Бременността, раждането и грижата за детето може и да са сред най-важните неща на света, но цената, която плащат майките, а и бащите, не е нещо, за което е прието да се говори. Недооценен остава и фактът, че родителството прави хората напълно различни.
Но не говорим единствено за физическата промяна, за промяната в ежедневието и преподреждането на приоритетите. Става дума за сериозни, дълбоки промени в собствената личност, предизвикани от структурни промени в мозъка.
Наблюдават се промени в областите, свързани с мозъчните системи на възнаграждение, които се грижат майката да изпитва достатъчно силна мотивация, така че да посреща нуждите на бебето, като в замяна получава една усмивка или дори единствено доволно личице.
Промени се наблюдават и в областите, отговарящи за регулацията на емоциите, включително амигдалата, което помага на жените да регулират стреса, който съпътства едно ежедневие, изпълнено с плачове, недоспиване и фрустриращи моменти.
Промените, наблюдавани в префронталния кортекс, от своя страна отговарят за ученето и решителността, като помагат на майката да действа възможно най-правилно, когато това е необходимо.
Наблюдават се промени и в центровете, отговарящи за емпатията, които способстват жената да се постави на мястото на бебето, за да усети неговите нужди.
Нещо повече – според видео на BBC, сетивата също се подсилват по време на майчинството – осезанието, слуха, очите, обонянието, вкуса, така че майката да може да общува максимално активно с бебето. Всички тези промени подпомагат майката не само да се грижи за потомството, но и са свързани с репродуктивният й успех сред мъжете.
Някои от тези промени в мозъка изчезват след раждането и малко след това, но други остават години наред. Може би включително при възрастни вече жени.
Учените все още не са сигурни дали изброените промени в мозъка се дължат на хормонални дисбаланси и имунни процеси, свързани с раждането, или са следствие на пластичността на мозъка, който се адаптира спрямо специфичните изисквания, необходими за да бъдеш родител.
Невропластичността е сравнително нова концепция, която изучава процеса, през който мозъкът реорганизира и разширява своята невронна мрежа. Някога се е смятало, че това се случва единствено през детството, но вече все по-широко се приема, че много области от мозъка остават пластични и през зрелия живот на човека. Наблюдават се също промени в мозъка, които са зависими от опита – т.нар. пластичност, зависима от опита. Това означава, че колкото повече опит трупа една майка, толкова повече нейният мозък се специализира в родителството и създава по-силни невронни връзки в областите, които са важни за тази дейност.
В мъжките мозъци също се наблюдава засилване на невронните връзки в различни области, които им позволява да се адаптират към родителството и да стават по-добри в него.
Ако е вярна концепцията за невропластичността, тогава може да се окаже, че жените не са биологично предопределеният пол, който задължително трябва да бъде основният родител.
Разбира се, бременността подготвя мозъка на жената за тази роля, но онова, което има основно значение впоследствие, е интензитетът и продължителността на емоционалната връзка, които предизвикват промените в мозъка, нужни за родителството.
Вижте още:
Моят безумен списък с неща за вършене, преди бебето да се роди
