„Що за глупост е да има награди за Мама на годината?“. Онзи ден получих това съобщение заедно с линк за гласуване за съответната награда. Дотогава не бях разсъждавала над темата, макар през годините назад нееднократно да съм попадала на сходни формати с различни организатори и концепция. А е лоша идея, безвкусна някак. Без нищо лично към номинираните – поне тези две от тях, с чието съществуване, личност и съдържание всъщност съм запозната, ми се струват симпатяги, с приятна и положителна енергия. Нищо повече или по-малко.
Самото съществуване на подобен род отличие обаче ми се струва не просто безсмислено, но дори и вредно, при това по повече от един начин. Стои малко като производно на онази възродена съветска награда за „майка героиня“ – жена, запретнала поли в свещен дълг към отечеството, за да пръкне впечатлваващ брой бъдещи бойци за експанзията на родината.
Едно поредно сравнение между майките. Едно поредно изпитание пред нервите им в онлайн среда. Сякаш не е достатъчно да четат, слушат, спорят и да се сочат с пръст взаимно по всяка друга възможна тема. Коя е страдала достатъчно много, докато ражда, че да ѝ го признаем за геройство. Коя кърми и докога, коя не кърми изобщо. Коя дава залъгалка. Коя е научила детето да ходи на гърне още на осем месеца. Коя захранва с пюренца и коя има търпение за ЗБВ. Коя е монтесори мама. На коя ѝ помагат бабите. Коя ползва детегледачка. Коя е пратила детето на ясла твърде рано. Ами на градина твърде късно.. Коя се е върнала на работа само след няколко месеца майчинство. Ами коя се прави на три и половина и не се връща, нищо че детето е вече голямо. И още, и още, и още.
Ако ходиш по фризьори, когато си майка, грешиш – така не е майчинско. Ако ходиш с чорлави букли, събрани на кок лукова глава у вас, пак грешиш – я каква си запусната, как ще ЗАДЪРЖИШ таткото?! Ако си майка, значи грешиш, и все пак майчинството – напомняме ви да си знаете – е единственият (повтарям, единственият!) начин ти да си „истинска жена“ и от съществуването ти да има някакъв смисъл.
Вижте още: Ако си майка, значи грешиш
Сравнението между майки е деструктивно, токсично и демотивиращо. Превръща родителството в грозно състезание. Да не говорим, че заради него са приключвали и ще приключват приятелства. И че забива още пирони в ковчега на депресията (Ама как депресия, каква депресия, ти си изпълнила предназначението, биологичната си роля в света, случило ти се е най-хубавото нещо! Единственото хубаво нещо! Смисълът на живота… ти си М–А–Й–К–А!!!!!! Какви депресиии, алоооооуууу, баба ти само депресии е имала, стегни се, ако обичаш! Всичко е въпрос на организация!)
Конкретната награда, която разглеждах, ми се струва още по-проблемна, защото очевидно е насочена специфично към инфлуенър-маминството, което не е точно като майчинството. (За сравнение: Когато разбереш, че ще ставаш майка, търсиш препоръка за добър лекар, който следи бременност, и внимаваш какво ядеш, така че да е най-хранително и полезно за бъдещото ти дете. Когато разбереш, че ще ставаш инфлуенсър-мама, търсиш кой препарилен препарат ще надцака другия за хонорар за плиткоумен пост с наакани бебешки дрешки, хе-хе. И внимаваш от какъв ъгъл си снимаш храната, да не ти падне рийчът.)
Инфлуенсърството не е професия, който ще да ме убеждава в обратното. Някакъв апотеоз на консумеризма е, а инфлеунсър се става например като участваш в шоу, където по сценарий ти се смеят, че не знаеш какво е апотеоз, ти плачеш с шише вино, че другите участници са фалшиви, а ти си истински, половин България си праща мемета по повода, и след няколко дни вече рекламираш бърз кредит, топ лак за нокти и препарат против експлозивна диария. Е, има и по-лесни начини. Като да си купиш последователи. Да си дете на известен човек: колкото по-компромисно и противоречиво известен, толкова по-добре. Или да спиш с пишман-футболист (даже можете да си изберете кой, избори бол!), с когото само аз не съм и от тази гледна точка всъщност може би бих била по-уникална като инфлуенсър.
Да си майка (изинявайте, езикът ми не може да се завърти да каже онова снизходително-кокетно „да си мама“), също не е професия. Много по-трудно е от професия, много по-отговорно, учи се цял живот, но все така не е професия.
Една категория вреда нагоре е от обикновения инфлуенсър, защото буквално използва и продава „най-ценните семейни моменти“, първите зъбчета, първите стъпчици, приспивните песни, забавната физиономия при първото опитване на ябълка и въобще цялото лично пространство на едно дете. Експлоатира го като стока – фикус, с който се украсява ъгълът, защото стои добре в кадър. Наративът обикновено е сладко дебилен (хехе, такива сме мамите, бебка се цапка сладко с пюренце, татко помага вкъщи-вкъщи, като веднъж седмично сменявка гърненце), тотална обида за интелекта на една жена, която е станала родител. Важното е рекламата да върви! Днес ще си говорим за мокри кърпички, мами, и темата е сериозна и дълбока, щото коя жена изобщо би могла да си избере комплексен продукт като мокри кърпчики без експертен видео съвет от бивша реалити звезда, отпаднала трета от предаването си през 2016 г.
Хайде, стига. Ако изобщо имаше смисъл да има такова отличие, то отново нямаше да стигне до хората, които всъщност биха го заслужили. Самотна майка на две деца, която работи на две места, докато се занимава с тежък развод и помага на болни родители? Тази майка обикновено получава известие от колекторска фирма за и уникалния шанс да работи трета работа без осигуровки, не някакво тъпо отличие. Тези неща са запазени за мамата, която се е снимала с бебка, аранажирана до панетоне в същия размер и тоналност, сори.
Но чакайте да завърша с нещо весело. Инфлуенсър-мама, Мама на годината и майка героиня влизат в бар…. За да продължите да четете нататък, се абонирайте за бюлетина ни с реклама на адаптирано мляко.
Вижте още:
