Когато детето в едно отдадено и грижовно семейство предпочита единия родител пред другия, това създава дисбаланс, който прави съвместния живот по-труден и единият от двамата се чувства като аутсайдер в собствения си дом, пренебрегнато от детето, на което посвещава емоциите, усилията и времето си. Татко е първият, при когото ще изтича, когато падне и си удари крака; когато слезе от сцената след училищната пиеска, най-напред ще се завтече да прегърне татко; ще отдели два часа на картинката, която рисува за рождения му ден. А мама… абе и тя е там. Ще я попита какво ще вечеряме. Или пък точно обратното – като в онци виц за „Мамо, имам родителска среща!“, „Мамо, влюбена съм в Краси от горната група в детската градина!“, „Мамо, ела да ти изпея една песничка!“, „Тате…. Къде е мама?“.
Особено несправедливо е, ако ти си онзи родител, който жертва кариера, свободно време, хобита и повече от половината си социални контакти в името на отглеждането на същото това дете, което чака с нетърпение да чуе стъпките на партньора ти още от стълбите и да се сурне да го посрещне от поредната му вече навън с приятели с весели викове и прегръдка.
Ако ситуацията в дома ни е сходна, то тя не трябва да се приема емоционално и да позволяваме да ни наранява, но трябва да се предприемат стъпки, за да се осигури по-хармоничният баланс в семейството. Има си причини единият родител да е в ролята на фаворит и те не означават, че той всъщност е по-добрият родител в семейството.
Вижте още: „Кого обичаш повече – мама или тате?“
Децата не измерват усулията, които някой полага за тях, не се преструват в привързаността си и не мислят за това да бъдат дипломатични. Можем да им се разсърдим, ако предпочитанията им ни засягат, а можем и да помислим защо те са такива.
Детето предпочита единия си родител, защото получава от него нещо, което му липсва у другия.
Може да е внимание и емоционална отзивчивост, а може и да е свобода и лично пространство. Може да е по-забавна игра, повече въображение, повече вълнения, може да е прегръдка, една тайна бисквитка повече, възможност да общува с по-любимите си баба и дядо, разрешение да не си облича елек над пуловера, ако не му е студено, търпение да разкаже историите си от детската градина, гласувано доверие да се включва в повече задачи у дома, позволяване да се държи като същинско бебе, разрешение да бъде третирано като по-голямо дете . Може да е какво ли не, но в края на деня всеки възможен фактор е обединен от главното в случая – в присъствието на единия си родител това дете се чувства по-комфортно да бъде себе си, отколкото с другия. И фаворитът си идва естествено.
Ако ти си подгласникът на фаворита, няма да помогне да се нацупиш, скараш, да държиш сметка.
По-скоро трябва да помислиш над себе си и с какво можеш да допринесеш за подобряването на ситуацията. Възможно е да се фокусираш твърде много върху физическото оцеляване на детето –да е сито, облечено, в безопасност, и покрай това развиваш ненужен педантизъм и обсесивни притеснения и забравяш колко забавен можеш да бъдеш и какви приключения можете да преживявате заедно. А може и да си в другата крайност – да влизаш в ролята на вечния семеен аниматор, но да не може да се разчита на теб да спретнеш една елементарна вечеря и да помогнеш на детето с оправянето на леглото му. Може ти самият да прехвърляш към детето някакви свои отрицателни чувства от напрегнатия работен ден, от трудностите в общуването с другия родител, от отношенията с бабите и дядовците, и да го товариш със собствените си проблеми твърде много, или пък непрекъснато да си затворен и да мълчиш.
Така или иначе има нещо, което е добре да промениш в себе си, и само ти можеш да го откриеш, ако си позволиш да си достатъчно честен и да се погледнеш отстрани. Не става дума да се превърнеш в родиел подмазвач, който подмолно и безотговорно подкупва децата си със сладолед след вечеря и позволение да гледат филми за възрастни. Децата са достатъчно интуитивни, че да разчитат такива трикове, и макар да се забавляват с глезотиите, те не обичат повече онзи, който ги глези, защото той губи авторитета си и респекта им.
Не е изключено и сам да си се поставил в нелицеприятната роля.
Ако у дома го играем доброто ченге и лошото ченге, това оставя последици върху децата, и не, те за съжаление не са да ни слушат и уважават повече. Децата привикват да възприемат родителите си стереотипно, а каква ще е емоционалната им оценка за стереотипа, зависи от индивидуалните им взъприятия. Ако например ти си от онези майки, които обичат да казват „Чакай само да се прибере баща ти и да чуе каква беля направи днес, ще видиш ти!“, детето може да види ситуацията по два начина – то може да възприеме баща си като съдник и цербер и да изпитва по-малко привързаност, защото се страхува от него, но може и да изгуби уважението и възхищението си към теб, тъй като подсъзнателно ще усети, че с тази реплика ти бягаш от отговорност и я прехвърляш другиму, и ще те приеме като слаб човек, който не може да се справя самостоятелно с критични ситуации. И в двата случая някой от вас, родителите, ще бъде на загуба, и то на загуба, която е можела да се избегне.
Вижте още: 10+1 звездни татковци разкриват тайните на бащинството
Нужен е единен фронт – и с позволенията, и със забраните. Дори когато не си съгласен с някое решение на партньора си, не бива да си позволяваш да го критикуваш пред детето в или извън негово присъствие. Полезно за всички ще бъде родителските стратегии да се обсъждат на четири очи и да се поднасят по сходен начин на детето, за предпочитане съвместно.
И нещо за финал: възможно е сами да сме създали стереотипи у дома!
Мама ни мърмори за домашните, а татко организира празничните идеи и почивките у дома. Или пък татко се занимава с досадното чистене на банята и ремонтните дейности, докато мама приготвя най-вкусните обяди и избира готини дрешки и забавни играчки. Нормално е детето да го тегли да прекарва повече време с онзи родител, чиито семейни занимания носят повече радост и вълнение, а не чиста досада и битовизми. Това дори може да не значи, че предпочита един човек пред друг, а просто, че иска да се намира на гребена на вълната на някое приключение, а не въоръжено с четката за тоалетна в едната ръка и домашното по математика – в другата.
Ако трябва да сме честни със себе си, и ние бихме предпочели това, ако бяхме деца със свободата им на избор, нали?
Вижте още:
20+1 саркастични родителски коментари за реалността да живееш с тийнейджър
