Имаш ли чувството, че да си мъж е тегаво? Имаш ли чувството, че сякаш трябва да се защитаваш и доказваш на всяка крачка? Че самата мъжественост все по-често бива наричана токсична? Какво въобще значи да си „истински мъж“ и как да не се окажем просто евтина имитация, иначе казано „дришльо“??
Много хора ще ти изтъкват качества, като смелост, сила, честност, стабилност, зрялост и прочее, при това с право, но ще поговорим за тях след малко. Нека първо да кажем за онези, които свързват мъжеството с външни фактори – с това какво имаш и какво притежаваш. Вероятно и сам знаеш за себе си, че личността не се измерва в числа. Така и успехът, който не е качество, нито е нещо устойчиво, не зависи от колата ти или от скъпите ти обувки. Не е дори в славата и престижа – има безброй пълни нищожества с множество последователи. Не ме разбирай погрешно, важно е какво си мислят хората за теб, но често пъти то може да няма нищо общо с реалността и въобще да не зависи от това какво правиш с живота си. Това е отвъд теб.
Ако искаш да си истински, да отстояваш своето и да бъдеш себе си, така че не само другите да те уважават, ама и ти сам себе си, запомни следните правила и максими, които ще споделя с теб. И тук ще кажа, че тези неща не са валидни само за мъже, но са писани с едно наум за нас. Така и повечето правила, които ще прочетеш, са простички, някои очевидни, но те предизвиквам – пробвай изрядно и честно да ги следваш и ще видиш, че най-простите правила понякога са най-сложни за спазване. И не забравяй, това не е игра на победители и победени. Личност не се става веднъж и завинаги. Истинската личност се култивира и се надгражда, с постоянство, дисциплина, смиреност и отдаденост. Искаш да си смел, силен, честен, стабилен и зрял – погледни следните добри практики.
Прави само това, което смяташ за правилно.
Докато сме зависими от родителите си и от тяхното одобрение, неизменно свикваме да го търсим и да получаваме похвали, награди и привилегии, докато избягваме наказания, ограничения и порицания. В прехода си към външния свят и личната независимост, неусетно попадаме в нови „семейства“ и започваме да се борим за тяхното одобрение. Дотам, докъдето те те подкрепят да следваш влеченията си и да експериментираш, всичко е окей.
Ако осъзнаеш обаче, че правиш неща само защото от теб така се очаква, значи си избрал да пренебрегваш себе си, заради нечие чуждо одобрение. Винаги слушай вътрешния си глас, не живей за чуждите очаквания, търси онова, което те мотивира, не цензурирай любопитството си. Прави това, което смяташ за правилно, докато намериш следващото по-добро.
Не прави на другите онова, което не искаш те да правят на теб.
Другите са твоето огледало. Това, което ти правиш с тях или те с теб, рано или късно се връща като бумеранг. Ясно е, че много често просто не знаеш какво да кажеш или как да го кажеш, но веднъж щом си се спрял на нещо, замисли се. Теб ще те изкефи ли ако ти кажа, че „гащите ти са много тъпи, да не си ги взел от цирка, брато“? Или пък някой да те лъже, да ти говори зад гърба, да ти взима нещата, без да пита, да те кара да правиш неща против волята ти, и т.н.
Разбира се, човек не може да знае за всичко, което би обидило някого, не всеки идва от същата среда и същите проблеми, но поддържането на този минимален стандарт, да не злоупотребяваш с другите, както не искаш и те да го правят с теб, ще ти спечели уважението на околните, хората ще се чувстват по-сигурни около теб и ще те зачитат. Така ще се научиш да разбираш хората по-добре и да имаш емпатия, вместо вечно да си в шах и да се чудиш какво им става.
Задавай въпроси и бъди критичен.
Знанието е сила. Много хора се срамуват да задават въпроси, за да не издадат невежеството си, което е напълно погрешно. Или пък, веднъж чули „истината“ от някого, отблъскват чуждото мнение, без да го подлагат на критика. Ако пък някой не иска нарочно да ти отговори, вероятно цели да те държи в заблуда. Тогава иди при друг и не си губи времето да чукаш на залостена врата. Колкото повече знаеш и разбираш, толкова по-способен си да бъдеш независим и да не те водят други за носа.
Ако нещо те засяга, но не го разбираш – разследвай. Когато става дума за правилата – бъди наясно защо ги има и каква е целта им. Правилата са правени от хората, а хората бъркат и намесват личните си интереси. Това, че нещо се е превърнало в правило, не значи, че е правилно. Бъди критичен – не приемай нещо, което не си разбрал, за даденост.
Не можеш да промениш всичко, но ако си затваряш очите за несправедливости, те ще се върнат за теб някой ден. Бъди критичен дори към близките си – те имат нужда от подкрепа, особено когато бъркат, и понякога най-добрият начин да ги предпазиш от конфликт и беда е да им покажеш именно онова, което им е убягнало. Ако не споделяме с най-близките, с кого тогава?
Да си критичен не означава да обвиняваш другите, с цел да ги принизиш, за да издигнеш себе си. Нито да ги обвиняваш за неща, които сам правиш (погледни пак горното правило!).
Поемай отговорност, не се самобичувай и не се сравнявай с другите.
Ако някой очаква от теб повече от това да си признаваш грешките и да поемаш отговорност, значи иска да се самобичуваш, да те потисне. Окей е да правиш грешки, правилно е да си признаваш сбърканото, но не забравяй, че ние всички сме продукт на обществото, в което живеем, и нито се раждаме научени, нито пък то самото е перфектно. Грешките са най-добрият учител, но не трябва да служат, за да ти съсипят живота, стига сам да не си мислил зло на съседа си.
Много често се самобичуваме, защото не сме били „достатъчно добри/силни“ или защото сме се отдали на гнева. Да си „достатъчно добър/силен“ означава да се сравняваш с някой друг – не се сравнявай с другите, това е грешка! Не можеш да върнеш времето назад или да промениш условията си по рождение, това, което ти е дадено. Или дори състоянието си в определен момент. Не ставаш по-добър като се сравняваш с другите.
Единственото, което можеш да направиш, е да поемеш отговорност и да се поучиш от ситуацията. Да погледнеш себе си в перспектива и да се сравняваш със самия себе си – по-добър от преди ли си сега или не, по-умел ли си, към какво се променяш. Не губи време да гледаш в чуждата паница – ценно време, което ти трябва, за да си направиш анализа и да продължиш смело напред.
Гневът и омразата са слабост.
Гневът, от друга страна, не е нещо лошо, нито срамно. Той е просто симптом на незнанието, разминаване на очакванията с резултата, чувство на безсилие. Може да бъде например обида или разочарование, когато някой е предал доверието ти, или когато ти сам си го направил. Той е липса на знание за състоянието на нещата, и изненадата от това понякога води до ярост и загуба на контрол. Гневът не е грях, той е сигнал, че има от какво да се поучим, и какво да научим.
А пък оставиш ли го да прерасне в омраза, значи си оставил на слабостта си да те контролира. Не мрази дори и врага си, защото и той ще се превърне в твоя слабост. Омразата е липса на разбиране, която трябва да запълниш – тогава може и да простиш на онзи, който те дразни, може и да се окаже, че всичко това е нямало смисъл, но дори и да останете противници, никога не позволявай омразата да те заслепи и да те подтикне да правиш глупости. Онези, които се оставят на омразата, всякога се превръщат в марионетки. Една битка може да бъде спечелена от силния, но конфликтът се решава от онези, които договарят мира.
Конфликтите се печелят най-добре с избягването на конфликти. Печели онзи, който създава мостове и гради. Този, който постоянно се бори, губи цялата си енергия в борбата и не съгражда нищо. Кой ще бъде по-силният тогава?
Страхът не е твой приятел.
Осъзнай страховете си и причините зад тях, за да не те водят прикрито за носа, когато се правиш, че не им обръщаш внимание. Страхът е предизвикателство, възел, който трябва да се научиш да развързваш. Страхът те поставя в по-голяма опасност от реалната, действа дори подсъзнателно, парализира те и спираш да мислиш. Страхът често води до омраза, а омразата – до слабост.
Когато казват „страх лозе пази“, не говорят за онази реакция, когато се бориш за живота си, нито за предпазливостта, която трезво отчита опасностите предварително и взима мерки.
Страхът може да се окаже едно от най-големите предизвикателства, и често пъти е непреодолим, напълно разбираемо. Но ако го възприемаме точно като това – предизвикателство – и търсим непреклонно неговите източници, ще бъдем много по-адекватни в моментите на напрежение. Още повече – когато посрещаме с лице предизвикателството, тогава и другата страна (ако има такава), която е усещала страха ни и се е бояла от защитно-агресивна реакция, също ще се отвори за нас и ще помогне да решим пъзела.
Истинският мъж е силен, съзнавайки своите слабости.
Никой не иска да бъде слаб, лош и в грешка, и ние редовно си създаваме един позитивен имидж на силни, добри и праведни. За да имаме гръбнак, а не само лице за пред огледалото, обаче се иска да сме наясно със слабостите си. Няма нищо срамно в това, че бъркаме, че не сме били достатъчно силни да се справим с някое предизвикателство или сме направили нещо лошо. Грешката е да замитаме нещата под килима, но това не означава и че ей сега трябва да почнем да се перчим колко сме над нещата, затова че си виждаме грешките.
Всъщност обикновено не виждаме най-големите си слабости. Именно затова те са, каквото са. Но най-голямата ни сила е точно в това да се учим от грешките си и да се адаптираме към условията. Един стабилен, зрял мъж не гради само фасади – той полага здрави основи.
Отстоявай себе си, но не се поддавай на провокации.
Подбирай битките си. Приемай предизвикателства, но не и провокации. Провокациите не са форма на здравословно съревнование или възможност да постигнеш нещо, те целят единствено да те дестабилизират и принизят, като те вкарат в ситуация, където поначало везните са наклонени срещу теб. Този, който те предизвиква ти е потенциален приятел, провокаторът е враг и ти не трябва да играеш по неговите правила.
В животинския свят, в битка не се влиза дори с равностоен или малко по-слаб опонент – разбира се, и животните са способни да симулират и да си играят на борба – защото шансът да ти нанесе травма е прекалено голям и това може да те отслаби пред други хищници или препятствия. Игра и предизвикателство – да, провокация или конфликт с много неизвестни – не.
Най-добрият отговор на провокацията е липсата на отговор. Част от провокацията винаги ще изтъкне игнорирането ѝ като слабост и липса на чест от твоя страна, но всъщност глупостта и загубата на чест е да се поддадеш на нападките и да „защитиш“ егото си, приемайки че то е поставено под въпрос. Игнорирайки опонента си, неговите усилия се провалят и той всъщност не бива признат като достоен противник, което го дискредитира.
Не се страхувай да бъдеш лидер, но не бъди авторитет.
Истинският лидер се появява, за да обединява, да поема инициатива, да дава пример и да помага да се разрешават проблеми. Той е човек на действието. Истинският лидер не е авторитет, който да казва на хората какво да правят извън моментите на нужда, той не е божество, на което някой трябва да се кланя. Хората имат нужда от лидерство почти постоянно, но нямат нужда от тиранин. Ще те уважават заради уменията ти, ако е имало нужда от тях. Ако искаш просто да се показваш или да налагаш своето над останалите, могат да те слушат и да се съобразяват с теб, да те приемат за авторитет, но няма истински да те уважат. Ще ти обърнат гръб веднага щом влезе някой по-силен или по-интересен в стаята.
Всеки има по нещо в различна степен от останалите, но никой не е толкова специален, че да трябва да го коронясаме и да следваме всяка негова повеля. Така и ти не чакай винаги някой друг да поема инициативата, ако можеш и сам. Пък и да не можеш – пробвай, повтаряй, излъжи се ако трябва, че можеш и ще успееш – никой нищо не е постигнал, без да го вярва. Самовнушението няма да изгради света за теб, но ще ти помогне с първата крачка.
Нямаш обаче нужда от авторитети, които вечно да седят зад гърба ти, за да могат другите да се вслушват в разума, когато излиза от твоята уста. Ако някой има нужда от авторитети, ще си остане винаги поклонник. Единственото, от което има нужда човек, са другари.
Дисциплината е важна, но най-голямата ни сила е в способността за промяна и адаптация.
За да постигнеш каквото и да е, се изискват постоянство, дисциплина и труд. Така ще намериш своя ритъм, своята стабилност, физическа и психическа такава, своята зона на комфорт, които ти дават самочувствие и правят успеха на всяко начинание по-вероятен.
Стабилността е супер, но не забравяй, че няма рецепта за всяка ситуация. Човек свиква с едно, после иска още или иска друго. Да следваш един-единствен път в живота е не само безмислено, но и невъзможно. Съответно и „истината“ за това кое е най-доброто за теб не се открива само веднъж, на 20 или на 40, тя е различна в различни моменти. Затова и непоклатимата вяра в някаква форма на стабилност, ред, повтаряемост, както и чувството, че си открил „тайната на живота“ и си станал царя на вселената, е просто заблуда.
Наслаждавай се на момента, но си дръж отворени очите на четири, ако искаш да яхнеш следващата вълна, която ти е отредена, вместо да се блъскаш в прииждащите вълни.
Ти си най-силен в общност от хора. Солидарността ни пази и ни дава шанс да се развиваме.
Човекът не се е издигнал на върха на хранителната верига, вярвайки че той е най-големият пич на света и слънцето се върти около него. Като почти навсякъде в животинския свят, вътрешната конкуренция и съревнования са придружени и от инстинктите за взаимопомощ и солидарност, които са ни помогнали да стигнем дотук. Днес нещата се свеждат повече до един прост индивидуализъм, който ни дели на малки групички, и дори самите групи често съществуват дотам, докъдето изпълняват нечии егоистични цели.
Реалността е, че без наличие на истински приятели и истинска общност, ние сме все по-слаби и зависими, изложени на напълно преодолими опасности. Някой ще си счупи кръста, защото няма кой да отдели един час да му помогне, друг няма да си направи изследвания, защото го е срам да си каже, че му има нещо, а няма пари да си ги плати, трети ще даде цялата си заплата за нещо, което някой негов познат има у тях и не му трябва, четвърти ще бъде жертва на побойник и ще го е срам да сподели, или няма да има пред кого, пети ще се оплаква, че му бавят заплатата, или че го малтретират, а някой ще го пита – „ами ти що си там тогава, брат?“.
Бъди човек, помагай на другите, градете общности, подкрепяйте се отвъд различията си. Ако ти си добре, бъди благодарен и споделяй, ако не – не се свени да помолиш за подкрепа. Един ден си ти, друг ден ще е някой друг. Формата е временна, човечността е вечна.
Вижте още:
