Когато бях бременна с третото си дете, почти не се случваше хората да видят гигантския ми корем и да не попитат „Момче или момиче?“ с пръст, насочен към тялото ми. Обичах да им се хваля, че чакаме момиче. Третото ни момиче.
Според най-добрата ми приятелка семейството ни щеше да стане като роман на Джейн Остин. Според друг мой близък приятел детската стая у дома щяла да заприлича на приказен замък.
Това, което не очаквах, а и никой не ме предупреди или не ми го предсказа, беше колко много хора ще се държат, сякаш съм казала, че имам терминална болест, когато съобщя, че чакам трета дъщеря.
Дори и с човека до мен се шокирахме малко, когато разбрахме.
Трето дете, че и за трети път момиче. Със своя безобразен хумор, заради който някога го харесах толкова много, той направи още в кабинета на лекаря някаква шеговита забележка как е адски добре, че не живеем по времето на Тюдорите, иначе вече е трябвало да ме обезглави и пред изумения поглед на лекаря аз избухнах в смях съгласна, че наистина съм минала метър.
След първоначалната дежурна усмивка, хората обикновено ни заливаха, а и продължават, с лавина от безумни фрази като „ох, Бог да ви е на помощ значи“, „хе-хе, за много сватби ще имате да плащате“, „има да ги пазите като тийнейджърки“, „няма ли едно братче за цвят“ и какво ли не още.
Знам, че хората си мислят, че са забавни. И понякога дори са прави. Знам, че семействата единствено със синове чуват същите неща. Както и семействата с едно дете. Или семействата без деца. Или с повече деца от нас. Каквото и да направиш, както и да се стече животът ти, винаги ще се намерят странични коментатори.
Но аз като едно пораснало момиче, знам колко трудни за постигане могат да бъдат успехът, безопасността и, по дяволите, правата върху собственото ти тяло, когато си жена. И понякога ми е вбесяващо да слушам всички тези толкова смешни коментари. Хора са казвали на съпруга ми, че съжаляват за лошия късмет, питали са го кога ще има син, правили са реплики кой ще продължи рода или как няма с кого да изгледа един мач, обяснявали са му да си вземе мъжко куче или да си намери хоби като риболов или планинарство, за да си има мъжко убежище далече от нас.
Оттам нататък идват и фен теориите как ще се разбират децата помежду си.
Казват ми „просто почакай“, защото сега момичетата са сладки като малки, но следва това стават просто манипулативни и зли и ще си забият нож в гърба. Предупреждават ме, че тийнейджърките са истински ад, че лъжат, че са драматични, че са твърде емоционални. Казват ми всички тези неща, сякаш някога не съм била тийнейджърка, която не е била приемана на сериозно от толкова много хора, сякаш не съм била възрастна жена с дъщеря, която вижда как в политически кампании например най-напред се очернят все жените кандидати; жена, която системно е виждала как успехите ѝ се приемат като чужда заслуга, поза манипулация.
Другите майки ме предупреждават и още нещо – че синовете са по-благодарни и обичливи, докато от три дъщери ще има да чувам доста реплики в стил „мразя те“ и „дано никога не стана като тебе“.
Те прескачат всеки съществуващ стереотип за малки момичета, тийнейджърки и млади възрастни момичета. Казват ми колко скъп ще бъде сезонът на абитуриентските балове и че ще се радват да махнат кредитната карта на татко и че съпругът ми ще трябва да лъска пушка на кухненската маса, когато ги вземат за срещи. Те говорят за това, че имат дъщери, сякаш просто ще бъде буря, а окото на бурята не е нищо друго освен сълзи и пари, летящи в канализацията и крещящи.
Най-неприятното е, че често чувам всички тези неща, когато съм заедно с момичетата.
Хората си мислят, че са духовити. Невинаги си дават сметка, че динамиката, на която се подиграват, ситуацията, която според тях ще накара съпруга ми едва ли не да си построи подземно бомбоубежище, когато нашите момичета са на 16, на 12 и на 9, всъщност е магическа. Цели книги са написани за семейства на дъщери, а за връзката между сестри могат да се намерят великолепни примери в историята и изкуството.
И за мен, и за съпруга ми да имаме семейство с три дъщери е истински специално. И фактът, че толкова много хора нямат какво да кажат освен негативни неща, че могат само да споделят мнение колко ужасно ще бъде да имаш три дъщери, говори много не само за нашата култура, но и за нашия свят и колко много хората имат вярвания, които вероятно биха ги изненадали, ако се сблъскат с реалната ситуация. Микроагресии върху жените — мънички, фини мисли, че може би жените не са толкова умни, нито толкова силни, нито толкова способни като мъжете, вярвания, които са толкова малки и коварни, че хората дори не осъзнават колко са вкоренени в умовете им. Твърде много хора все още изпитват дълбоки чувства към носенето на фамилното име.
Това е, че имаме свят, в който хората все още не се третират еднакво, където все още трябва да се борим, за да се докажем, където все още трябва да смекчим гнева си, за да не ни определят като кучки, но също така трябва да смекчим радостта и нежността си, за да не бъдем етикетирани като наивни глупачки. Където Риана може да излезе на сцената на полувремето на Super Bowl, висяща във въздуха на плаващи сцени, и да изпее невероятен набор от произведения, които обхващат десетилетия, но всичко, което се коментира, е дали е бременна или още си носи теглото от предхоната бременност. Където лицето на Мадона на Грами церемонията е толкова обсъждано, че тя трябва публично да каже на всички, че не съжалява за начина, по който изглежда . Където сега прекарваме голяма част от времето си, свивайки се от начина, по който се отнасяхме към тийнейджъри като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън в началото на 2000-те, но все още оценяваме външния им вид; където поглеждаме назад към Памела Андерсън, притежаваща своята сексуалност през 90-те – същата сексуалност, която хората споменават на съпруга ми, уверявайки го, че да имаш дъщери, които излизат, ще бъде „кошмар“ – но всичко, което можехме да направим, беше да я етикетираме като лесна.
В свят, в който от момента, в който някой разбере, че си бременна с дъщеря, те ти казват да се приготвиш за целия плач и нещастие, които ще последват.
Но знаете ли, много „драматични“ и „емоционални“ жени промениха света към по-добро. И съм извънредно развълнуван да отгледам и дам сила на три малки жени, които винаги ще знаят, че родителите им са ги обичали и са вярвали в тях и винаги, винаги са смятали, че те са най-добрите деца, които е възможно да имаш.
Вижте още:
