Днес Асоциация Родители ни среща със Златимир Йочев – един от посланиците в тазгодишното 10-юбилейно издание на Седмицата на бащата, когото познаваме от сутрешния блок на bTV. В емоционален и искрен разговор той ни споделя, че моментите с двете му дъщери са най-смисленото време прекарано в живота му. Какво за него е бащинството, на какво иска да научи дъщерите си и какво има да каже на бащите, говори Златимир Йочев.
Благодарим ти, че се включваш в Седмицата на бащата. Защо според теб трябва да я има тази седмица?
И аз благодаря за поканата. Аз лично смятам, че бащите са информационно пренебрегнати по отношение на децата за сметка на майките и мисля, че трябва да започнем да разчупваме клишетата и наложените стереотипи, че бащите не са активни участници във възпитанието, образованието и отглеждането на децата. Радвам се, че правите подобни инициативи. Аз лично познавам семейства, в които бащите все още не сменят памперси. Наскоро попаднах на едно събиране, на което разбрах, че в едно семейство имало график за сменянето на памперси и таткото имал този ангажимент само през уикендите, ама невинаги, а само в извънредни случаи. Това ми се стори много странно. Аз си признавам, че единственото нещо, което не мога да правя с децата по обективни причини, е да ги кърмя. Всичко останало правя с удоволствие, защото най-смисленото време прекарано в моя живот е времето с моите две дъщери. Опитвам се всеки един свободен миг да е посветен на тях. Аз дори не го чувствам като отговорност и задължение, това е фантастично преживяване, което ме прави пълноценен и ми дава смисъл. И на мен, и на съпругата ми. Вижданията ни са еднакви по този въпрос.
Вижте още: „Мъжът ми много помага вкъщи…“
Какво е да си татко на момиченца? Какво обичаш най-много да правиш с тях?
У нас цари артистична и цветна обстановка в преобладаващ розов цвят. Играем много, опитваме се да ангажираме децата с игри от нашето детство също. Иначе имаме една кула на Пес патрул и аз с фигурките заигравам голямата ми дъщеря Тамара, която е на 5 г., карам я да мисли, давам ѝ подсказки. Гледането на телефон на масата вкъщи е забранено. Разбира се, позволяваме ѝ да гледа филмчета, но ограничено. През деня тя има много занимания, цялото ѝ внимание е заето.
Тази година отчитаме огромен брой татковци, които се включват в Седмицата на бащата с най-различни активности. Според теб има ли тенденция бащите да са все по-активни в отглеждането на децата?
Тенденция има. Аз помня, когато се роди Тамара, голямата ми дъщеря, разговарях с мой приятел педиатър – Марио Янакиев. Когато се чухме с него след раждането, се заприказвахме за това, че все повече бащи излизат от стереотипа, че само майката се грижи за детето, тя го храни, тя го къпе и т.н. Той сподели, че много татковци вече поемат тези отговорности, а той все пак има всекидневни наблюдения над много родители. Започнах да се заглеждам и наистина виждам все повече бащи, но се притеснявам дали това не е само в големите градове, да не би тези наблюдения да са само в моя балон.
Искрено вярвам, че това е тенденция, която обхваща всички, че вече отсъства стереотипът, в който жената прави салатата, слага ракията и гледа децата, докато мъжът изкарва парите. Това е страхотно клише. Имам чувството и, че някои мъже изпитват страх, например притеснено им е да гушнат бебе. Аз обожавам да ги гушкам, умилявам се, харесвам това ухание на чистота, несравнимо е!
Има един наложил се стереотип в българското общество особено по отношение на момчетата, че ако бащите са твърде мили и ласкави с тях, ще ги разглезят. Могат ли да се разлигавят според теб децата от такова отношение?
Абсолютно не. Според мен нещото, което може да разлигави децата, със сигурност не е прегръдката. Още в най-ранна възраст ти казват „Не го дръж на ръце постоянно, така ще свикне“. Е, и да свикне, то ще е докато проходи, нали така. Ние с жена ми сме успели да научим децата на някаква самостоятелност съобразена с възрастта им. Тамара спи в нейната детска стая от малка, бебето си спи в креватчето. Ние не сме усетили дискомфорт по отношение на нощния сън, а никога не сме пестели прегръдките и целувките.
Децата може да ги разлигави прекаленият материализъм, това да ги затрупваш с играчки за сметка на друг тип внимание. Много по-важно е да играеш с тях, да редиш конструктори и да решаваш пъзели, отколкото да са буквално заринати с играчки.
Днес си с тениска, на която пише 4.20 – часа, в който ставаш за работа, както ни сподели. Успяваш ли да прочетеш приказка за Лека нощ на Тамара?
Разбира се, вечер са ми най-ценните моменти с децата. През деня не успявам да съм толкова активен. Не мога да водя дъщеря си на градина, защото по това време вече съм в студиото, тя е до следобед на детска. Затова вечер им обръщам внимание – вечеряме заедно, къпя ги, след това четем. В момента четем за Карлсон, обичаме също книгите за Алиса, Франклин, Ана Ана. Зад леглото й има един стелаж пълен с книги. Много ни се иска да й създадем отношение към книгите и дори се записахме в местното читалище, където има библиотека. Така я учим да пази книгите, да ги уважава.
Питам всички вас, посланиците на Седмицата на бащата, ще попитам и теб. На какво искаш да научиш децата си?
На първо място искам да са добри хора. Искам да имат уважение към хората, към възрастните. Ще ми се да се научат да казват тези важни, ценни думички „Благодаря“ и „Моля“, искам с това да започна. Защото аз до ден днешен се боря с нашите дребни пороци от рода на това, че ние не се поздравяваме, не се усмихваме, ходим си по улиците с негативизъм. Иска ми се и да вярват в смисъла на знанията и образованието. Истинското богатство е да доминираш с ум, а не с пари и сила.
Живеем в много турбулентно време. Как ще обясниш съвременния свят на дъщеря си?
Нямам готов отговор, но това е част от онези усилия, които всички родители полагат, за да подготвят децата си за онзи свят, който е извън дома им. Наистина живеем в динамичен, размирен, несигурен свят. Връщам се към периода на пандемията и някак чувствам, че ние не сме подготвени за нещата, които ни се случват. Реагираме големи и зрели хора по идиотски начин. И сега ако пак ни се случи, сигурно пак ще повторим грешките си и ще затворим парковете и планините за разходки. Наскоро Тамара видя кадри от Близкия изток и ме попита какви са тези танкове. Аз се опитах да обясня, че едни хора се борят за правдата и за свободата, защото са били нападнати от други хора, но тя попита, защо са нападнати от другите. И аз влязох в един обяснителен режим и стана много сложно.
Може би отговорът е в книгите – на нас не ни се случва нищо, което не се е случвало до момента. Просто не сме се поучили от историята, а в книгите всичко е написано.
Какво е твоето послание към бащите? Какво най-много искаш да им кажеш?
Първо, да не се страхуват да станат родители. Има много хора, които си мислят, че животът им едва ли не свършва, след като станат родители. Това не е така. Напротив, пак ще имат онези малки моменти за себе си, ще ги ценят повече и след това ще се завръщат към децата си заредени и с двойни сили. Затова моят призив е да не се боят да станат родители, а след това когато станат такива, да дават цялата обич и грижа на децата си. Неслучайно в очите на децата бащите им са супергерои – ние получаваме бонус сили, когато станем татковци. Аз не знам как понякога успявам да направя толкова неща в рамките на едно денонощие, но в името на децата, разтеглям времето. Така че, бащи, бъдете онези най-добри родители, които заслужават децата ви, бъдете най-добрата версия на себе си!
Вижте още:
