Ето защо хлапето ПАК е будно посред нощ!

| от Владимир Вълков |


За да не заблуждавам с такова заглавие, бързам да уточня – статията не дълбае в несигурността на хлапетата на възраст от 2 до 5 години, нито в теми като физиология и психология. Текстът е съвсем повърхностен и описва – дай боже, развлекателно – директните причини, поради които детенцето ще дойде до кревата, дивана, килима, върху който спиш, ще ти побутне упорито и ще ти ги каже самичко:

„Пие ми се вода!“

Ами иди и си сипи! Или – нали ти бях сложил на шкафчето чаша (пластмасова!) с вода. Аа, разляло си я, не си си уцелило устата? Аа, изпило си я, а си още жадно? Ето, ама малко, за да не се напишкаш! Добре, само още малко!

„Да ходим на градина!“

Детето – облякло се е самичко за първи път в тригодишния си живот и те ръчка систематично в ребрата или окото да ставаш. Иска на градина! Часът е 03:15 през нощта. Но то иска на градина. Нещо, което никога, никога не е изричало в 07:15 сутринта. Иди му обяснявай сега, в 03:15, спокойно и разбираемо като за тригодишно, че е рано, че градината не е отворила, че всички спят (само вие двамата не!)! Че трябва да свали якето и обувките и да заспи пак. За да има сили, съвсем скоро, в 07:15 да реве, че не иска на градина.

„Напишках се!“

Да, всяка една причина, поради която – като родител на малко дете – не може да се наспиш и на третинка от препоръчителното време за сън, е неприятна. Но тази е категорично в Топ 2! Това не е онова почти мързеливо полуразсънване, при което гушваш будното дете до себе си и заспивате заедно. Не. А – айде – ставаш, започваш да подсушаваш и преобуваш детето (може би се намира и някой луд, който да го къпе в 2 през нощта), мяташ напиканите чаршафи в банята или на балкона (ако си толкова наивен да нямаш протектор на матрака, го преобръщаш), слагаш нови и приспиваш разсъненото детенце.

Разбира се, ти самият вече си толкова разбуден, че не можеш да си представиш какво беше онова нещо спането, но и свръх изтощен, че може само да се псуваш тихичко, че даде на малкото онази чаша вода при предното му събуждане. Има и по-опитни родители, които с едно отворено око само преобуват грешничето, мятат две хавлии върху опикания чаршаф и го слагат отгоре да спи.

„Уплаших се!“

Понякога плаче. И му вярваш. Понякога не плаче. И ти се струва, че е запомнило случаите, в които е плакало и си му вярвал и сега иска просто пак да се гушка при теб. Или ти в неговото креватче, сгънат на осем, и да го галкаш и да му пееш с последни сили, преди да издъхнеш.

„Паднах!“

От леглото? Или от пердето, или от рафта, или от там, където може би като малък нощен демон се е катерил, вместо да спи! Ако си спеше нормално, а не се беше въртяло нямаше да падне! И щеше и ти да си спиш нормално. А сега – ако си ненормален – святкай лампи, преглеждай за сътресение или за синини…

„Не мога да спя“

Добре, но ти можеш! Ако ти бъде позволено… Мъничето е спало непробудно и дълбоко три часа – онези три часа, в които ти с майка му неразумно не сте легнали, а сте домакинствали, къпали сте се, вечеряли сте втори път и тъкмо сте заспали на дивана, докато сте избирали филм – и, ето го него, вече е бодро, да, колкото за два часа и малко, през които да те побърка от песнички, приказки, люшкане и убеждения да-заспива-вече-да-му-се-не-види-щото-и-ти-си-човек-и-имаш-нужда-от-сън!

„Искам при тебе!“

Лигльо!… Оф, добре… Няколко часа по-късно с няколко минути сън и няколко десетки шута с колене в корема и лицето се заклеваш, че е било за последно.

„Гладен съм!“

Шок и бомба! Ами да си беше изяло вечерята! Но понякога и да си я е изяло, пак го чуваш това малко след полунощ от своя наследник. И тогава си готов дори да споделиш скрития твой собствен недоизяден пакет с чипс, само и само да си ляга по-бързо. Само дето обикновено „Гладен съм!“ е реплика, която замества „Не знам какво искам, просто не ми се спи!“ и скоро след това може да чуеш и някои други като „Искам при тебе“, „Пие ми се вода“ или „Уплаших се“…

Вижте още:

Да завиеш спящото дете – най-хубавата част от деня


Повече информация Виж всички