Травмата, преживяна в детството, е фактор, с който психолозите винаги се съобразяват, когато разглеждат по-леки и по-тежки случи на злоупотреби с опиати и наркотици, психически и емоционални разстройства, склонност към девиантно или криминално поведение, скитничество и редица други.
Хората могат да се чувстват травматизирани от всякакъв вид житейски събития, но специалистите обикновено ограничават определението за „травма“ до видими събития, които могат да се наблюдават.
– психическо, емоционално или сексуално насилие
– неглижиране
– изоставяне от страна на родител
– наблюдаване на насилие в семейството
– живот с човек, зависим от субстанции или с психическа болест
– смърт на член на семейството
– развод
– лишаване от свобода на член на семейството
Към тези неблагоприятни изживявания през първите години на живота, може да се включи война, принудителна миграция или живот като бежанец.
Факт е обаче, че при някои хора травматичните събития в детството сякаш не оставят видимо последствие върху психическото здраве. Защо е така? Защо при някои травмите, преживени в ранните години, се отразяват за цял живот, а други хора не ги засягат толкова дълбоко?
Очевидно не всеки, който преживее травма – впоследствие е травматизиран. И това е основното, което знаем – травматичното събитие само по себе си не предсказва колко ще бъде засегнат човека.
Може да звучи парадоксално, но би се разбрало, ако се сравни с употребата на алкохол – повечето хора, които пият, никога не развиват алкохолна зависимост. Което означава, че алкохолът сам по себе си не причинява алкохолизъм.
Травматичните събития може и да се дефинират лесно, но как хората ще отговорят на тях е строго индивидуално. Да бъдеш травматизиран по-скоро е продължаващ ефект от преживяването на травматично събитие.
Да си травматизиран означава усещането ти за сигурност и безопасност да е заплашено. Това може да се прояви в редица отрицателни въздействия върху живота, например тревожност, нарушения в съня, злоупотреба с вещества, депресия и т.н.
И все пак защо някои хора са травматизирани от дадено събитие, а други не са?
Вижте още:
Гранично личностно разстройство ли е, или „просто съм си такъв“
Това се определя от множество фактори, някои от които са строго индивидуални. И все пак може да предскажем в известна степен кой е по-вероятно да бъде травматизиран и това ни дава ценни насоки за хората, които има вероятност да се справят по-добре в бъдеще.
Първото, което има значение за превенция на травмата през целия живот – е спешната помощ, която се оказва на пострадалото дете след преживяната случка.
Осигурена ли е на детето емоционална и физическа безопасност и сигурност след случилото се или напротив – то се сблъсква с безразличие или враждебност?
При сексуално насилие ситуацията се усложнява, когато няма лице, което да повярва на историята на детето, когато липсва възрастен, на когото то да се довери и който да осигури безопасна среда въз основа на получената информация.
Второто, което има значение, е дали травматичното събитие, което детето е преживяло, е единичен случай или е част от поредица.
Според изследвания, множеството травми не правят човека по-издържлив, а по-вероятно ще го травматизират за дълго и ще упражняват въздействие върху здравето му през целия живот.
Удачен пример е раздялата на родителите. Разводът не води непременно до травматизирано дете. Но развеждащи се родители, които продължават да са държат лошо един към друг и чиито грижи за детето са компрометирани, усложняват травмата и могат да изложат детето на по-голям риск от продължаващи отрицателни въздействия.
Вижте още:
Разводът може да „счупи“ детето ви, а вие можете да предотвратите това
Трето, и вероятно най-важно, е дали детето може да разчита на възрастен, който да упражнява позитивно въздействие.
Това обикновено е родителят, но не е задължително. Във всички случаи присъствието на стабилен, любвеобилен възрастен в живота на детето е благоприятен фактор и осигурява стабилна защита и възможност за възстановяване от травматични изживявания.
Разбира се, не е изключено детето да израсне като травматизиран човек дори и с правилните интервенции, с подкрепа и с любящо семейство. Има и хора, при които всички подкрепящи фактори са на лице, но въпреки това преживяват дълбока и продължителна травма в следствие на някое изживяване.
И все пак е важно да се знае, че възстановяването от детска травма е възможно. Но колкото по-сериозна е травмата (особено ако е причинена от междуличностни проблеми у дома, например насилие или пренебрегване) – толкова по-дълбоко е било компрометирано чувството за безопасност на детето и толкова по-трудно ще бъде поправянето на психологическите щети.
За дете, до което никога не е имало възрастен, на когото да разчита и който да му дава нужната любов и подкрепа, възстановяването може и да се окаже невъзможно.
Но тъй като е невъзможно да предотвратим всички травматични събития, как някой, който е изживял нещо подобно, да изживее възможно най-щастливо и здравословно живота си?
Основно чрез оказване на грижа.
Загрижен възрастен, безусловна любов, подкрепа и усещане за принадлежност към някаква общност (например училище) са нещата, които работят добре както при лечение на травми, така и за изграждане на устойчивост в живота.
Вижте още:
Ти нямаш проблеми, ти нямаш чувства: Незабравимите уроци от родител нарцисист
