До неотдавна беше едва ли не правило, че офисният дрескод за жени съдържа обувки на висок ток – ако не стилето, то поне относително дебел среден ток в съчетание със строг панталон или пола или рокля на средна дължина. За жените токчетата бяха като своеобразна броня в работния свят. Те даваха увереността да се влиза в (предимно мъжки) офиси и височината жените да стоят почти рамо до рамо със своите (предимно мъже) връстници. Вероятно идеята им е да вдъхват едно клиширано усещане за „женска сила“, което идваше от оптичното изравняване с мъжкия пол.
Стилът на жените в бизнес света беше познат като пауър дресинг.
Поглеждайки назад към 80-те и 90-те години, тогавашната мода позволява на жените да играят един вид ролята на мъже на работното място чрез оптическа илюзия – широки рамене и високи токчета създават физическа трансформация, която имитира алфа физическата форма, и дават на жените „правото“ да пребивават в доминирано от мъже пространство чрез създаването (буквално) на визуална равностойност. Сега изглежда смешно, че това изобщо се е случило, но в тогавашните доминирани от мъже коридори на властта се е очаквало жените да об(л)ичат тази роля. Да мимикрират търсения в бизнес света вид на човек, който е мощен, контролиращ и всезнаещ.
Но дали тези токчета някога са ни помогнали действително?
Презумпцията е, че жените изпитват повече самоувереност, възкачени на токчета, защото те им дават усещане за предимство. Това разбиране е все по-отживяло. Съвременната тенденция обаче отива в другата крайност. Скорошно проучване на професор Сридхари Десаи от Университета на Северна Каролина и нейния екип достига до извода, че жените, носещи равни обувки на работа, днес се смятат за по-способни от техните колеги с токчета. От една страна, това е просто още едно доказателство, че представянето на жените все още отчасти се оценява по това как изглеждат, а не по това, което правят (и имайте предвид, че запитаните в проучването са и мъже, и жени). Но то е и брутална констатация – че агонията от носенето на токчета е за нищо.
Ели Норман, бивш директор по маркетинг и комуникации на Formula 1, твърди пред Marketing Week, че след като с десетилетия сме работили в индустрия, която е заобиколена от бляскави и красиви хора, много от нашите решения за работно облекло като жени се основава на шансовете да се впишем. Жените умеят да моделират поведението си и да се стараят да не се отклоняват от общоприяетия модел (което, разбира се, обяснява много мъжките костюми с подплънки на раменете на жените шефове от 80-те години на миналия век.) Макар че ние все още адаптираме дрескодовете си до известна степен, за да отговарят на средата, в която работим, нещата се променят. И то към по-добро.
Линда Ван Акен, вицепрезидент на управлението на Asics, е на мнение, че модата винаги ще отразява това, което се случва в културата и дрехите винаги ще останат начин да комуникираме себе си по начина, по който искаме хората да ни възприемат, но подчертава, че за в бъдеще се надява, че ще става дума по-малко за полови норми и повече за това как човекът индивидуално вижда себе си за ролята, в която се намира. Три години по-рано, по повод 100-годишнината на KLM Asics преосмисля обувките на кабинния екипаж и предлага маратонки като завършек на тоалета на стюардесите. „Чувствах се толкова добре да революционизирам външния вид и да създам удобна седемчасова смяна за тези жени“, споделя Ван Акен.
Наблюденията показват, че бизнес дамите у нас – жени на високи бизнес позиции, представители както на местни, така и на международни компании, също вече не смятат, че трябва да черпят увереност от гардероба си. Това без съмнение се дължи отчасти на все по-утвърдената култура на жени лидери, уверени в способността си да доставят резултати и така по-способни да отхвърлят бронята, шаблона и клишето и просто да си свършат работата, и да бъдат оценявани по уменията и действията си, както е адекватно да бъде. Но също така отразява подвижността на жените, които искат да бъдат автентични по време на работа, каквото и да носят.
Луиз Картър, бранд консултант с богат опит в модната индустрия, прекарала голяма част от кариерата си в Британския моден съвет и за Лондонската седмица на модата, смята, че начинът, по който работим сега, има много общо с това как се обличаме на работа. Става въпрос за признаване на нашата многоизмерна същност и възприемане на въздействието, което реалността оказва върху начина, по който работим. Тя обръща внимание, че от жените не следва да се очаква да бъдат всичко, ако искат да постигат повече. Бавно, но сигурно, гъвкавостта в работния свят става все по-достъпна и възможна и това оказва огромно влияние върху стила ни на обличане.
Не всеки бизнес и не всяка индустрия споделят това нейно разбиране.
Ако жените все повече чувстват, че могат да бъдат по-истински версии на себе си на работното място, защо има работни места, които все още имат доста стар подход към това как изглежда приемливото облекло в заседателната зала? Токът все още е огромна част от идеята за „умна“ – жена, която изглежда добре сглобена, професионална, женствена. Проблемът е как се дефинира понятието за професионалист, твърди Айша Джахура, бранд мениджър на марката George във веригата ASDA. Голяма част от стереотипизирането на добри и лоши професионалисти е подсъзнателно. Трябва винаги да търсим корените в това , че толкова светът на модата първоначално е създаден за мъжкия поглед и фокусиран върху него – красиви сирени, красиви жени, носещи токчета.
Разбира се, в каквато и индустрия да се намираме, винаги ще се обличаме различно за различните работни поводи. Винаги ще има големи срещи, на които и жени, и мъже ще предпочетат определен дрескод, който да им служи за броня и да им вдъхва нужната им уверереност. Надяваме се обаче, че работният свят, който ни очаква за в бъдеще, няма да очаква от нас съобразяване с това какво означава чуждата идея за стил и успех. Всъщност не само по отношение на облеклото. И дори ако извадим строгото сако, ще можем да го комбинираме с кецове, тениска с провокативен надпис и с цветните си коси, без някой да ни оцени като професионалисти единствено на база на това.
Вижте още:
Кое е общото между Кенеди и Лена Бориславова? По дрехите ги посрещат…
