявяване на насилие или упражняването на особена жестокост над животно. А осакатено почти до смърт при управление на моторно превозно средство куче определено може да попадне под тази дефиниция. Поне ако съдим каква е реакцията на шофьора – да не намали пред животното и да не спре.
За подобно деяние се допуска наказание от лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 1000 до 6000 лева. Дори може да се каже, че глобата за насилие над животни в България е смешно ниска в сравнение с глобите в други страни за подобни престъпления. Водещият Виктор Николаев напомни за случай в Гърция, където за подобен инцидент с блъснато животно жена е била принудена да заплати 40 000 евро глоба.
Но дори и в някаква паралелна идеална вселена, където полицията си върши съвестно работата – при самото дело биха могли да се изтъкнат редица смекчаващи вината обстоятелства. Като например, че деянието не е умишлено, тъй като е извършено призори, когато видимостта не е много добра.
Затова, колкото и жестоки кадри да пускат сутрин по Нова и колкото и възмутено да ги коментират, е доста вероятно да няма никакъв отзвук.
Това не е случаят в Бургас от преди две седмици, когато 73-годишен шофьор блъсна 6-годишно момченце на пешеходна пътека в Бургас и избяга. Той, разбира се, беше бързо намерен от полицията.
Дайте следващата новина.
И нека този път да е нещо, на което да си струва да „повърнем“. Иначе просто ни губите времето.
Вижте още: Защо законодателната защита на животните реално не работи
