Случва се през няколко години. Започва като лек гъдел някъде около слънчевия сплит и постепенно се разлива като неопределено усещане из цялото тяло. И тогава знам – задава се новата руса вълна.
За първи път се боядисах руса сама, в осми клас, на нещо, което наричах „кичури“, но реално представляваха едри, разляти петна. Направих го с перхидрол, в гарсониерата на най-добрата ми приятелка, която тогава беше с къса коса. На нея пък й теглих една перхидролена черта отзад. Беше ужасно. Въпреки че само отделни области от косата ми бяха засегнати, веднага стана ясно, че русото не е моят цвят.
Кожата ми е жълтеникаво-мургава, очите ми са много тъмни, и въпреки че Бионсе доказа, че тъмната кожа и тъмните очи могат да се съчетават със светла коса по доста секси начин, аз опровергавам тази теория. Освен това, всяко изрусяване (което неизбежно изисква избелване на тъмната ми коса преди това) неизбежно прави от косата ми изтерзана, тънка слама, която хвърчи навсякъде и никакъв шампоан и никаква маска не могат да помогнат.
Та след като се изрусих за първи път и от косата ми остана общо взето половината, известно време се придържах към тъмната гама. Е, с някои отклонения, разбира се. Бях лилава и червена, но червеното, макар много да ми харесва, не ми носи късмет. Първият път, когато се боядисах в червено, хванах въшки. Нямам идея откъде и как се получи. Уж не ходели по боядисани коси…извадих от своята общо 10 тлъсти, живи екземпляра.
Последният път когато реших да дам още един шанс на червеното, беше в началото на март 2020 г. Знаете какво се случи после.
Но да се върнем на русото. Вторият път, когато усетих онзи гъдел в слънчевия сплит, бях вече първи клас студентка. Зрял човек. Този път отидох на фризьор и прекарах в салона няколко часа, през които фризьорката ми направи професионални кичури с шапка. Резултатът беше почти черна коса с леко матирани, но отново перхидролени кичури. Веднага след това отидох на море и не след дълго се оказах със сухи, оранжеви пръчки вместо коса – нещо като клоуна Пениуайз, но по-мургаво.
Това обаче не ме отказа и когато след няколко години отново ми мина мисълта за изрусяване, близка приятелка ми каза: „Братле, русото просто не ти отива, защо не се откажеш?“. Не се отказах и за трети път избухнах с тотално изрусяване. „Изпраха“ цялата ми коса и плеснаха отгоре нещо, което трябваше да е щадяща безамонячна боя. Като цвят отново приличаше на резултатите от добрия стар Блондор, но този път получих и алергия. Скалпът ми се поду и започна да ме сърби, съответно започнах да го чеша неистово и не след дълго русата ми коса обрамчваше едно симпатично изринато лице в петна и уртикарии.
Сигурно си мислите, че с това съм приключила с русото и съм се примирила, че през остатъка от живота си ще бъда брюнетка. И аз така си мислех. Експериментирах със синьо, зелено и розово, но не посмях да прекрача границите и да се изруся в продължение на доста години.
Преди около месец обаче, отново усетих гъдела. Знаех, че се задава новата руса вълна, която обикновено идва вследствие на изострена невроза, и този път се опитах да овладея положението с желязна самодисциплина. Това доведе до вчерашния ден, когато отидох в салон за красота и казах, че искам модерен балеаж, който да ме превърне в сексапилна блондинка. Може би лешниково като на Алисия Викандер или сребристо като Денерис Таргериен, но в русата гама.
Седях в салона четири часа. Получих хемороиди, секлет и кой знае още какво. Дадох 200 лв. Когато излязох от салона, отидох до баба ми, за да взема едни буркани. Лешниковото беше с една идея по-светло тъмнокестеняво и с нищо не приличаше на русото тип „целуната от слънцето“, за което копнеех.
„Цвети, оправи си малко косата, моля те“, каза баба ми щом ме видя. След месец пак съм на фризьор и пак ще пробвам.
