Созопол, 1986 година.
Аз съм на 13 и наесен ще съм в седми клас. Заедно с по-голямата ми сестра сме на пионерски лагер и си прекарваме горе-долу добре. Освен че за сефте през живота си опитвам миди, печени на ламарина, се случва и още едно знаменателно събитие: за първи път през младия си живот виждам чисто гол мъж на живо! И то не защото тайно съм се промъкнала в лятната момчешка къпалня, за да задоволявам нездравото си пуберско любопитство към гениталиите на противоположния пол. Мъжът без бански си лежи съвсем спокойно по гръб на хавлия на сини котвички, захлупил със сламена шапка лицето си, а край него в пясъка играе малко куче. Хем знам, че не е възпитано да го гледам там, където не трябва, хем не мога да отвърна поглед от спаруженото парче месо между косматите му бедра. По цялото ми тяло преминават тръпки – не от студ, а от вълнение, защото осъзнавам, че се случва нещо велико – имам чувството, вселената ме просвещава в една от вселенските си тайни.
И ето така, благодарение на този невинен, застаряващ унгарски нудист, детството ми ненадейно свърши.
Вижте още: „В“ като „Верно ли?“
После отнякъде дотърчава физкултурникът, развика се на любителя-натуралист да си покрие срамотиите и да се разкара веднага оттук, понеже това тука е детски лагер, бе алоо! Но и на мен не ми се разминава: „Ти па, Вуковска, какво го зяпаш тоя дърт перверзник! Я марш обратно при твоя отряд да не се наказваме довечера на плаца пред знамето!“.
Така приключи моята първа среща очи в очи с мъжката анатомия и …нудизма.
Нудизмът като философия
Сега, ясно е, че, ако не броим екзистенциалното, почти божествено просветление, което получих в онзи момент, първоначалната ми, съвсем рудиментарна представа за нудизма е била далеч от каквато и да е философска концепция. По-скоро бих я описала така: нудистите са хора, които не ги е срам да се пекат голи в присъствието на други хора.
Сега си давам сметка, че гледката на онази конкретен човешки пенис все пак не ми е подействала кой знае колко разтърсващо и съдбовно на подсъзнателно ниво, защото впоследствие така и не развих влечение към този вид плажна (и житейска) практика. Нямам проблем да се пека без горнище (гърдите ми са скромни, спортен тип и, бих казала, лишени от всякакъв еротизъм и намек за вакханалски щения), обаче не мога да си представя да съм без гащи на друго място освен банята. Затова и когато сме били групово на море с приятели, винаги съм отказвала да ходя с тях на „евин“ плаж. Или „aдамов“. И още по-малко смесен такъв.
Въпреки че много хора като мен виждат в нудизма вид сексуално предизвикателство, тези, които от години го практикуват, не правят връзка между голото тяло и секса. Или поне се правят, че не виждат такава. Ако имаха слоган, техният би бил: „Бъди гол, защото е практично, и облечен, само когато е необходимо“. Интернационалната федерация на натуралистите (INF) дефинира философията, от която се ръководят, така: Натурализмът е начин на живот в хармония с природата, характеризиращ се с колективна голота, чиято първична цел е да насърчава уважението към себе си, към другите и към околната среда.
В САЩ привържениците на този лайфстайл се определят по-скоро като натуралисти. И не са единствени. За разлика от нудизма, който в съзнанието на много хора звучи просташко и направо вулгарно, натурализмът предполага един по-холистичен подход по отношение на склонността да се разхождаш, както майка те е родила, библейски приплясквайки с лабии и фисолосфски поклащайки пенис.
И Бог създаде първия нудист
Всички знаем старозаветната притча за сътворението. След като Бог разделил светлината от тъмнината и вдъхнал живот на всякакви гадини и зверове, решил да направи нещо по-сложно и „изработил“ Адам по Свой образ и подобие. След което го пуснал да владее над всяко животно и над цялата земя, както си бил гол-голеничък. И пак повтарям, по Негово подобие бил той такъв. Обаче в един момент дошла Ева и развалила панаира. Заради нейната тъпа постъпка с ябълката и змията изведнъж ги досрамяло да са голи и почнали да се прикриват с листата от асмата в райската градина. Така че, ако ще се осланяме на Библията, трябва да вярваме, че буквално откакто свят светува, човекът носи наложеното му свише наказание да смята голотата за нещо срамно и скверно.
И докато още сме в контекста на библейското целомъдрие, представяте ли си какъв е бил шокът на екипажа на платноходите от британския Първи флот, когато през 1787 г. акостирали в австралийския залив Ботани Бей и иззад храсталаците наизскачали да ги посрещат, не съвсем добронамерени, чисто голи аборигени! Но и британците, като всички други колонизатори от Стария континент преди тях, успели да наложат строгия си религиозен морал на местните нудисти и ги накарали (също като Адам и Ева!) да повярват, че да си гол е грозно и срамно.
Днес, хиляди издания на Playboy и сто пъти повече клипове в YouPorn по-късно, голотата все така продължава да не бъде част от мейнстрийм културата. Но човечеството все пак е дръпнало малко напред в това отношение, понеже навсякъде по света вече могат да се намерят места, където човек да се чувства комфортно, както си е напълно гол в обкръжението на единомислещи.
Началото на модерното нудистко движение е поставено през 20-те години на миналия век, когато, непосредствено след края на Първата световна война в редица европейски страни започват да никнат като гъби след дъжд първите нудистки клубове, най-популярните сред които са френският Sparta и английският Speilplatz. През 1921 г. започва да излиза първото нудиско списание, Gymnos, a десет години по-късно представители на различни клубове се събират в Германия, за да основат своя интернационална нудистка организация. Времето на Голямата депресия не се оказва най-благотворното за процъфтяване на подобна идеология, но важното е, че нудистите ентусиасти успяват да положат солидни основи, върху които всяко голо дупе да поседне за в бъдеще.
Vamos a la playa
Първият неофициален „свободен плаж“, тоест плаж, на който можеш да си свалиш кюлотите, без никой да остане скандализиран от подобна дързост, е основан на приятно ветровития северогермански остров Зюлт през 1925 г. Любопитен факт е, че днес този гол (като повечето плажуващи на него), каменен остров се е превърнал в е едно от любимите места за забавления на германския хайлайф.
По време на адриатическия си круиз през 1936 г., британският короноотцепник Едуард VIII и неговата (тогава все още) любовница Уолис Симпсън спират на хърватския остров Раб. Кралят получава позволение от местните власти да плува в морето гол, а това на практика прави плажа първия официален нудистки такъв в света.
След края на Втората световна война, и особено през 50-те години на миналия век нудистките плажове стават особено популярни по цялото френско крайбрежие. И понеже горе-долу всичко модно по онова време тръгва от Франция, скоро целият свят се запалва по тази идея. Е, преувеличавам, разбира се, понеже няма как нудизмът да стане популярен на места, където хората ходят облечени с кожи и обути с партенки почти целогодишно!
В Щатите консерватизмът отхлабва яката си хватка по отношение на голотата на обществени места чак в началото на 70-те. Първите нуди плажове, като Jason Riis Park в нюйоркското предградие Куинс, отначало са посещавани изключително от хомосексуални мъже, но след време стават любимо място за плажуване както на натуралистите по душа, така и на цели, както обичаме да ги наричаме тук, традиционни семейства.
Вижте още: „Традиционното християнско семейство“ всъщност не съществува
Къде може и къде не може
Преди няколко години гостувам на един приятел в Стокхолм и понеже искам максимално да се възползвам от краткото скандинавско лято, всяка сутрин си пия кафето на балкона на приятния мезонет само по цици и слънцезащитен крем. Не че Георги има нещо против гледката, обаче на няколко пъти не пропуска да отбележи с любезен, но и крайно притесенен тон, че съседите може да ме видят и да се обадят на полицията. На което аз отговарям с превзето, театрално „Ха-ха!“. Точно пък в Швеция никой няма проблем с малко разголена гръд, моето момче!
Не е такъв случаят обаче в много други страни. Така че преди да да си махнете горнището на банския, докато сте на почивка еди-къде-си, или да нахраните бебето си по естествен начин във фоайето на хотел, не е зле да се поинтересувате какво казва местният закон по отношение на голотата извън комфорта на собствената ви спалня.
В Испания например законът не съдържа отделен параграф, с който изрично да се забранява голотата на обществени места. Ergo, няма да ви арестуват, ако седнете в бара да изпиете едно мохито по без сутиен. Друг е въпросът дали ви стиска да го направите. Имам предвид, преди мохитата да са станали десет на брой.
В Страната на неограничените възможности обаче нудизмът е ограничен до минимум. Забраната върху разголването и кърменето на обществени места е толкова строго съблюдавана, че нарушителите ги заплашават сериозни глоби, много часове общественополезен труд и дори затвор.
В Нидерландия член 430 от наказателния кодекс предвижда свобода на разголването, но само на определените за целта места. Които, общо взето, са всички, без градския транспорт и детските градини. Шегувам се, разбира се. Но и не се шегувам, защото все пак говорим за Нидералндия, където май-май всичко е позволено.
Както може да предположите, в страни като Судан и Иран жените трябва да носят дълги дрехи и чорапи, независимо от метеорологичните условия, а в Катар за вулгарна голота се счита дори излагането на ходилата на показ.
Вижте още: Писнало ви е от феминизъм? Заповядайте в Афганистан, там няма
Лятото е вече тук и близки и далечни плажове примамливо ни зоват да заровим пети в златните им пясъци и да се отдадем на хедонистично безразсъдство, разголвайки изтощените си от дългата зима и студена пролет венерини хълмове и гръдни зърна. Но ако и тази година няма да стигнете до морето по една или друга причина, не унивайте и не спирайте да си повтаряте мотото на нудистите: „Бъди гол, защото е практично, и облечен, само когато е необходимо“.
Вижте още:
