Много деца между 2 и 6-годишна възраст развиват силна и неустоима любов към динозаврите – към техните видове, размери, начин на живот, към уменията им, към вида на Земята преди милиони години и към всичко, свързано с праисторията.
При повечето от децата тази мания отшумява някъде след 6-тата година. В по-редки случаи продължава най-късно до към 8-9-годишна възраст.
Според вече цитирано изследване децата, които развиват обсесивен интерес към дадена област, включително маниакално харесване на всичко, свързано с динозаврите, показват по-висока интелигентност в редица области на живота си по-късно.
Но много родители се питат защо точно динозаврите обземат толкова могъщо мисълта на децата, при това и много по-често, отколкото развиването на устойчиво харесване на автомобили, кукли, дрехи, професии…
Д-р Артър Лaвин, председател на комитета на Американската академия на педиатрите разсъждава пред CNN за психологическите аспекти, които се крият зад обсебването на малките деца именно от митологичните древни и отдавна изчезнали същества.
Неговата теза е, че чрез динозаврите малките деца намират поле за утвърждаване на собственото си „аз“.
Между 3 и 4-годишна възраст децата минават през период на хиперфиксация, която Лавин нарича „игра, основана върху въображението“. В този период те обикновено развиват задълбочен интерес към приказки, чудовища, дракони – и в някои случаи – към динозаври.
Когато бебетата се раждат, те нямат усещането, че съществуват на света – поне не и през първите три месеца от живота си. А през първата една година, те нямат ясно дефинирано усещане за своя собствен „аз“. След 18 месечна възраст до към 3 години, децата започват да развиват своето усещане за себе си, но все още са объркани относно света наоколо.
„Затова наричаме възрастта „ужасните две“, тъй като децата знаят, че нещата не се случват по начина, по който ги искат, но все още не са сигурни как точно ги искат или как да ги получат по начина, по който ги искат“, обяснява Лавин.
Всичко е потенциален повод двегодишното да се тръшне
На 3 години децата започват да овладяват усещането си, че съществуват на света и се насочват към идеите.
Тогава те тръгват на един вид вътрешно пътешествие, в което трябва да създадат онова нещо, което наричаме „аз“ и един от начините да го направят, е да измислят неща в света, който сами са създали.
Така се оказва, че динозаврите пасват чудесно на тази въображаема игра.
В детския измислен свят, динозаврите са много подходящи герои, защото не съществуват вече и в този смисъл наподобяват на еднорозите от приказките. Но пък историята казва, че са съществували някога – което ги различава напълно от приказните герои и за някои деца това води до допълнително очарование.
Този въображаем, но все пак и някога съществувал реално свят, населен с динозаври, пасва чудесно на момента, в който децата трябва да си създадат собствен измислен свят, който да им помогне да развият чувството си за собствено „аз“.
Ето как на тази ранна възраст много деца започват да проявяват изключително силен, почти обсесивен интерес към динозавърските имена, размери и други факти, с които започват да изумяват възрастните.
Ученето на сложни думи на 3-4 годишна възраст също е част от естествения процес на развитие на мозъка.
За възрастните може да се окаже много затрудняващо да запомнят фактите и имената на видовете динозаври, населявали някога планетата, но за децата това е „шега работа“, защото те са в етапа, в който развиват езиковите си умения и научават огромно количество нови думи всеки ден.
Умението да се заиграват също е изключително важно за развитието на децата и трябва да бъде окуражавано по всякакви начини от родителите. Според Американската академия на педиатрите децата, които участват в различни игри, бързо подобряват уменията си в различни области, включително езикова, социална или математическа.
От детската игра има полза и за възрастните.
Когато те се занимават активно с децата си, започват да виждат света през техните очи и да комуникират по-активно с тях. Родителите също така започват да се чувстват по-малко стресирани от връзката си с малките и това подобрява отношенията им.
Ако родителите имат дете, което обича динозаврите, педиатрите препоръчват да се опитват да окуражават максимално неговите интереси, да купуват и да четат книги за динозаври, да ходят на изложби на вкаменелости, да купуват динозавърски играчки и по всякакъв начин да помагат на развитието на този интерес.
Когато подкрепяте интереса на детето, вие отваряте света му и за други изживявания, за нови обсесии и тръпки.
Така или иначе, към 5-6-годишна възраст повечето деца губят интерес към динозаврите.
Всичко, което ги е привличало към древните видове сякаш изчезва и децата започват да създават собствена реалност, използвайки научените умения, които са придобили по време на фантазната си вяра в различни същества и светове.
Според педиатрите за спадането на интереса към динозаврите заслуга има и растящата социална среда на детето. На 3 или 4 децата се интересуват основно от себе си и от своето семейство, но когато растат, започват да развиват интерес и към другите. Започват да са им необходими умения, които да им помагат да се приспособят към останалите хора, както и да се разбират с тях.
На 5-6 година възраст е възможно децата и да осъзнаят, че независимо че родителите им показват интерес към динозавърската им мания, за останалите хора тяхното увлечение изглежда не е никак интересно.
Това е и момента, в който магията на динозаврите изчезва за повечето деца.
Разбира се, други продължават да поддържат приказката за своя измислен динозавърски свят. Има деца, за които този интерес никога не приключва. Някои от тях могат да превърнат устойчивото си увлечение в хоби и дори в професия – например на палеонтолог.
въ
Децата, които си играят с динозаври, са по-интелигентни
