Ако сте имали интереса, търпението и концентрацията да прочетете Библията, знаете че Старият завет започва с няколко глави, посветени на фундаментални въпроси, които очевидно вълнуват човечеството от хилядолетия – възгледите на тогавашните хора за това как и защо е сътворен светът, какъв е произходът на небесните тела, астрономическото време, животинските видове и, разбира се, причините за собственото им съществуване. Случайно или не, първата история след тези, които обясняват всемирния ред в природата и при човека /прочутият разказ за Грехопадението/, е на тема завист.
Ако не сте запознати с библейския текст, на кратко случката е следната – Каин и Авел са синове на първите хора Адам и Ева. И двамата се трудят в това, което в днешно време наричаме „селскостопански сектор“: Каин е земеделец, а Авел – животновъд. Дошло време да извършат жертвоприношение, за да покажат почитта си към Бога и всеки сложил на жетвения олтар плодовете на труда си. Бог (старозаветният, страшен, с брадата, който праща потоп и огнен дъжд, но пък е баща на Христос) приема благосклонно даровете на кроткия и послушен Авел, а тези на гневливия и буен Каин отхвърля. Каин е толкова заслепен от завист към брат си, че го убива, захвърля тялото му и се опитва да прикрие деянието си. Впоследствие завистта е обявена за един от седемте смъртни гряха.
История, ако не стара като света, то почти стара колкото човечеството.
И позната на всеки от детинство. В зависимост от възрастта ви и десетилетието, в което сте родени, със сигурност сте се сблъсквали с пипалата на отровното възхищение към „имането“ на другите от деца. Дали ще са били собствените ви мечти по цветния телевизор на съседите, „вносна“ кукла Барби като на Ани от „Б“ клас или последният модел мобилен телефон, който всичките ви приятели в гимназията имаха, или пък отправените уж без адресат въздишки на майка ви в пространството как Иванови имат нов Запорожец (немска кола втора ръка)/ Subaru на лизинг? Учителите харесваха приятелките ви повече от вас, работодателите ги харесват повече от вас, пък и мъжете също? Щенията към чуждите гаджета са си отделен случай, за тях и в Библията, и в други древни текстове си има специални истории. Някои също приключват с трупове по поляни и дерета.
Колкото и да сме духовно израснали, житейски балансирани и дзен, на всекиго се случва да хвърли поглед с желание в чуждата паничка и на това невинаги трябва да се гледа толкова фаталистично. Тези чувства донякъде имат корен в самата ни природа. Бозайниците не се раждат с пълен набор умения за оцеляване. Те ги придобиват постепенно, наблюдавайки поведението на околните. Когато едно животно види, че другите получават награда, това го мотивира да търси тази награда, и то без съзнателна мисъл.
Вижте още: Коя е по-по-най? Сравнението между децата всъщност е сравнение между майките
Социалните животни се научат да задоволяват потребностите си, като подражават на другите. Търсенето на това, което останалите имат, е основната стратегия за оцеляване на животинския мозък. Практическото осъзнаване на този естествен импулс може да ни помогне да управляваме своите леко завистливи моменти и да не съдим себе си твърде строго. Нито пък другите.
На никого не му е приятно да признае, че при вида на друг човек, изпитващ удоволствие от нещо, ние също го желаем. Не е задължително да е вещ или предмет, даже напротив. Уважението и вниманието са това, за което нашият мозък на бозайник обикновено копнее, именно благодарение на естествения подбор. Когато видим, че някой получава уважение и внимание, ние също го искаме. Рационалната част от мозъка ни има проблеми с обяснението на тези чувства. Смятаме, че не трябва да ги изпитваме и се самообвиняваме или се опитваме да ги изхвърлим от съзнанието си.
Завистта несъмнено е неприятна емоция, която може да възникне, когато хората са податливи на т.нар. „социално сравнение“ – съпоставка с притежанията на другите, които намираме, че превъзхождат нашите собствени.
Обичайната логика, а и житейският опит ни подсказват, че когато някой е воден от тези, крайно неприятни емоции, може да бъде силно мотивиран да получи същото притежание, дори да го отнеме насилствено. Въпреки огромните междуличностни, обществени и икономически последици, приписвани на този потенциален аспект на реакцията на завист, за причините, които го пораждат и въздействието му върху поведението ни, не се говори много. Като се има предвид, че преживяването на завистта е болезнено, засрамващо и среща социално неодобрение, хората обикновено се опитват да сложат въпросните реакции под контрол. Това, разбира се, невинаги е възможно, но за щастие, дори и при загубата му, рядко се стига до онази библейска развръзка. И все пак, социалното сравнение, съчетано със завист, често води до ненужни плащания, спонтанни покупки и импулсивни действия, които могат да доведат до проблемни ситуации или да повлияят зле на взаимоотношенията ни.
Много лоши избори са мотивирани от социално сравнение. Интригуващ пример е кръвопускането, популярно лечение на болести в миналото. Само този, който разполага с пари, е можел да наеме лекар, да му пусне кръв и това води до огромна популярност на този метод сред висшите среди в различни части на света. Счита се, че именно кръвопускането е причина за смъртта на Джордж Вашингтон и Екатерина Велика.
Дори и хлапетата не могат да избягат от пипалата на сравнението – когато на децата се предлагат сладолед или мъфин, дали всички просто ще се насладят на сладкишите или ще се намери някое, което да се разстрои, че неговият е по-малък или няма достатъчно шоколадова глазура ?
Какви според вас са основните цели в живота?
Някои хора биха казали, че главният стремеж следва да е създаването на щастливо семейство, докато други може да твърдят, че е успешната кариера. Има такива, които ще поискат да дадат приоритет на пътуването и опознаването на света или смятат да прекарват възможно най-много време с приятелите си.
В действителност основните цели са различни за всеки, но за съжаление много хора са силно повлияни от разбиранията и желанията на другите. Може дори да не е завист, в класическия смисъл на думата, ние просто сме устроени на първично ниво да искаме това, което се счита за добро, красиво и престижно. И организациите, занимаващи се с маркетинг, продажби и кариерно ориентиране знаят това. Много от нас, всъщност имат грешни цели в живота си и вместо да следват нещо, към което изпитват страст, те се стремят, към това, което някой друг желае или намира за удовлетворяващо.
Оказва се, че сравнението с другите и стремежът към техните притежания, позиции и начин на живот, не могат да се заключат просто в думата „завист“ и в дразнещото чувство, което тя предизвиква. В свят, в който гимназията е период на жестока социална инициация, свят на лъскави брандове, поп култура, клики и постоянен страх да не пропуснеш емоция или преживяване, много рано настъпва моментът, в който социалното сравнение се налага като съзнателен механизъм.
Понякога този мисловен модел остава вкоренен завинаги.
Възрастните се сблъскват в една или друга степен със същия социален натиск като тийнейджърите: сравняване на външен вид, социален статус, материални вещи, дори взаимоотношения. Едновременно поставяме себеоценката си в зависимост от това дали постиженията ни са равни на тези на околните и търсим тяхната валидация като се опитваме да достигнем до нивото им. Мотивирани от непрестанно състезание с другите се фокусираме върху постъпване в по-добри университети, намиране на по-добра работа, женитба с някого, за когото приятелите ни биха могли да завиждат и изграждане на перфектен живот с тях. Следва появата на деца, задължително вундеркинди и с възпитание за пример.
Вижте още: Свекърва ми се състезава с мен
Социалните медии издигнаха сравнението и желанието да притежаваме това, което другите имат, на съвсем ново ниво през последното десетилетие. Виждаме кой прави нещата, което ние не правим, и можем дори да изпаднем в депресивни състояния, чудейки се дали постигаме необходимото, дали печелим достатъчно, наслаждаваме ли се качествено на живота. Сравняваме обичайното си ежедневие с подбраните най-добри спомени на околните. Не знаем дали те просто публикуват своите специални мигове и най-добрите снимки от десетки, или наистина споделят случайни и спонтанни събития, докато се случват.
Подражанието на другите невинаги вреди. Хората със здравословно самочувствие и най-вече тези, които се намират в подходяща среда и не се сблъскват с множество стресови фактори, са склонни да се справят по-добре с него. Ако спортувате, може да се вдъхновявате от тези, които въплъщават вашите физически цели и по този начин да се чувствате по-мотивирани. Ако работите усилено по свой проект или собствен бизнес, бихте могли да имат модел за подражание и да се чувствате по-целенасочени по своя път.
От друга страна, живеещите в стрес, напрежение, сред високи очаквания или в непривилегирована среда, които имат по-ниско самомнение или са преживели дадени неуспехи, не понасят добре социалното сравнение и е възможно то да афектира здравето, емоциите и изборите им съществено.
Следователно, за да напуснем порочния кръг на сравнението преди то да е довело до системно чувство на завист и да е повлияло сериозно на начина, по който възприемаме живота и взимаме решения, първо трябва да се погрижим за психичното и емоционалното си здраве. Да направим трезва преценка на това, което наистина желаем в живота и да оценим откровено и без скромност това, което сме постигнали и още повече – това, което сме. Да си благодарим.
Да не забравяме, че хората в рекламните паузи и билбордовете са реални почти колкото мечтаната кукла Барби на Ани от „Б“ клас и им се плаща, за да ни накарат да желаем да сме като тях. И че познатите ни в социалните мрежи допускат да видим само това, което те са избрали и филтрирали. Да признаем преди себе си, че няма нищо осъдително да изпитваме негативни чувства понякога, стига да не им позволяваме да вземат генерален превес в живота ни. И до ден днешен внимателно наблюдавам кой е най-големият мъфин и се старая да го получа, а загинала и отритната лежи единствено диетата ми.
Вижте още:
