Можем да кажем много за себе си с очи по време на разговор. Нужно ли е обаче да осъществяваме директен зрителен контакт един с друг или е достатъчно само да се гледаме лице в лице?
Изследователи в Канада откриха, че по време на разговор двойките хора рядко се гледат взаимно. Количеството контакт очи в очи е още по-рядък. Когато се случва обаче, индикира вероятност човекът да следи погледа на събеседника си.
Причината за това донякъде е, че технологиите за измерване до скоро не са били достатъчно усъвършенствани.
„Това проучване е едно от първите, което показва честотата на гледането очи в очи по време на взаимодействия в реалния живот“, казва авторът на проучването Флорънс Мейранд, експериментален психолог в университета Макгил в Канада. „Открихме с изненада, че директният контакт очи в очи е доста рядък по време на взаимодействия, но че е важен за социалната динамика. Времето на пряк зрителен контакт предсказва бъдещото социално поведение в общуването.“
Мейранд и нейните колеги наблюдават модели на взиране в очите по време на разговори лице в лице между 15 двойки непознати. Тези двойки са съставени от 25 жени и 5 мъже, всички на възраст между 18 и 24 години.
Двойките класират 12 предмета по ред на полезност в измислена ситуация на оцеляване. Участниците носят мобилни очила за проследяване на очите с предна камера, записваща зрителното им поле. Изследователите записват колко често участниците се гледат в устата и очите.
Във втори тест те измерват погледа на всеки индивид, когато събеседникът му гледа в различни посоки. Проблемите с проследяването на очите ограничават окончателния анализ до 12 жени и двама мъже в общо седем двойки.
По време на взаимодействията всеки участник гледа повече настрани, отколкото директно в лицето на партньора си. Когато все пак участниците се гледат в лицето, погледът по-често е насочен към устата, а не към очите на другия.
Предишни изследвания показват, че зрителният контакт е важен в комуникацията. Всъщност поведението на участниците в проучването е донякъде изненадващо.
„Още по-изненадващо е, че в рамките на тези взаимодействия участниците са участвали във взаимен контакт очи в очи само в 3,5% от времето.“
Но когато двойките се погледнаха директно в очите, е по-вероятно единият събеседник да следва погледа на другия.
Времето, което хората прекарват, гледайки се в очите, може да е важно за предаването на социални съобщения помежду им, казват изследователите. Различните модели на взаимно гледане могат да бъдат полезни за предаване на конкретни съобщения в различни комбинации.
Струва си да се отбележи, че участниците, които се гледат най-много в очите, се справят най-успешно с поставените в рамките на експеримента задачи.
Екипът казва, че би било интересно да се проучи в бъдеще как контекстът на разговор влияе върху това дали и доколко хората се гледат в очите.
Размерът на извадката е доста ограничен. По-мащабни проучвания може да доведат до по-широки резултати. Друга възможност е динамиката на погледа да е различна, когато хората са с приятели вместо с непознати.
„Контекстът на социалните послания, предавани от очите, остава изключително интересен изследователски въпрос за бъдеща работа“, заключават авторите.
Вижте още: