Децата вече не могат да бъдат деца, често чуваме възрастните да го казват, вероятно и ние сме го казвали, поне веднъж. Растат твърде бързо, най-вече заради развитието на технологиите и дигитализацията. Повечето деца разполагат със смартфон 10-годишна възраст и той им разкрива свят, недостъпен за предишните поколения, с неограничен достъп до новини, социални медии и други „привилегии“, които са до скоро са били запазена марка на възрастните, и това ги принуждава към по-ранно достигане на емоционална зрялост. Дори маркетингът на детски продукти вече е насочен директно към децата, вместо към техните родители.
Детсвото в класическия му смисъл свършва рано.
Днес децата гледат предавания за възрастни, а и са по-изложени отвсякога на идеалите за красота и успех в социалните медии. И все пак, въпреки че мнозина се притесняват, че децата може да растат твърде бързо, има и доказателства, че те всъщност съзряват по-бавно. Проучвания показват, че поколението Z започва да се занимава със срещи, секс, алкохол, шофиране и партита по-късно в сравнение с предходните генерации. Технологиите може да излагат децата на повече, но и увеличават критичната им мисъл и разделителната им способност, несъзнателно ги учат да правят преценки. Може би е време да актуализираме това, което смятаме за основни етапи на съзряването, и да преразгледаме какво всъщност означава да пораснеш бързо.
Вижте още: „Еуфория“ – кошмар за родители или нещо повече?
Какво е всъщност порастването?
За да разберем как измерваме израстването, важно е да помислим какво имат предвид повечето хора под „детство“ и „зряла възраст“. Като изключим биологичните показатели, като например момента на достигане на пубертет, нашето разбиране за детството до голяма степен е социален конструкт. Хората имат различни възгледи за това какво означава в зависимост от това кога и къде са израснали, което затруднява измерването или количественото определяне. В повечето страни хората се считат за възрастни от навършването на 18, но и това варира. В Япония по закон човек е дете до 20 години, докато в други страни като Иран, лица на възраст от девет години могат да бъдат третирани като възрастни по закон. Дефинициите за детство се различават исторически: през XIX век е било обичайно децата под 10-годишна възраст да работят, а концепцията за тийнейджър всъщност не съществува до 1940-те. Преди това се е възприемало че подрастващите просто преминават направо от детството към зряла възраст.
Как тогава да разберем идеята за по-бързо израстване – и дали наистина е така? Основните етапи на развитието на децата не се променят, твърди Шели Пасник, старши вицепрезидент и директор на Центъра за деца и технологии в Ню Йорк. Външният свят непрекъснато се променя, но когнитивните и емоционалните етапи на децата остават същите. Тя посочва, че е трудно да се измери и изчисли идеята за израстване в социален и културен смисъл.
Има толкова много междукултурни, езикови и аспекти на развитието на детството, че е почти невъзможно да се определи някое нещо като основно влияние върху това колко бързо растат и съзряват децата. Има и доказателства, че хората са склонни да идеализират собственото си детство, представяйки си го като по-безгрижно и щастливо време. Възможно е възрастните, които се оплакват, че децата днес съзряват по-бързо, да ги сравняват с една изкривена и носталгична представа за собствената им младост, която не отговаря на обективната реалност.
Огромна роля играят медиите.
Основната промяна спрямо днешните деца се състои в излагането им на информация чрез видео платформи, платформи за социални медии и интерактивни канали с неограничен капацитет за прокарване на съдържание. Децата са непрекъснати реципиенти на медийно съдържание. Има повишено излагане на насилствено или сексуално съдържание от ранна възраст, което причинява десенсибилизация и нормализиране, тъй като мозъкът на децата не е напълно развит, за да обработва тази информация по начина, по който един възрастен може.
Има и опасности, вкоренени в самите широки въозможности за общуване. Децата могат да комуникират с непознати без надзор, което води до повишен риск от кибертормоз или разговори с възрастни, с които не са подготвени да се справят. На практика децата се сблъскват с реалностите на възрастните, преди да са готови за това и се учат в движение – именно в това сес състои порастването твърде бързо.
Вижте още: Изберете най-подходящата възраст за детски профил в социалните медии
Сама по себе си обаче технологията не е нито лоша, нито добра, и някои от страховете, свързани с нея са преувеличени. Излагането на съдържание, което не е било достъпно за предишни поколения, може да бъде и нещо добро. Технологиите позволяват на децата самостоятелно да търсят знания и да мислят критично, поради достъпа им до по-широк кръг от източници. За децата в отдалечени райони шансът да намерят повече знания и социални връзки извън най-близкото им семейство може да бъде безценен, както и достъпът до подкрепа и общност за малцинствени групи.
Родителството днес също е различно и предразполага към по-късно порастване.
Технологията далеч не е единствената социална сила, която влияе върху това как децата се развиват и с какво темпо. През последните няколко десетилетия родителството в западните страни става далеч по-интензивно и децата днес могат да очакват по-структурирано свободно време, извънкласни дейности и родителски надзор от предишните поколения. Водят се ожесточени дебати доколко това е правилно. Повишените очаквания децата да оптимизират времето си по начин, подобен на възрастните, водят до ненужен стрес и до загуба на важен, безгрижен етап от детството. Друг контрааргумент е, че те водят до поколение разглезени млади възрастни, неспособни да мислят самостоятелно и всъщност правят детството нездравословно и твърде продължително.
Вижте още: „И на 50 да станеш, пак ще си ми дете“: Мило или вредно е твърде привързаното родителство?
През последните години има доста дебати за това, че животът на децата става все по-институционализиран и контролиран. Родителите са включени в извънкласните занимания на децата си повече от нужното, някои страхове за детската безопасност са надценени, а домовете са все по-затворени – все по-рядко гостуват приятели. Това всъщност кара децата да съзряват по-бавно.
Мащабно проучване сред 11 милиона базирани в САЩ млади хора, установява, че децата, родени след 1995 г., противно на популярното мнение, растат по-бавно, защото по-късно се включват както в градивни социални дейности, които да водят до тяхната самостоятелност и разширяването на кръгозора им, така и в лоши и вредни практики, типични за възрастните, като например пиенето на алкохол. Това отчасти се дължи на факта, че смартфоните позволяват на децата да се социализират от собствения си дом, което ги прави по-малко склонни да участват в дейности като пиене с връстници или секс. Но има и още нещо – чисто еволюционно безопасната среда предполага по-късно съзряване.
Днес, в епохата на ниска раждаемост и висока продължителност на живота, децата са склонни да са по-близо до родителите си и да растат в по-безопасна среда и по този начин могат да съзряват по-бавно. Това означава, че те не са тласкани към независимост по същия начин, по който децата, израстващи в среда на бързо съзряване като при предишните поколения биха могли да бъдат.
Пандемията също изглежда изостри тази тенденция.
Децата останаха вкъщи, вместо да ходят на училище, не можеха да пътуват, за да посещават университет и бяха освободени от работни места, които предлагаха първи вкус на независимостта. Според повечето традиционни показатели те не успяха да растат със скоростта, с която децата само няколко години пред тях са го правили. Едновременно с това обаче те бяха изложени на неудобни истини и социални отговорности като носенето на маски, ваксинирането, принудителното оставане у доам, които ги принудиха да приемат някои отговорности, типични за възрастните от по-ранна възраст. Беше им насаден непрекъснатият страх, че могат едва ли не да убият своите по-възрастни роднини.
Въпреки че доказателствата сочат, че в културен и социален смисъл децата не растат по-бързо от преди, това може да е свързано с начина, по който разбираме какво означава да пораснеш. Погледнати по един начин, децата наистина растат по-бавно, като че ли се поддържат незрели от социално дистанцирания и дигитален свят, където родителите им са най-близките им спътници в реалния живот. Погледнато по друг начин, те са част от света на възрастните от твърде ранен етап в развитието си. В крайна сметка има много фактори, които влияят върху скоростта, с която децата съзряват, и обстоятелствата са силно индивидуални. Нашето разбиране за това къде свършва детството и започва зрелостта – и линията, която ги разделя – е размита и субективна. Обществото не е статично – то непрекъснато се развива и това, което изглежда и се чувства детството, също непрекъснато се развива.
Вижте още:
