Марина*, на 55, е омъжена за съпруга си от 19 години и има две деца от брака си – на 13 и на 17 години. Той прекалява с пиенето отдавна, проявява вербална агресия до степен на заплахи, а тя приема себе си като буфер на настроенията му в такива моменти. Кри бутилки алкохол, старае се да го придружава по социални събития, за да следи поведението и консумацията му, опитва да го убеди да започне да се бори с нарастващата си зависимост. Признава, че ѝ се е налагало дори да го заключва в апартамента им, уж случайно, за да не направи някоя глупост.
Дисфункционалността на нейния брак започна да оказва физическо влияние върху Марина. През годините тя развива мигрена, имунната ѝ система отслабва, вече пие лекарства за кръвно, никой сезонен грип не я подминава. Когато търси професионална помощ, тя го прави с цел да усвои нови стратегии да промени деградивното поведение на мъжа си. В началото ѝ е трудно да приеме концепцията, че единственият начин човек да се промени, е той сам да го поиска. Все пак първоначално опитва с разработена заедно с терапевта ѝ програма как да измести фокуса в брака си от поведението на нейния съпруг към грижата за самата себе си.
Вижте още: Четирите конника на апокалипсиса Развод
Отхвърля категорично идеята за развод, въпреки че бракът ѝ на практика е отдавна изчерпан и наподобява повече принудително съжителство между адекватен и неадекватен съквартирант.
Аргументът ѝ: как така, нали ще навреди на децата? А и тя самата вече е твърде възрастна за развод, надали тепърва ще срещне друг човек, а дори и лошият брак е по-добър от това човек да бъде съвсем сама, все пак има достатъчно опит, за да се справи с предизвикателствата, които мъжът ѝ сервира редовно.
Само в две изречения тя успява да събере най-големите и най-широко разпространени страхове на хората по отношение на развода. А аз мога да противореча на всяка една от тези лъжи, които твърде често карат хората, най-вече жените, да остават на лошо и вредно не само за тях, но и за децата им място.
„Разводът ще съсипе децата.“
Като дете на разведени родители, които се разделиха, когато бях на 14 (сега съм на 28), мога да твърдя едно – с времето децата постепенно ще разберат защо нещата са се развили по начина, по който се е наложило. А може би и на момента го осъзнават много по-добре, отколкото родителите предполагат. Много по-добре е да имате домакинство, което не е пълно с гняв и безпокойство. Още като деца усещаме, че нещо не е наред дълго време, преди да ни го поднесат „официално“ като информация. Мой приятел споделя, че неговите родители са се развели, когато вече е бил възрастен човек, и единственото, което той иска по повода, е да бяха го направили по-рано. Длеч по-стресиращо е да стоиш по средата на всички домашни битки и драми като дете, отколкото би било да прекарваш време с родителите си поотделно. Постоянните кавги между родителите изнервят децата. Много деца рядко го признават, но всъщност предпочитат родителите им да не бъдат заедно пред постоянната война вкъщи.
„Твърде съм стар/а за развод.“
В наши дни възрастта не означава това, което е била само до преди 100 години. Периодизираме продължителността на живота си по различен начин. Докато преди стотина години средната продължителност на живота на мъжете на Запад е била около 53 години, а на жените – до около 57, днес е напълно мислимо, естествено и очаквано един здрав човек да доживее до най-малко 80 години. Това означава, че 50-те, 60-те и дори 70-те години на един човек далеч не са „заникът“ на живота му, когато да може единствено да гледа телевизия, да чете сутрешния вестник, да пие лекарства и да чака края си. Напротив, напълно реалистично е да мисли, че по-спокойната и свободна част от живота му тепърва го очаква. Не е твърде стар да напусне некачествена връзка или брак. Има шанса да изживее няколко щастливи десетилетия пред себе си и да го приключи с фойерверки вместо с хленчене и неудовлетворение.
Вижте още: Долу ейджизма! Да сритаме задника на голямото, лошо остаряване
„Няма да срещна никого вече.“
Познайте какво! И това не е вярно. Тук ще говоря не от опит, а със статистика. Благодарение на данни, събрани от Match.com, открих, че: наистина има много риба в морето. Според Бюрото за преброяване на населението във Великобритания 29% от възрастните на възраст 45-59 години сега са необвързани, в сравнение със само 19% през 1980 г. И тези хора се забавляват! Седемдесет процента от самотните „бумъри“ казват, че ходят по срещи редовно, а 45% от мъжете и 38% от жените казват, че правят секс поне веднъж седмично.
Вярно, България не е Великобритания. Но почти всички вече сме онлайн. Хората над 50 години съставляват най-бързо растящият сегмент от потребители на приложения за запознанства с 300% увеличение спрямо 2000 г., а и, за разлика от следващите поколения, имат навика да ползват добрия стар Facebook като още едно потенциално място за запознанство. Съотношението мъже към жени в приложенията за срещи не е никак лошо. Има 92 мъже на всеки 100 жени за тези на възраст от 55 до 64 години.75% от жените и 81% от мъжете над 50 години преживяват още една дълбока и трайна емоционална и физическа връзка. И някои от тях, включително и жените, в крайна сметка се събират с по-млади от тях хора.
Вижте още: Защо няма мъже?
„На тези години имам достатъчно опит да се справя с токсичната си връзка.“
Може би това е най-опасната от всички лъжи, които човек си казва в опит да заблуди себе си да не излиза от така наречената „комфортна зона“. Всъщност с възрастта стресът и напрежението се отразяват на човек все по-зле, афектират го дори и физически. На всяка възраст стресираните мозъци подават на тялото сигнали, които водят до освобождаването на потенциално вредни хормони като кортизол и адреналин. В идеалния случай мозъкът изключва алармата, когато хормоните на стреса станат твърде високи… Но потокът от хормони на стреса може да бъде особено тежък за по-възрастните мозъци като цяло. Допълнителният кортизол с годините може да увреди хипокампуса, а това е именно тази част от мозъка, която е от решаващо значение за съхраняването и извличането на спомени. Няколко проучвания са установили, че високият кортизол върви ръка за ръка с лошата памет. Емоционалният дистрес може дори да е един от факторите, които предразполагат тялото да е по-уязвимо на заболяването Алцхаймер.
Оказва се, че и от здравна, и от псхилогическа гледна точка, и от перспективата на децата, а и откъм възможности в личен план, е по-добре човек да се измъкне от деградивната си връзка, на каквато и възраст да е. Апропо, в крайна сметка Марина също постъпва така. Никога не е късно човек да бъде щастлив. Или поне да опита.
*Името е променено.
Вижте още:
