Сега ще ви издам една тайна.
Месеци наред по време на бременността си, нито веднъж не си казах: „Ех, чакам с нетърпение бебето да се роди“. Напротив – стараех се да изживея всеки миг на този интересен период напълно осъзнато, без да мисля за бъдещето, без да правя планове и без да очертавам представи на себе си и на околните за онова, което предстои.
Наслаждавах се на прекрасните моменти: здравата коса и нокти, изчистеното лице, спокойствието, което ме обхващаше дори в напрегнатите моменти във връзката ми или в работата ми. С една дума изживявах пълнокръвно и като в медитация една спокойна и красива бременност, изпълнена с вдъхновени мисли за собственото ми променящо се тяло.
Разбира се, усещах, че в мен се заражда живот, но гледах да не мисля за това: „Божа работа“.
Не тръпнех в очакване на пола, не държах на онези предварителни снимки на личицето в утробата, които обикновено правят по време на втората фетална морфология, за да зарадват родителите.
Е, да, но сега, в 9-ия месец, се оказва, че този подход вече е невъзможен.
Повече не мога да бъда спокойна като будистки монах в медитация. Не мога да се правя, че се чувствам готова за посрещането на бебето. А то все по-властно подритва в корема ми и сякаш търси общуване през цялото време.
Затова и ме обхвана трескаво неспокойствие и дори чувство за вина, че не съм напълно готова за живота, който се задава. В същото време направо нямам търепение да се появи.
В 8-ия и 9-ия месец изведнъж коремът ми наедря за дни и започна твърде много да ми тежи. Задъхвам се и се уморявам дори при изпълнението на рутинни домашни задачи. Киселините се засилиха ужасно и започнаха да превръщат вечерите ми в ад. В някои моменти е толкова нетърпимо, че забравям цялата си дзен-настройка. За да ме успокоят, близките ми обясняват, че „това вече е краят“ и че „остава съвсем малко“. Но колко малко? Да, раждането може да е днес, може да е утре, но може и да е след две седмици. Вие знаете ли какво означават още две седмици с киселни???
А аз какво да правя през това време?
Сега ще ви кажа какво.
Правя списъци. Списъци на нещата, които искам да свърша, преди да се появи детето. На нещата, които мога да направя, докато все още съм сама. И с всеки изминал ден списъците стават все по-дълги и все по-безумни.
Ето някои нещата, които съм записала. Знам, че за повечето жени те звучат изключително щуро, но ви моля – не ми се смейте.
Преди раждането:
– Да си боядисам косата и да си оправя ноктите
По нашите ширини акушерките съветват да не се отдаваме на процедури по разкрасяване преди раждането, защото „няма смисъл“. Особено зле били настроени срещу лакирането – доколкото чух гледали цвета на ноктите в случаи на усложнение при раждане. Само си представям как биха избухнали при вида на гел-лак.
Аз обаче не съм на същото мнение за външния вид. Разберете, нямам никакво намерение да посрещна детето си с прорасли корени и с изпочупени нокти. Ок, няма да слагам гел-лак, но прозрачен заздравител няма начин да попречи.
– Да отида на кукерския фестивал вдругиден
Традиционно през януари е пълно с традиционни кукерски фестивали, особено в Софийското поле. И аз смятам да отида на кукерски фестивал в Елин-пелинско. Фестивалът включва пиене на вино от сутринта и танцуване на хоро около дълги трапези, поставени по протежението на улицата. Мисля да помоля домакините на някоя от къщите за едно столче и просто да присъствам.
– Да дочета „Време да се живее, време да се мре“ на Ремарк
Трябва да ви кажа, че това е една изключително мрачна и ужасно описателна книга за живота на фронта по време на Втората световна война. Това е книга, в която изпод снега на руската тундра изскачат трупове. Има описания на разстрели, убийства и кървища: истинското лице на войната. Това е четиво, което ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е предназначено за бременни. Но на мен ми действа успокоително да чета добре написан роман, в който героите са предимно мъже и тези мъже си говорят за война. Този вид литература в момента ме разсейва и мисловно ме отдалечава от належащите проблеми на женската ми анатомия и главното ѝ, но съвсем не толкова интелектуално предназначение да износва новия живот.
Хей – имам новина за вас: даже в 9-ия месец жените не сме единствено жени! Дори и в навечерието на раждането някои от нас си остават хора, на които не са им чужди мислите за живота и смъртта.
– Да догледам криминалните сериали, които съм започнала
Близките ми доста ми се чудят на вкуса ми към криминални драми, трилъри и детективски филми, който развих именно в периода на бременността. Освен, че тествам своята психическа издържливост, гледайки мрачни филми със следователи и убийства, аз също така наистина се развличам. В другата крайност ми действат разговорите с раждали приятелки, които постоянно се въртят около техните лични изживявания с процеса на излизане на бебето (в анатомични детайли), кърменето и прочее.
Честно да си кажа – опитът на другите майки е в пъти по-депресивен и от най-депресивния сериал по Netflix. Определено предпочитам да изгледам „Кестеновия човек“, отколкото да проведа още един разговор за изтичане на води с някоя приятелка.
– Най-после да приготвя ябълковия пай, за който не остана време по празниците
Обичам го този ябълков пай по рецепта на баба ми. Но по празниците наистина нямах време и сили да го направя. Ще кажете, че е особено неудачно да готвя, точно когато съм в очакване, но аз не виждам така нещата. Не само, че ще го направя, но и със сигурност ще бъде много вкусен.
– Да запиша час за смяна на огледалото на колата… И, ако мога, да я закарам дотам
Да, това спокойно може да бъде свършено и от мъжа ми, но тази кола си е моя. Аз се грижа за нея, откакто я имам. Мислите ли, че факта, че съм в 9-ия месец, може да промени това?
– Да измия прозорците
Някои минали през раждания мъже, в това число моят, се смеят, че когато жените започнат да мият прозорците, значи раждането ще започне всеки момент. Не знам дали е така, но ТЕЗИ МРЪСНИ ПРОЗОРЦИ наистина ме дразнят!
– Да се видя със съучениците от гимназията
Знам, че мога да се оправдая с натежалия си корем, но аз УЖАСНО МНОГО искам да се видя с тях. На тези срещи поне не се обсъждат стрии, качени килограми, свалени килограми, бебешки дрешки и прочее належащи проблеми…
Имам още „неотложни задачки“ в януарския списък, плюс още няколко места за посещаване. А ето какво казва моята собствена майка за плановете ми:
„Нямам търпение да разбера в коя точка на родината ще бъдеш, когато започне раждането“.
Честно казано, и аз.
Още от автора:
„Боже, в какво се забърках?!“ или последните седмици от бременността
Бизнесът с бременността – между неглижирането и алчността
Бременна съм. А всичко, което искам от живота, е да се забавлявам
