И така! Научихте детето да ходи на гърне и сега всичко въри гладко (и сухо!), нали? Невинаги. Контролирането на пикочния мехур през нощта е нещо съвсем различно и злополуките могат да се случват за няколко години напред. Приема се, че нощното напикаване дори не се счита за проблем чак до след седемгодишна възраст. Но какво се случва, ако детето ви има нощно напикаване? Освен че то се срамува и чувства зле, а вие трябва да се будите и чистите.
Нощното напикаване (нощно напикаване) е често срещано и може да възникне по много причини, като най-честата е продължителността на нормалното съзряване на пикочния мехур. Процесът на развитие на контрол върху пикочния мехур е следната: детето първо осъзнава, че пикочният мехур се пълни, след това развива способността да уринира в тоалетната. Тези умения обикновено се постигат в дневно време до приблизително четиригодишна възраст. Контролът на пикочния мехур през нощта се постига месеци до години след контрола през деня, но не се очаква да го имаш изцяяло преди пет до седемгодишна възраст.
Има много причини, поради които контролът на пикочния мехур през нощта отнема повече време от контрола през деня: забавяне на съзряването (нужно е време мозъкът и пикочният мехур да се координират напълно), генетични фактори (нощното напикаване е често срещано в семейната история) и малък капацитет на пикочния мехур. Някои родители на деца, при които често се случва нощно напикаване, твърдят, че детето спи твърде дълбоко. Това обаче може да е пристрастно наблюдение, тъй като пък родителите на деца без нощно напикаване не се опитват да ги будят нощем и нямат толкова перспектива по темата.
Други фактори, които трябва да имате предвид, включват запек и дисфункция на тазовото дъно. Дете, което има запек, може да задържа урина и да се изпуска по време на сън. Дете с дисфункция на тазовото дъно може да претърпи инциденти през деня при смях, кихане и игра, както и нощно напикаване. Има много други причини за нощно напикаване, като неврологични състояния, ендокринни заболявания, сънна апнея, урологични състояния или инфекция.
Нощното напикаване е често срещано и най-вероятно не е признак на основен медицински проблем. Важно е обаче да се наблюдава за следното:
Нощното напикаване засяга 15% от децата на 5-годишна възраст. Става по-рядко, когато детето порасне, но може да продължи до 12 години, а в някои малки случаи и след 15.
Повечето нощни напикавания преминават от само себе си и най-вероятно ще изчезнат до седемгодишна възраст. Ако има основно медицинско състояние, като сънна апнея, запек, проблеми с бъбреците и т.н., детето трябва да бъде проследявано от медицински специалист за това как да се лекува медицинският проблем.
Ножното напикаване обикновено се превръща в проблем за детето, когато пречи на способността му да се социализира и да излиза с връстници. Детето може да се чувства неудобно и да избягва социални взаимодействия, преспиване с приятели, лагери. Следователно, ако става дума за нощно напикаване, лекарят ви би искал да знае дали търсите краткосрочно или дългосрочно решение.
Помислете за бельо, подходящо за нощно напикаване или за пелена. Употребата на обикновено бельо няма да научи децата да остават сухи, докато спят. Напротив, в някои ситуации може да ги травмира и притесни повече.
Не правете голяма работа от проблема. Поощрявайте детето, ако е сухо сутринта, но не го наказвайте и не му се карайте, ако не е. Важно е да запомните, че нито детето, нито лицето, което се грижи за него, са виновни за нощното напикаване. Детето не прави това нарочно. Добре е да знаете, че повечето нощни напикавания са нормални и имайте предвид, че най-вероятно ще преминат от само себе си при повечето деца.
Вижте още:
„Днес сменяш памперс, утре има кой да сменя твоя“ и други причини да правим деца
