„Вече изобщо не искаш да правим секс!“. Независимо дали вие сте този, който хвърля тези думи към партньора си или той ги плюе в лицето ви, обвинението пада като граната между вас. Или поне като пиратка, да сме по-следновогодишни. Хванат неподготвен, критикуваният може да стане отбранителен или критичен, да се изключи от разговора или да избухне.
Очевидно нищо от това няма да помогне за разрешаването на проблема. А какво ще? Копаене под повърхността, за да откриете какво наистина го причинява. Липсата на секс в брака/връзката може да не се корени в самия секс. Единствено справянето с истинските причини може да ви върне към пълноценен и удовлетворяващ сексуален живот. Заслужава си усилията.
И така, колко чест е скандалът на тема „никога не правим секс“?
Ако се притеснявате, че спорът е ограничен до връзката ви и само до връзката ви, не се притеснявайте. Тази семейна битка е една от най-честите, която терапевртите срещат в практиката си. Понякога един партньор наистина никога не иска да прави секс, друг път единият го иска значително по-малко от другия, например веднъж или два пъти месечно срещу почти всеки ден. Много често е – ако не беше така, нямаше около нас да валят тъпи вицове за жени, които все ги „боли главата“, или пък им се налага да канят съседа, докато съпругът е в командировка.
Когато единият твърди, че „никога“ не правят секс, не може да се предвиди реакцията на другия.. „Никога не правим секс“ може да се чуе като:
В общи линии, „обвиненият“ ще чуе посланието така, както то ще се пречупи през собствените му несигурности.
Значението на спора обаче може да е друго, както и да не е само едно.
Сексуалното здраве е отражение на всичко останало, което се случва и нашето здравословно състояние по много начини, твърди секс терапевтът Елизабет Гордън. Когато една двойка дойде при нея с такъв проблем, тя първо се опитва да определи дали това е личен проблем или проблем в отношенията, въпреки че двете неща до голяма степен се припокриват). Ако единият партньор има физически проблеми, като болка по време на секс или еректилна дисфункция, ясно е, че сексът може да не е толкова приятен за него и на свой ред той може да инициира, или изобщо да иска, полов акт по-рядко.
При жените бременността, преминаването през менопауза или употребата на орални контрацептиви също могат да повлияят на либидото. Ако няма никакво физическо основание, може да има нещо, което се случва на психическо ниво. Може би човекът е изтощен от опитите да работи от вкъщи, да помага на децата си с уроците и да поддържа всичко в дома 24/7. Може и вече да не се чувства секси, поне временно – поради рязко наддаване или сваляне на килограми, усещане за остаряване и побеляване, преумора, бръчки, отпускане на тялото. И, разбира се, стресът от работата, родителството, грижите за по-възрастните родители, финансовите притеснения и дори тревогите за състоянието на страната и на света могат да направят секса по-малко желан.
Хората, които преминават през завишени обеми стрес или емоционално напрежение, често се затрудняват да излязат от главите си за достатъчно дълго, че да се почувстват отворени за даване и получаване на интимност, обяснява друг терапевт на има Дейна МакНийл. А, който казва „никога не искаш да правиш секс“, може да се почувства нежелан, неудовлетворен или отхвърлен. Клиентите на МакНийл, често се притесняват, че партньорът им вече не ги намира за привлекателни, защото въшният им вид се е променил много в сравнение с първата среща.
Някои клиенти се страхуват, че техният партньор може да бъде привлечен от някой друг и след това да си създадат сами негативни и неверни наративи за собствената си намалена стойност. Други си измислят различни истории, с които да си обяснят какво означава, че не правят любов с партньора си.
Всъщност особено честа причина за сексуално нежеление е негодуванието към партньора поради причини, които остават далеч извън границите на спалнята.
Издухал/а е част от заплатата си в спортни залози? За пореден път не се е намесил/а да ви защити при спор с родителите от неговата/нейната страна? Отказва да правите нови и интересни неща заедно, като да посетите курс по танци, да си спретнете кратка екскурзия през уикенда или дори да опитате да сготвите нещо интересно заедно, а за сметка на това предпочита да си гние пред телевизора? Ами, нито едно от изброените не е особено секси.
Често по време на една дълга връзка изпадаме в коловози и не осъзнаваме, че трябва да я размърдаме и да се забавляваме.
Според Гордън, в общия случай мъжете са склонни към постепенен спад на интереса, докато при жените може да имат по-бърз спад при съвместно съжителство. Или може да е налице несъответствие в желанието, което е пренебрегнато в началото на връзката ви, защото партньорът, който иска секс по-рядко, тогава изначално е бил подтикнат от новата тръпка и желанието си да ухажва – тогавашното вълнение го е карало да хвърля бельото си всеки ден, но сега, когато нещата са удобни и улегнали, интересът му изглежда е намалял, но всъщност се е върнал към нормалните си равнища.
Това несъответствие може да е свързано с различията в самото естество на сексуалните желания на двама партньори във връзка, което изобщо не е необичайно. Има спонтанно желание и отзивчиво желание. Спонтанно желание е, когато един-единствен стимул – например да видите партньора си да излиза от душа – предизвиква желание. От друга страна, някой с отзивчиво желание се нуждае от някакъв емоционален контекст, за да се почувства възбуден и не може да изпитва желание при наличието на твърде много стресови фактори (като например да прави секс сред купчина несгънато пране, докато знае, че децата са в съседната стая).
Ако видите „борбата“ за сексуалния си живот като борба между вас и партньора ви, неминуемо ще сгрешите.
Това само ще ескалира нещата. Отстъпете, отдръпнете се, поемете няколко дълбоки вдишвания и редуцирайте емоциите си, поне тона на гласа си, съветва Гордън. След като и двамата сте охладили страстите, опитайте да сте откровени един с друг, без да се страхувате да покажете уязвимост. Уязвимостта всъщност е привлекателна, защото показва емоционалната ви страна и доверието ви към партньора. Осигурете емоционално безопасен диалог, като споделяте за себе си в „аз“ форма, и увлечете партньора да се почувства включен в разговора. Правилният модел е приблизително това: „имам чувството, че напоследък пренебрегваме секса, как мислиш ти?“, разбира се, не дословно. Тогава е по-вероятно партньорът ви да изложи истинската си гледна точка. Не забравяйте да го изслушате с внимание и разбиране. Това трябва да е истински диалог, така че устояйте на желанието да прекъсвате и, ако можете, повторете част от казаното от тях, за да можете да потвърдите, че сте ги чули и изтълкували точно. Опитайте се да бъдете много конкретни по въпроса от какво точно сте разстроени вие.
Ако ти си този, който казва, че никога не правите секс, сексът ли е това, което ви липсва, или се чувствате отхвърлени? Или ако вие сте този, който не иска секс, усещате ли върху себе си натиск за обратното? Чувствате ли, че сте желани чисто физически, а емоциите и желанията ви не се вземат предвид? Решете проблемите един по един и се опитайте да намерите общ език. Невинаги е възможно да се срещнете точно по средата.
Може да опитате и да насочите разговора към решения, или поне предложения.
Например можете да предложите съвместен уикенд или някаква смяна на обстановката, съчетана с усамотяване, която потенциално да създаде различна атмосфера за вас и да доведе до секс. Или да разкажете на партньора си за сексуалните сънища или фантазии, които имате с него, като по този начин споделите и какъв секс си представяте с него в реалността. Би било още по-добре, ако сте във физически контакт, докато водите разговора – например да сте прегърнати, да се държите за ръка, или да докосвате краката си. Докосването просто увеличава интимността помежду ви, като прави връзката ви по-открита.
Нищо няма да се случи без доверие и търпение, защото това не е предизвикателство, което се разрешава магически отведнъж.
Работейки заедно и поотделно, опитайте се да отстраните идентифицираните проблем. Може да се наложи да опитате различни подходи и това да отнеме време. Продължавайте диалога. Обсъдете какво ви е нужно, за да се чувствате сексуални, какво ви възбужда и дали нещо възпрепятства сексуалното ви желание.
Също така помага да запомните, че сексът не винаги е проникващ полов акт – той е много повече от това!
Експериментирайте, помагайте си да се изследвате взаимно, възстановете удоволствието, разширете репертоара си и намерете други начини за свързване, които водят до повишена вероятност да искате да се ангажирате сексуално по повече различни начини, които може да включват или да не включват класическия полов акт. И да, дори планирането на секс може да помогне – и дори да бъде секси, ако го поставите в подходящ контекст. Заедно решете кога може да се случи секс и от какво се нуждаете всеки от вас, като например някой, който да гледа децата, да коригирате графика си за тренировки или хобита, да почетете еротика, за да се вкарате в нужното настроение… „
Сексът е нещо, което трябва да очаквате с нетърпение, а планирането понякога ви помага да отделите и осветите това време, за да можете да се отпуснете в него и да се съсредоточите върху сексуалната ангажираност.
Но не пренебрегвайте интервала между сексуалните контакти. Много двойки си казват „това беше много хубаво, трябва да го правим по-често“ по същия начин, по който се уговарят дежурно със стар познат на улицата „някой път да пият кафе“. Вместо това отделяйте моменти всеки ден, за да се забелязвате еротично, без да изпитвате натиск да изисквате или инициирате на момента секс. Секстът е цЕнен, затова трябва да е ценЕн. В една моногамна връзка това наистина е единственият начин да изживеем сексуалния аспект от личността си съвместно и свързано.
Вижте още:
70% от жените се оплакват от ниско либидо и не е ясно защо
