Слава на небесата, не съм получавала нежелан „dick pic“ вече повече от година, а пожелан не съм получавала никога, понеже никога не съм пожелавала да получа. Не съм убедена какво точно се очаква да си помисля, ако в съобщенията ми влезе изображение в близък план на нечий пенис (обикновено на напълно непознат човек), вероятно нещо тип „ехааа, другите момчета си нямат такова, впечатлена съм – у нас или у вас?“. Факт е обаче, че и никога не съм срещала момиче, което да си го е помислило. Получаването на тоя ярък образец на фотографското изкуство е леко смешно, леко жалко, леко обидно – някакъв човек се пробва наред, като не вижда какво интересно да каже за себе си, или какво любопитно да попита за теб, та затова ти праща директно обективизиращо послание „като за веднъж ставаш“, пък ако мине, мине. Тъжното е, че сигурно все някъде минава. А че е форма на онлайн сексуален тормоз, безспорно е. И все пак излагацията си е повече на изпращача – и пенисът, и камерата, и жалкарството са си лично негови.
Не е така обаче, когато говорим за разпространение на чужди снимки или видеа от сексуален характер без съгласието на участника в тях, още познато като „revenge porn“, или в превод, макар и да не боравим с официално въведен у нас термин – „порнография за отмъщение“ или реваншистко порно. Това е вид кибер тормоз, който възниква, когато бивш партньор, хакер или друго злонамерено лице умишлено публикува явни сексуални изображения на друг човек онлайн без неговото желание и разрешение.
Ако не сме го преживявали лично, поне сме го срещали в новините – и нашите, и международните. Например във връзка със знаменитости, между които Дженифър Лоурънс, Тейлър Суифт, както, разбира се, и някои от безброй многото Кардашиан, и далеч не само. Независимо дали говорим за голи снимки в социалните медии или за така наречените „секс записи на знаменитости“, актът на публикуване на сексуално явен материал онлайн е престъпен.
Но какво точно представлява реваншисткото порно?
Означава ли то задължително, че някой иска да отмъсти на друг човек и с този мотив публикува порнографски материали с неговото участие? Не точно. Всъщност в много юрисдикции извършителят дори не е нужно да отмъщава на някого. Разпространителят на материала трябва само да възнамерява да разпространи чужд видеоклип или снимка със сексуален характер с намерението да дразни или тормози жертвата без нейното съгласие.
Нерядко такива материали са не просто качени, но и заснети без знанието и съгласието на поне един от участващите в тях – скришом с телефон, чрез скрита камера в помещение, от трети лица, които са имали визуален достъп до чужд сексуален контакт.
Трябва да призная, това е една сред малкото горчиви чаши на мачистката култура, която мен ме е подминала, поне доколкото ми е известно, понеже интернет е безбрежен и изненади дебнат отвсякъде. Това не означава, че е подминала всички в обкръжението ми. Мои приятелки са осъмвали с хакнати драйвове и профили и качени там техни снимки или видеа, а други са получавали онлайн заплахи от бивши приятели, съдържащи техни изображения, придружени с предупреждение, че ще бъдат изпратени на работодателя им, на настоящия им партньор, на семействата им. В рамките на политически и предизборни кампании у нас, в кафяви медии са „лъсвали“ (любим глагол на кафявите медии, що се отнася до голи снимки) сексуални изображения или видеа на жени политици или жените до политици. Съществуват и канали в Telegram за директен обмен между мъже на материали със сексуално съдържание на техни познати и бивши приятелки – с много усилия и натиск от страна на правозащитни организации пред ГДБОП тези канали след време изчезват, за да се преродят като феникс от пепелта в друг формат и с друго име, но отново с хиляди участници. Техни някогашни предвестници бяха Facebook групи като „Най мразим селски пръчки и леопардови щампи“ и безбройните „Вижте к*рвите на *град по избор*“, където, поради ограниченията на платформата, качващите нямаше как да се развихрят достатъчно откъм сексуално съдържание, затова просто разпространяваха снимки, информация и омраза по адрес на момичета, които с нещо са ги подразнили, и събираха лайковете, смеха и обидните коментари на хиляди лица като себе си.
Независимо от пола ти (макар и да се случва десетки пъти по-често на жени), когато попаднеш в подобна неприятна ситуация, легалният път за защита е да се свържеш с Отдел Киберпрестъпност при ГДБОП-МВР, където действително ще получиш съдействие, но това ще отнеме немалко време. Ако не да бъде разкрит извършителят, то поне можеш да си сигурен, че в даден момент изображенията и видеата с теб ще бъдат премахнати, и ще получиш помощ за възстановяване на профилите си, до които вече нямаш достъп, ако в случая има такива.
Това, разбира се, няма да разреши проблема ти.
В момента, в който излезе от паметта на личното ти устройство и попадне под някаква форма в мрежата, всяко изображение или видео започва да живее свой собствен живот и бива свалено, запазено, препратено и качено в други платформи безброй много пъти. Случващото се с него е непроследимо, ти губиш контрол над него завинаги и никога занапред не можеш да бъдеш сигурен кога, откъде и защо ще те изненада отново, когато най-малко очакваш.
Обикновено, първите въпроси и коментари, които пострадалите от това киберпрестъпление получават от близки и познати, са защо изобщо са се снимали и защо са избрали да се доверят и да изпратят материалите на неподходящ човек (въпреки че в редица случаи не става дума за изпратени, а за отнети неправомерно материали, които са били замислени за личен експеримент и за лична употреба; а понякога и за такива, които са заснети без знанието и съгласието ти). Чисто ментално, презумпцията за вина се обръща към теб и към твоята отговорност за изборите ти, за контактите ти, за познанствата ти, а в дъното на всичко това, за твоята сексуална природа.
Всъщност, стигаме до едно от основните неписани правила в патриархалната култура. А именно, че когато мъж прави секс е „пичовско“, а когато жена прави секс, е излагащо и срамно. Тази изкуствено дуална култура лицемерно дели жените на високоморални и един вид фригидни индивиди, с които да се свие семейно гнездо, и такива, които служат за удоволствие и забавление, а наред с това за презрение и присмех. „Грешна беше тая жена, но беше хубава“ го е казал още Йовков, а ние като папагали сме повтаряли в обем четири страници за греховете на хубостта. Обикновено този грях е, че жената не си ляга или вече не си ляга конкретно с теб, а понякога, в една нерядка и особено извратена ментално хипотеза – че си е легнала с теб, което ти самият приемаш за неин провал и унижение.
От тази гледна точка е колкото неприятно, толкова и любопитно и поучително, да се проследят заглавията на порнографските материали на български език в известни платформи, а ако човек има достатъчно здрав стомах, да им хвърли едно око, за да забележи как в тях участват предимно момичета, приведени в неадекватно състояние, на спорно легална възраст, които вероятно не знаят напълно не само, че някой ги снима, но и какво се случва. Съпоставими с родните образци по грубост, агресия и триумфална омраза са единствено руските. Безсрамници, ще си кажете, как ли се чувстват бащите им. А за петте смеещи се момчета с камери наоколо няма да си кажете нищо.
Истинското послание на реваншисткото порно е „Не забравяй от коя страна на… dick pic-a стоиш“.
Вероятно и поради това канали, в които жени да обменят изпратените им непоискани снимки на пениси, не са разпространени – не поради високия морал, добродетел и извисеност на нас, жените, които не бихме се подиграли на никого, а поради това, че в масовото обществено разбиране видимото и агресивно налагане на сексуалността от страна на хетеросексуалните мъже не се приема като срамно или осъдително, най-много да му се кимне със снизходително разбиране, „boys will be boys“.
Психолозите сравняват травмата на потвърпевшите от реваншитско порно с това на претърпелите сексуално насилие. В интелектуален и в емоционален план преживяването е идентично, като липсват физическото нараняване и прекият страх и безпомощност от директния контакт, но пък за сметка на това ти се случва от безброй много потенциални извършители, няма крайна точка, не можеш да не говориш за него. С реваншисткото порно си отива усещането ти за безопасност и сигурност. Усещане, което ГДБОП не може да ти върне.
ГДБОП може да съдейства за свеждането на щетите от вече случило се престъпление до минимум, но за превенцията на реваншисткото порно е нужно друго – да си признаем пред себе си, веднъж и завинаги, че в женската голота и сексуалност няма нищо непристойно, нередно, унизително или срамно. Дори и в тази на жените, които тоя секс не го правят с нас.
Нееднократно съм си мислела как бих реагирала, ако в някакъв момент материал с мое участие излезе наяве и по някакъв начин стигне до мен или до мои близки. Няма да се зарадвам никак, това е безспорно. Но и няма да се червя, оправдавам, извинявам или крия, ще кажа кратко и ясно, че съм аз и че не виждам никакъв проблем в това. Ще ритна топката в полето на тези, които го намират за проблем, и повече никога няма да се докосна до нея.
Вижте още:
Сексът не е като порното: заблудите, които приемаме за яки, а не са
