Бебе с опашка – мит или опасно вродено състояние?

| от MamaMia |


Бебе с опашка? Може да звучи като приказка, но в много редки случаи хората могат да се раждат със задни придатъци без кости, понякога дълги до 18 сантиметра. Ако сте чели романа „Опашката“ може да ви се е сторило просто като метафора… Всъщност обаче е нещо, което се случва, макар и рядко.

Към днешна дата в официалните регистри на САЩ има около 40 бебета, родени с „истински опашки“, състоящи се от меки издатини, които лесно се отстраняват чрез операция. За да можете да си ги представите, ще поясним, че визуално наподобяват най-много пръстите на ръцете.

Независимо от това, редките казуси са склонни да генерират необичайно количество интерес, вълнение и безпокойство. Често това е така, защото „опашките“ се смятат за доброкачествени, еволюционни останки от отдавна изгубен прародител.

Както се оказва, това разбиране за появата на „бебе с опашка“ се основава на остаряла теория, която е спорна от десетилетия.

Реалността за тези деца може да е много по-мрачна и те заслужават медицинска помощ, а не нашето болезнено любопитство.

Придатъците, с които се раждат някои бебета, исторически са били смятани за истински или рудиментарни опашки. Но това е малко погрешно определение. Те всъщност не са като всяка друга опашка, известна в природата. Обикновено не съдържат кости, хрущяли или гръбначен мозък. Те просто висят там без ясна функция.

Все пак, това не означава, че тези придатъци са толкова безобидни, колкото смятаха учените до скоро.

Неразбирането за произхода на опашката започва от самия Чарлз Дарвин. Преди повече от век Дарвин е предположил, че човешките рудиментарни опашки са еволюционни инциденти. Другият вариант е да са рудиментарни остатъци от предшественик на примат, който някога е бил с опашка.

През 80-те години на миналия век учените възприемат тази теория и се придържат към нея. Те твърдя, че генетична мутация, еволюирала от хората, за да изтрие опашките ни, понякога може да се върне обратно към своето прародителско състояние.

Вижте още: Котките без опашка от остров Ман, за които има куп легенди

През 1985 г. основополагаща статия дефинира два различни вида „опашки“, с които човешките бебета могат да се раждат. Първата е споменатата по-горе.

Има и друг вид допълнителен израстък от опашната кост, който понякога включва и костно тяло. Той е известен като „псевдоопашка“.

В исторически план псевдоопашката е тази, която се свързва с вродени дефекти и като такава не се счита за рудиментарна.

Както се оказва, и двата редки придатъка вероятно представляват непълно сливане на гръбначния стълб или това, което е известно като спинален дизрафизъм. Това предполага, че тяхното образуване не е безобидна „регресия“ в еволюционния процес. Напротив – то е тревожно смущение в растежа на ембриона, което най-вероятно е резултат от комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда.

Когато човешкият ембрион достигне около пет седмици развитие, той развива подобна на опашка структура, съставена от нервна тръба и хорда, която е нещо като ранен гръбначен мозък.

До осмата седмица от развитието тази опашка обикновено се реабсорбира обратно в тялото на ембриона. Ако се задържи до раждането, това може да показва наличието на по-голям вроден дефект.

Всъщност човешките бебета, които се раждат с опашки, обикновено имат сериозни свързани неврологични дефекти.

През 2008 г., например, една статия твърди, че „истинските рудиментарни опашки не са доброкачествени“, тъй като те могат да бъдат свързани с основния дизрафизъм.

Приблизително половината от прегледаните случаи са свързани с менингоцеле или спина бифида окулта.

Това предполага, че бебетата, родени с опашки, се нуждаят от по-сериозна медицинска помощ от една обикновена операция. И категорично се опровергава един документ от 1985 г. Той твърди, че „истинската човешка опашка е доброкачествено състояние, което не е свързано с някаква подлежаща малформация на гръбначния мозък“.

Вижте още: Рядък случай на бебе с човешка опашка в Бразилия

Всъщност още през 1995 г. изследователите твърдяха, че бебетата, родени както с рудиментарни, така и с псевдоопашки, трябва да бъдат подложени на образна диагностика и неврологични изследвания. Както и на операция, за да се гарантира, че развитието им се проследява както трябва.

Част от проблема е, че все още не е известно дали истинската опашка е директно получена от ембрионалната опашка, както някои учени предполагат. Просто няма достатъчно изследвания за това къде се крие вродената аномалия – отчасти поради това колко редки са тези казуси.

Независимо от това откъде се е образувала опашката на бебето обаче, доказателствата категорично сочат, че това е резултат от вроден проблем и не е безобидна остатъчна черта.

За живота и здравето на тези деца има едно важно послание, което трябва да бъде изяснено веднъж завинаги. Това не е безобидно състояние.

Вижте още:

Афганистан: страната на жените без лица


Повече информация Виж всички