В италианския език съществува една непреводима дума, специфична конкретно за него – sprezzatura. С нея се обозначава умението, изкуството без много усилия и престараване да представляваш изкуство. Означава да прегърнеш несъвършенството, да си перфектен с това, че не си. Неслучайно тази дума е италианска. Питали са ме какво ѝ обичам на Италия – Ренесансовото изкуство ли е, олющените фасади със зелени кепенци ли са, олеандрите ли са, мелодията на езика ли е, футболните радости и нерадости ли са, кулинарните хармонии от три до четири натурални съставки ли са, или това, че италианците без видими старания са хубави, та майка плаче. Не е никое от изброеното, а sprezzatura-та. Всичко останало е следствие от нея.
Ако има град на територията на Ботуша, който би могъл сам да послужи за дефиниция на тази sprezzatura, това е Неапол. Третият по-големина град в страната е дом на най-много италианци – към момента малко над 3 милиона души. Неапол се отличава от предхождащите го по размери Рим и Милано с ентропията и хаоса си. И с още нещо – безценната липса на твърде големи тълпи от туристи със селфи стикове, чадъри, фото апарати, и един, който да ги води като стадо най-отпред и да се сприра на най-неуместните възможни локации в краката ви.
Камарите от мръсотия по неговите улици, денонощната мръсна жега и влажността на въздуха през топлата част от годината, тълпите, непрекъснатият шум, неравностите и баирите, както и относително честите срещи с хлебарки могат да откажат от града всеки човек, който е отишъл да си търси какво да го откаже от града и умее да го намира във всички градове по пътя си.
Само че Неапол продължава далеч отвъд тези битовизми. Той е град за графити по фасадите, пранета по прозорците и тесните улички, за непресторено изразяване на всяка положителна и отрицателна емоция. Град, в който всичко е на показ, няма скрито-покрито. Разположен в южната част на страната – като вододел между регионите, където се казва „пф, южняците не са Италия“, и регионите, които казват „пф, тука да не ти е Северна Италия“, Неапол привлича с непресторена автентичност и със сигурност е най-голямото от населените места, където можеш да откриеш онази непосредствена, щура, разрошена и красиво-комична Италия, която познаваме от киното. Италията на тесните криви улички, безумното пътно движение по неписани собствени правила, прозорчетата, от които се изливат кофи вода, директно на пътя, невладеещите никакъв английски местни, които обаче държат да се разберат с теб, а помежду си си подвикват по всяко време на деня и нощта между сградите. В тази Италия Джеп Гамбардела от „Великата красота“ би обикалял с навити крачоли и би си мислел колко щеше да му хареса, ако бе запазил младостта и ентусиазма си.
В този град може преспокойно да е както днес, така и преди два века.
Плодове; сергии за пресни миди; антикварни книжарници и битаци, клаксони и подвиквания между автомобилните водачи; дечица, ръфащи диня на приземни прозорчета; флагове за права и за мир по балконите; тийнейджъри с бира и трева; бездомници, налягали върху дюшеци директно по тротоарите между полицаи; стотици кучета, изплезили език от жега; кофи, провесени на въже през балконите към долния етаж, за да подаде съседът нещо за нагоре; кофи мръсна вода, изливащи се пред дюкяни, бръснарници, занаятчийици; олющени мазилки, надписи, скелета, лотарийни бараки, безкрайни върволици изпрано бельо по улиците, до улиците, над улиците, около и между хората. Всичко това се блъска да съжителства в една обща задъхана еклектика.
Общото между местните хора е, че никой не изглежда, като да се е постарал да изглежда така, а все едно току-що се е събудил, навлякъл е първите дрехи и още рошав е тръгнал навън да пообщува и да се посмее. Именно така хората ми се струват най-красиви. Майната ви, фешън и маркетинг! С последното цитирам самия Неапол – така, както го усетих. И много да се стараете, там никога няма да откриете кой знае колко представители на тренди модни брандове. Откажете се, ако целите да идете на шопинг. По-добре отидете да се смесите с града и с хората там. Надявам се следващите лично преживени, донесли сълзи на радост или препатени редове да ви помогнат да го направите:
Започнете деня с кафе и закуска на Пиаца Белини и го завършете с по коктейл, отново там
Площадът, който откриваме случайно, се отличава с красива архитектура и пищна растителност, но не те са специфичното у него. Той кипи от живот денонощно, повече нощно, отколкото дневно, и там виси половината град – при това по-младата половина. Денем местните хора извеждат там децата си и е трудно да познаеш кое от тях на кого е, защото можеш да забележиш едно и също дете да бъде занимавано, забавлявано, носено на конче, люляно, или гонено на игра от поне 10 различни, смеещи се, лежерно облечени и даващи вид да се познават възрастни. През това време ти, пътникът, можеш да се насладиш на сутрешно еспресо или капучино, или на следобеден аперол под тихата сянка на някое от приятените околни заведения. Само не прави грешката да си поръчаш капучино след хранене – ще ти го донесат, разбира се, просто в Италия презират дълбоко тази привичка.
Нощем площадът се преобразява и е истински трудно да си намериш място там, особено за правостоящ. Десетките компании на стотици местни младежи или млади по душа хора просто отиват там, и в делник, и в празник, за да стърчат прави до развиделяване с по коктейл или биричка в ръка, да си говорят и да се запознават. Да седнеш в заведение се оказва по-лесно, отколкото да си намериш ъгълче, където и ти да кибичиш прав. Освен ако не загоговориш някого от присъстващите – ще се радват да те включат в компанията си. Мястото е идеално да усетиш духа на местните хора. Което ми напомня…
Запознайте се с местни, задължително, струва си
Хората в Неапол масово са разговорливи, дружелюбни и общителни, услужливи по природа, независимо дали говорите някакъв общ език или не. Не страдат от излишна фалшива любезност и не предявяват преструвки и пози пред никого, нито в ежедневната комуникация, нито в сферата на услугите. Оперирани са и от страха какво ще кажат хората. Южноиталианците се водят консервативни, но определено не го забелязах. На място наблюдаваме поведения, които у нас все още минават за неприемливи или поне не са особено разпространени, като например мъж да държи свой приятел за ръка, докато му говори нещо, мъж да гали друг мъж по косата, възрастен мъж да хване приятел подръка, за да го преведе през улицата. Красиво е и е приятно да се гледа. Хората не ги е срам да си говорят с непознати, просто за общуването, без да имат някакви задни цели от финансов или сексуален характер. Средата е предразполагаща и, дори и да си по-свенлив по природа, ти идва отвътре и ти да се държиш така. Свободата, която местните излъчват с маниера си на общуване, е заразна по въздушно-капков път.
Имайте едно наум, че градът се води един от опасните в Европа – от гледна точка на дребни битови кражби, макар и да трябва да призная, че лично за мен се оказва едно от местата, където мога да се чувствам спокойна и да не съм вторачена денонощно в чантата си. Никой, повтарям никой, дори и таксиметровите шофьори от и до летището не се опитва да ме удари в сметката. Денонощният ритъм на непрекъснато оживения град всъщност кара човек да се чувства по-сигурно, докато обикаля нощем, дори и сам, в сравнение с други, традиционно определяни като по-безопасни места в Европа, където настава истинско мъртвило от свечеряване насетне.
Потопете се в антикварните книжарници
В близост до култовия площад Белини се намира Виа Сан Пиетро а Майела, където можете да откриете върволица от малки антикварни магазинчета и сергии за книги, които предлагат впечатляващо разнообразие откъм езици и съдържание _ съвършени оазиси, където да се потопиш в тишина и аромат на хартия сред лудницата и жегата навън. Вечерно време някои от тях се трансформират в книжни барове, където можете да се насладите на коктейл и лека разядка с увлекателно четиво в ръка.
Отново в близост, на площад Данте пък, зад едноименната метростанция ви очакват впечатляващи по мащабите и скандални ниските си цени колекции от антикварни пощенски арт картички от отминали епохи. За по 50 цента на парче можете да се запасите с уникални винтидж екземпляри за поводите на близките си за месеци и години напред, както аз не пропуснах да направя. Обикновено автентични картички от такъв род и качество се намират единствено в специализирани винтидж магазини средщу десетократно по-висока стойност.
Не пропускайте Испанския квартал, но и не нощувайте там
Централно разположеният Испански квартал е лудница в най-чистия ѝ вид и в най-добрия смисъл. Той никога не спи, което е безкрайно чаровно, освен ако вие не се опитвате да спите. За сметка на това, ако си търсите приятно местенце за вечеря, бар с жива музика, или изобщо живот, глъчка и врява, там е вашето място. Обиколете го поне веднъж и се пазете от колите и моторите – шофьорите знаят как да съжителстват с вас, но е възможно вие още да не знаете и да си причините излишен стрес. Ако мразите шума, е силно възможно и да не ви хареса, но има места, които си струва да бъдат видени и преживени, било то дори и за да ги намразим. И ако не ви допадне от пръв поглед, си спомнете, че там хапнах най-вкусната си вечеря на територията на града.
Хапнете пица, но не се ограничавайте с нея
И като казах хапване… Едно от първите ви впечатления от града със сигурност ще бъде потресаващата, в най-добрия смисъл на тази дума, миризма на домати, която ще ви обгърне, ще попие в дрехите и косите ви и ще ви накара да изгубите контрол над слюноотделянето си за цялото време на своя престой. Последвайте го, подчинете му се и няма да съжалявате.
Вероятно знаете, че Неапол е домът на пицата, във формата и визията ѝ, която познаваме до днес. Следователно, дори това да не е любимата ви храна, си струва да я опитате, и то по типичната местна рецепта – тоест с ултратънко по средата тесто, покрито с вкусотии над доматена основа, но с пухкави и бухнали като ренесансови ръкави тестени краища. И не се ограничавйте само до пицата. Близостта до морето дава на Неапол възможността да препълни преобладаващите сред ресторантите в града остерии с всички видове пресни морски дарове, които ще си представите, и да ви ги предложи във вид на изцяло местни рецепти за паста, предястия и основни ястия. Не ги подминавайте при никакви положения. Нито сотето от морски дарове, нито супата от морски дарове, нито пастата с някой специфичен вид риба – последното е силно вероятно да е уникална за конкретната остерия собствена рецепта, която няма да откриете другаде.
Доверете се на ресторантите с кратко меню и без викачи отпред, които настойчиво да ви канят да вечеряте там – това важи не само за Неапол, където принципно тези викачи са по-малко в сравнение с други италиански градове. Наред с местната кухня, можете да откриете и някои сициалиански специалитети като аранччино или гранита. Като казах гранита, не забравяйте да попитате за десерта. Вероятно няма да го пише в менюто, което е добър знак – явно се приготвя на място и на фантазия, всеки ден наново и наново.
Като останете само с резервния стомах на онзи втори стомах за десерти, станете, разтъпчете се, и идете за джелато. Жокер: най-вкусното джелато в града всъщност дори не се води сладолед, а топинг за сладолед, с вкус „пистакио“, а преживяването още от първата лъжичка е… „аз искам, сестро, тук да загина“.
Внимавайте с жегите
Поне от май до края на септември – със сигурност. Поне ако не искате да ви сполети краят на горния абзац. Дори за топлолюбив човек като мен климатът в града е на границата на поносимото, за което допринася високата влажност на въздуха. Не правете грешката ми да качвате хълмове по обед или в ранния следобед и не се надявайте да откриете сянка в дворцовия парк Каподимонте – там, макар и принципно да е много красиво и да се разкрива великолепна гледка към целия град, открих единствено причина друг път да не пропускам да си направя здравна застраховка на тръгване. Посетете го, но от привечер нататък, или много рано сутринта.
През топлата част на деня опитайте да разпределите времето си така, че да редувате разходките или трамбоването до следващата си дестинация с престой на хладно в музей, антиквариат или кафетерия. Ако изобщо не можете да търпите жеги, спрете се на друг сезон за посещението си в Неапол – тъкмо ще разнообразите най-безцветната и мъглива част от годината с ново преживяване.
Скрийте се в катакомбите
Ето една идея именно за спасение от дневната жега – не пропускайте градските катакомби. Предпочетете Галерия „Бурбоника“ пред по-популярните „Сан Дженаро“ – по мое скромно мнение първите тунели са по-интересни, дори и само заради изключително актрактивния начин, по който представителите на неправителствената организация, които преди няколко години са се занимали с лични усилия с тяхното рествариране умеят да ги разказват, увлекателно, с хумор и с любов. Тунелът Бурбон и околните подземни среди представляват описание на последните 500 години от историята на Неапол. Дом на болни кралски амбиции, клаустрофобично военно убежище, предоставящо сама по себе си ужасяваща алтернатива на ужасяващи бомбардировки, и, в крайна сметка, гробница за автомобили, изгубени вещи и грозни фашистки символи – тунелите може да разхладят телата ви (носете си връхна дреха!), но ще подпалят сърцата и умовете ви със смяната на няколко напълно различни по естеството си емоции.
На финала на обиколката си ще попаднете в малък антикварен свят с дарени от гражданите на Неапол вещи, запазени от войните на XX век, чрез които мястото се самоиздържа наред с билетите за посетители. Ако сте мили с екипа, ще ви покажат и вещите, които не са за продан. Някои от тях носят плашещи политически послания, които с право и надявам се завинаги са погребани дълбоко под земята.
Насладете се на изобразително изкуство, за което няма полудневна опашка
В Неапол почитателите на изобразителните изкуства могат да се насладят на заслужаващи вниманието си образци, без преди това да им се наложи да прекарат половин ден на опашка от хора, предимно отишли, за да си направят далечно селфи с Мона Лиза или Венерата на Ботичели, или да се тагнат някъде, след което дълбокомислено да заключат, че тоя Пикасо не е нищо особено и те също могат да рисуват така като него, демек грозно. Тук можеш просто да си харесаш какво ти се гледа, да отидеш и безпрепятствено да го видиш. Или пък да влезеш в произволно избрана църква по пътя си и да откриеш вътре творба на Караваджо.
Моят културен избор пада върху музея за съвременно изкуство MADRE, където можеш да се насладиш на няколко етажа образци за това как съвременното изкуство може едновременно да те смае и наведе на философски размисли и дискусии, или да те остави объркан с въпроса „абе, тука аз ли нещо не разбрах?“. Магията на изкуството, лишено от догми и норми, дръзко и смятащо, че всичко на света представлява изразно средство, с което да кажеш всяко послание, дето ти е на ума, дори и то да е празнота и нищо, е именно тази – изпраща те на директно пътешествие в ума на автора, а там, както в общуването с всеки човек, може много да ти, или много да не ти хареса.
Огледайте се и за временнни експозиции из града. Такива се намират почти постоянно, а моят късмет ме слбъсква с такава на Салвадор Дали от съвместната му работа с Алфред Хичкок по филма „Spellbound“, с който двамата гениални особняци завеждат сюрреализма чак в пуканковия Холивуд.
Спестете си прехвалените забележителности
Като се наканите да тръгнете към Неапол, ще се намерят хора, които да ви посъветват да не пропускате за нищо на света Помпей, да отидете на всяка цена до Амалфи, и едва ли не да не се връщате, без да сте катерили вулканичен кратер и надничали в него, и, разбира се, да се снимате за някой и друг лайк на Пиаца Плебисчито и при „Сан Дженаро“. Аз ще ви кажа друго – майната им, не ги слушайте, и си правете каквото намерите за добре, не разбирам страстта към посещаването на каквото и да било, само за да си се разписал.
Разбира се, ако всяко едно от изброените места ви влече и вълнува поради ваш си личен интерес – отидете и им се насладете. Ако не е така, можете спокойно да ги подминете, за сметка на повече време за потапяне в атмосферата на живота в града.
Ако посещавате Помпей или Beзувий, нека не е в разгара на лятото, температурите и липсата на сянка ще ви попречат да се насладите на преживяването. Не отивайте съвсем сами, защото може да пропуснете много, но и не се движете в досадна туристическа група като в стадо – най-добре се договорете с частен водач само за вас или просто се информирайте достатъчно подробно предварително какво и къде точно да видите стъпка по стъпка. Около входовете за посетители на Помпей е заринато с отвратителна храна на високи цени и изключително кичозни и некачествени сувенири. Ако сте с гръб към входа, може да се объркате, че сте в Приморско. Наистина, ако интересът ви към локацията не надхвърля ниво малко над средното, с чиста съвест си спестете един уморителен и досаден ден.
Имайте предвид, че плажът е далече
Ако сте тръгнали с надеждата за море, хубавите плажове ще намерите в най-скъпарската и най-южна част на Неапол, а не в иначе доста народната сърцевина на града. Настанете се директно в района на Green Rocks или Spiaggia della Gaiolla, ако сте отишли за море, но имайте предвид, че не това е най-силна страна на Неапол. Най-народен, а и най-близък до централните части на Неапол, e Mapatella Beach, където можете да си направите следобед плаж, след като сутринта сте посетили двореца Кастел дел Ово и сте поспрели за лек обяд в района. Или обратното.
Идете на пазар и на гробище
Един град се познава по пазарите и гробищните си паркове, така както и най-бляскавият ресторант не е нищо повече от претенциозна фасада, ако се окаже, че има гадна тоалетна, а най-очарователният джентълмен демонстрира в пълния си блясък, че е жалък задник, ако сваля звезди на теб, а се държи зле с продавачи, сервитьори, портиери и чиновници в институции. Иначе казано, и чарът и отвратта на един човек или едно място проличават най-бързо и ясно в отношението зад представителната поза, отношението към по-слабите и беззащитните.
Гробищният парк на Неапол се намира на 10-15 минути пеш от удобно близкото до централната част на града летище, и, ако споделяте моето извращение по издирването на подобни места, може да си подсигурите именно то да представлява първото ви впечатление от града. Ще го разпознаете по високия каменен зид, заобиколен от продавачи на цветя. Няма риск да го сбъркате. А колкото до пазарите… оставете се да ви намерят сами и не им се противопоставяйте, когато се сблъскате челно. Ако ли пък не се получи, върнете се на площад Данте в събота. (Спомняте ли си, онзи с картичките?) Ако има нещо по-хубаво от пазар, то е съботен пазар. И не ходете „на мол“, умолявам ви. И в Неапол, пък и по принцип.
Изгубете се в града
Независимо дали е в търсене на пазари, в търсене на изкуство, в търсене на джелато, или в търсене на нищо. Направете го. Ако имате половин ден в Неапол и нямате време за нищо друго, тогава направете само това. Оставете фотоапаратите – а ако ще снимате нещо, нека не са забележителности. Нека бъдат къщите, надписите, растенията по прозорците, бабките, които пият кафе по долни гащи на балкона, безобразните графити, или малките дюкянчета на хората.
В рамките на политческия компас Неапол се намира там, където се намира и в рамките на Ботуша – долу вляво. Разходете се и ще го видите сами. Не само по знамената от прозорците, не само от дръзките и провокативни надписи по олющените стени. Ще го видите в отношението и поведението на и между хората. В поведението им към вас. Дори във външния им вид. Няма да видите тези хора скрити зад тъмни стъкла, нито облечени в последния писък на модата. Няма да видите погледи на превъзходство, нито ще се насладите някъде на сервилно обслужване, ако изобщо е възможно това да носи наслада. Ще станете свидетели на непринудено и освободено поведение, на прегръдки и изразяване на емоции на висок глас, и на възможността да изразяваш себе си както, когато и където си счел за удачно.
И в пряк, и в преносен смисъл, Неапол не е място, където някой да си крие кирливите ризи и праните гащи, нито да си прави труда да пуска плътни завеси, когато се преоблича, ръфа резен диня, допушва фаса си или прави любов до прозореца. Ще видите почитта, или по-скоро любовта, към героя на местните футболни фенове – Диего Марадона, преди години приключил завинаги северното снизхождение към работническия отбор „Наполи“, да надзърта от всяка трета фасада. Ще видите цял един град, който плюе, даже храчи, върху преструвките, върху насилието и върху войната – войната като такава, войната изобщо. Ще видите изкуството да си себе си, без да ти пука и едновременно без да парадираш с това. Sprezzatura.
Вижте още:
