Готов/а ли съм за бебе? Това е един от най-натоварените въпроси, които можеш да си зададеш, и отговорът е също толкова неотменно важен, независимо дали ще вече си родител или тепърва ти предстои да решиш искаш ли да ставаш такъв.
Да си готов за бебе не значи да изкарваш подходяща за отглеждане на дете заплата, нито да имаш помещение като за детска стая у вас. Макар че и двете нещата помагат. Под „готовност“ обаче се има предвид да бъдеш емоционално подготвен за отговорността да се справиш с грижата за друг човешки живот и дали си в състояние да го правиш. Психотерапевтите са единодушни, че няма как да си „напълно“ готов и че не е нужно, животът ти да е перфектен.
Дори и да разполагаш с всички инструменти и умения за родителство, нищо не може да те подготви напълно за красивата, но непозната умствена, емоционална, духовна, физическа промяна и пътуване, на което предстои да се впуснете, когато станете родител, твърди психологът Аманда Джърист. Най-доброто, което можеш да направиш, е никога да не решаваш, че знаеш абслютно всичко, и да не забравяш да се коригираш и да се учиш от грешките си. Признаците, изброени тук – както за готовност, така и за неготовност – не са абсолютен закон. Родителският път на всеки е различен. Но те са показателни, затова си струва да се вземат предвид и могат да се използват за интроспекция.
Емоционално готов/а ли си за въртележка от прекрасни и ужасни моменти?
Въпреки че може да мечтаеш да държиш спящо бебе на ръце или да запознаеш детето си с всички романи за Хари Потър, не си готов, ако чертаеш родителството само в розови и романтични краски. „Родителите, които са емоционално готови да имат бебе, разбират, че това преживяване ще изисква емоционално израстване и понякога е трудно за навигиране предизвикатеслтво“, споделя психологът Тори Уиксел. Потенциалните родители трябва да умеят да се саморефлексират, да са готови да потърсят подкрепа, когато имат нужда от нея, да откриват грешките у себе си и да не спират да се учат за аспектите на емоционалното развитие на детето.
Важно е да си готов/а да функционираш в емоционално предизвикателни условия. Това не означава да станеш експерт по родителство за една нощ, но означава да се ангажираш да не спираш да се учиш. Емоционално здравите родители признават, че няма финална линия, когато става въпрос за емоционално здрав родител. Това е пътуване, което ще продължи през целия ви живот. Готовността да обичаш дете безусловно също е част от емоционалната готовност: според Джърист и Уиксел това е най-важният знак, че човек е емоционално готов да има бебе.
Обмисли ли не дали, а какъв родител искаш да бъдеш?
Препоръчително е да обмислиш какво е било твоето детство и как искате родителският ти стил да се доближава или различава от този на родителите ти. Родителството ще извади на светло както здравословната, така и нездравословната семейна динамика, през която човек е преминал, пояснява Уиксел. Изискват се фокус и целенасочени усилилия, за да установиш как поведението и отншоението на родителите са ти повлияли добре или зле в различни аспекти. Такъв размисъл е задължителен, ако искаш да прекъснеш нездравословните цикли, които се предават между поколенията, и да отгледаш емоционално здраво дете.
Умееш ли регулираш собствените си емоции?
Има моменти, когато да бъдеш родител ще те ядосва или разстройва, направо ще те вади от кожата ти, независимо колко обичаш детето си. Родителството е предизвикателство. Ето защо е ключово да можеш да регулираш собствените си емоции. „Важна е способността да създаваш емоционална дистанция от това, което детето изпитва, за да можеш да отговориш на нуждите му“, обяснява Джърист. Това е умение, което ще продължи да се развива с течение на времето, но е необходимо здравословно ниво на емоционална дистанция, за да се справите с многото обрати в родителството, така че връзката родител-дете да не се заплита. Ако не усещаш това умение да е усвоено напълно, е достатъчно и да проявяваш готовност да работиш още върху това.
Ако си в романтична връзка, единодушни ли сте и двамата, че искате да създадете здравословен и хармоничен дом, в който присъстват и деца?
В идеалния случай, двойката, която решава дали да има или не бебе, е сигурна във взаимните си чувства и ангажимента си един към друг, комуникира добре и е съгласувана по отношение на родителски стилове и роли. Поемането на ангажимент за осигуряване на безопасен и здравословен дом на детето също е важно. Ако сте избягвали да водите трудни разговори (като за пари, родителски роли или притеснения във връзката), Уиксел набляга на това, че преди да станете родители е последният възможен момент, когато не е твърде късно да го направите. Ако забележите, че вашите очаквания са в конфликт, опитайте се да обсъдите потенциални компромиси и обяснете един на друг мисловния си процес и основанията зад своите очаквания. Въпреки че животът се променя и очакванията един към друг могат да се променят през целия живот на вашето дете, важно е да сте на една и съща страница относно това какви са, за да можете да работите заедно и да се адаптирате, когато се променят. Уиксел препоръчва среща с терапевт за двойки, ако тези разговори са особено предизвикателни в двойката.
Ако планираш да бъдеш самотен родител, има ли хора, на които можеш да разчиташ?
Ако не си във връзка и обмисляш родителство, терапевтите препоръчват да помислиш кой в живота ти може да осигури опора и подкрепа при нужда. На кого ще се обадиш, когато боледуваш, но все още трябва да се грижиш за детето си? Към кого ще се обърнеш за емоционална подкрепа? Кой ще отпразнува важните събития на детето с теб и него? В поговорката, че е необходимо село, за да отгледаш дете. Важно е да определиш кои са хората в твоето „село“.
Умееш ли да се грижиш за себе си?
Ако все още се бориш да задоволиш собствените си основни нужди, вземането на решение за бебе изисква особено внимателно обмисляне. „В най-добрия случай човек ще има логистична полза от това да има безопасен дом, постоянен доход, подкрепа от семейството или общността, достъп до подходящи здравни грижи и достъп до ресурси за психическа и емоционална подкрепа, докато навигира в различните фази на родителството, набляга Джърист. Ако нямаш постоянен доход, безопасен дом, достъп до здравеопазване и подкрепа от други, може да е полезно да помислиш какво можете да направиш, за да посрещнеш тези нужди и на каква общностна подкрепа е възможно да разчиташ за тях.
Наред със знаците, че човек вече има готовност за родителство, има и някои, които показват, че в никакъв случай не си. Не ги подценявай!
Искаш бебе, защото е сладко?
Ако откриеш, че мислиш предимно за преимуществата на родителството – като детски партита и пътувания до Дисниленд – трябва да си дадеш сметка и за трудните до степен на невъзможност моменти, които те очакват. Специалните моменти на родителството са прекрасни, но родителството не се изчерпва с тях.
Искаш бебе, защото всички вече имат и така се прави?
Може да е предизвикателство да си единственият приятел в компанията, който не може да се включи в разговорите за обучение за гърне или за детски ясли и градини, но това не е причина да имаш бебе. Сроковете или изборите на твоите приятели не трябва да са твои и в крайна сметка това решение ще повлияе на твоя живот, а не на техния. Нито приятелството, нито родителството, нито животът следва да представляват състезание, и трябва да знаеш, че ако решиш да ги превръщаш в такова, от последиците на решението ти ще страдат и други хора. Решението да имаш бебе трябва да бъде решение, което взимаш самостоятелно, а не породено от натиск от родители, партньор, колеги, приятели или някой друг в живота ти
Искаш бебе, за да скрепиш връзката си?
Ако ти и твоят партньор сте в трудна ситуация и смятате, че раждането на дете ще ви сближи, размислете. Джърист почертава, че бебето няма да гарантира обвързване и това също не означава, че партньорът ще започне да те обича безусловно. Първо поработете или преоценете връзката си и след това преосмислете идеята да имате бебе, ако постигнете хармония помежду си.
Няма универсален отговор на въпроса дали човек е готов за бебе или не. Таймингът варира между различните хора, при някои не идва никога, а други носят осмислената мечта за родителство в себе си още от ученици.
Да имаш бебе е вълнуващо и отговорно изживяване и би било хубаво повече хора да подхождат към него отговорно. Като родители ние носим огромна отговорност да помогнем на децата си да израснат емоционално и психически здрави хора и за да направим това, трябва да погледнем в очите собственото си възпитание и отношението си към живота.
Вижте още:
