Пролетта е синеоко момиче, което всички обичат безрезервно. Своенравна е – очите ѝ ту се усмихват, ту прогърмява и се изсипват ледени късчета, ту вятър отнася цветовете на вишните… Нищо не е с лош умисъл – просто си е такава, лесно си мени настроението. Стъпва внимателно и не бърза да стане жена. Но една сутрин става, свива венче от върбови клонки и го пуска в близката река с надежда за обич, топлина, дом и живот. Венчето се върти, смее се, водата бълбука – и нищо вече не е същото…
В съботата, точно осем дни преди да дойде великият празник на Възкресението, в народната традиция идва Лазаровден – денят, в който според библията Иисус е върнал в света на живите Лазар. За нас, българите, Лазаровден носи и друга, по-стара символика – това е празник на момичетата, които за пръв път пристъпват в женския свят.
Според традицията мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи – не само заради венчето от върбови клонки, което трябва да се завърти из водата на близката река, а и заради специалното облекло, заради онези специални песни и наричания, които се предават от по-старите лазарки на тези, които за първи път ще ги изпеят, заради обикалянето по къщите с благослов за плодородие и здраве, заради даровете от сурови яйца – символ на живота, заради замесените обредни погачи, тестени кукли и краваи… Заради цялата символика, която носи женското начало, и чийто смисъл е утвърждаването на най-голямата ценност – живота.
Вижте още: Пролетни деца
Пролетните „женски“ празници са еквивалент на зимните „мъжки“ – коледуването. Така, както предпазването е „мъжка“ работа, така утвърждаването на живота и радостта от него е „женска“. Поне така казва традицията (която отдавна не е това, което беше, но понякога посягаме към нея за оправдание).
Следващият ден, неделя, е ред на най-цветния, най-момичешкия празник – Цветница. Главна роля в празника имат вече споменатите върбови венчета. Ако се питате защо върбови – върбата е символ на плодовитост, мъдрост и жизненост, от най-дълбока древност са познати и лечебните ѝ свойства, които са доста универсални, от антипиретик, през противовирусно до кръвоспиращо средство. В християнския свят върбовите клонки символизират мира и заместват палмовите, с които Христос е бил посрещнат в Йерусалим.
Вижте още: Традициите, които тормозят
Осветените в черква върбови клонки според традицията се носят вкъщи – за да предпазят дома от болести и да донесат хармония и сила. Гъвкавите клони са символ на младост и приспособимост, както и на умението на човек да се адаптира към променящия се свят. Понеже се смятат за магически, се пазят пред домашната икона цяла година.
Освен всичко, с което е натоварено върбовото венче, то носи и малко тъга – заради „плачещите“ върби, които свързваме с мъртвите. Без да си спомним за тях, едва ли можем да празнуваме пълноценно живота. В някои краища на България жените забиват до гробовете на мъртвите върбовите клонки – за да разделят света на живите от този на мъртвите.
Вижте още: Стратегии за запазване на психичното здраве след загубата на родител
Всичко, което носят със себе си двата празнични дни, е една органична смес от езически и християнски обичаи, едно единство на природния цикъл и човешкия микрокосмос, което пренебрегваме с лека ръка в различното си, натоварено и забързано ежедневие.
Почти всяко читалище организира и подготвя лазарки, на Цветница пред всеки храм могат да се намерят върбови клонки, но едва ли ни остава време да обърнем очи към тях – ние сме много заети, сериозни жени, за да отделяме от скъпоценното си време за сложна обредност. Не сме пускали върбово венче в реката и все пак сме се омъжили, пием витамини и съвременни лекарства, за да сме здрави, дори не помним как се прави хляб и как се сади цвете… Интересно ще е, ако нещата изведнъж започнат да се случват не въпреки това, че не сме направили нещо, а заедно. Какво ли оправдание ще имаме тогава, за да пренебрегваме върбовите венчета и всичко, което не се случва в живота ни?
Вижте още:
Безболезнени великденски празници? Може.
