Пак се сцепваме да нищим психологията на една жертва. Въпросите винаги са едни и същи: защо е стояла, защо не си е тръгнала, защо не е докладвала, изобщо защо не е имала магическа лампа да ѝ каже предварително да го не го зима тоя? Все тя е виновна.
Защо никога не нищим психологията на насилниците? Защо този човек е агресивен, защо е упражнявал насилие над най-близките си хора, защо е бил способен да убие? Той никога не е виновен.
Докога обществото ни ще отглежда насилници и кога справянето с насилието ще стане с приоритет в тази държава? И защо винаги адресираме следствието, а не причината? Докато действаме наказателно, а не възстановително, никога няма да решим проблема с насилието.
Ще го накажат с ограничителна заповед, и? Той ако е решил, пак ще убие.
Ще го вкарат в завора, и? Там ще стане ли по-уравновесен, ще има ли специалсити, които да работят с него целенасочено, всекидневно, или ще има един психолог на 300 затворници, който да провежда проформа срещи.
И след няколко години ще излезе още по-безпътен и озлобен.
За да се намали насилието, трябва работа за възстановяване.
Трябват терапевтични центрове в цялата страна и обучени кадри. А това ще струва трува пари. На държавата това ѝ е скъпо. На държавата ѝ е по-евтино да жертва живота на една всеки месец и да оставя хиляди жени всекидневно да живеят ада на домашното насилие. А и сакън, да не вземе някой да загуби гласоповадатели, защото е взел позиция по темата.
Нужно е и информирано общество, а не мъже, които знаят, че приятелите им си бият жените, но вместо да говорят с тях и да им помогнат да потърсят помощ, те си мълчат и дори ги защитават.
Един човек, за да е агресивен, значи има проблем. Никой не се събужда един ден с идеята просто ей така да трепне някого. И с тези хора трябва да се работи. Иначе може да избавиш една жена от насилника ѝ, но няма да избавиш следващите, които ще попаднат на него.
*Текстът е препубликуван от профила на авторката във Facebook, с нейното изрично съгласие.
Вижте още: