Майка ми е красива жена. Ама наистина, не го казвам като комплимент към нея. Напротив, това ми е създало доста вътрешни сътресения през годините. Друга ми е мисълта обаче.
Въпреки че е красива жена, някъде до зрелостта си тя изобщо не се е възприемала като такава, напротив. Имала е хиляди комплекси за външния си вид. Може би отчасти защото баба ми, нейната майка, често й е повтаряла „Не си толкова хубава“, следвайки умен съвет на роднини, че децата не бива да се поощряват и хвалят твърде много, за да не си вирнат носа. Брилянтно!
Вследствие на този тип възпитание, майка ми в един момент се е озовала в свят, в който мъжете проявяват завиден интерес към нея, с който тя не е знаела как да се справи и се е чудела какво им и какво й е.
Това далеч не е единственият пример, в който следването на родителски съвети не е довело до добри резултати. Напротив, светът е пълен с хора, характерово и емоционално прецакани от родителите си, като в повечето случаи пътят към Ада е бил осеян с добри намерения и родителите не са искали умишлено да превърнат децата си в емоционални инвалиди и невротизирани развалини. Просто така се е получило. Понякога защото са пренебрегнали гласа на родителската си интуиция и са се вслушали в нечий неадекватен съвет. А неадекватни съвети, особено по балканските ширини, където всеки е експерт по всичко, колкото искате.
Обичайно заедно с раждането се отприщва и вълната непоискани съвети, заливаща ви от всички посоки: баби, дядовци, стринки, зълви, приятелки, колежки, касиерки и случайни жени на площадката се надпреварват да ви дадат безценен акъл как да кърмите и как да захраните. Да видим няколко съвета, в които може би, евентуално, не бива да се вслушваме, ако не искаме детето ни да постъпи с нас както постъпи Гейдж от „Гробище за домашни любимци“ с майка си:
Ако го гушкаш много, ще се разглези
Бебетата и малките деца имат нужда да бъдат гушкани. Помислете си, те идват в един враждебен свят без непременно да са го искали, или поне на съзнавано ниво. Биват изтласквани от уютната, тъмна утроба, в която си живуркат и всичко им идва наготово и се оказват отделени, сами, с отрязана пъпна връв, уплашени. Налага им се да дишат сами, да се хранят сами, а в същото време са самостоятелни колкото човек в последен стадий на латерално-амиотрофична склероза.
Затова гушкайте бебето. Гушкайте тодлъра (не когато се тръшка). Не се притеснявайте да отпуснете някоя и друга ласка на малкото дете. Това няма да го направи лигаво, а обичано и уверено.
Остави го да реве, за да се научи
Оставено да реве, бебето няма да се научи на нищо, освен евентуално на това, че майка му, от която е изцяло зависимо, не откликва на нуждите му. Изоставените бебета, които биват оставяни да плачат, понякога защото няма кой веднага да се отзове на плача им, плачат и плачат, докато не спрат. А спирането е равносилно на желание за смърт. Когато никой не задоволява потребностите им дълго време, бебетата, които са наясно със собствената си безпомощност, се предават. Така че, моля ви, не оставяйте бебето или малкото дете да реве с часове, за да се кали и да стане войник. Разбира се, това не значи да угаждате на всяко безумно желание на неприятен тодлър, само и само за да не се разплаче. Тогава отиваме в другата крайност:
Изпълнявай му всички желания, че да не ти реве
Детският рев е труден за понасяне, безспорно. Също така е необходим и е нормална част от израстването. Децата все пак са бъдещи хора, на които им предстои вписване в не особено лесния и приветлив свят на възрастните хора. Ако им запушвате устата с моментално изпълняване на всяко желание, за да си спестите малко хленч или тръшкане, ги лишавате от нещо много ценно: формирането на желание. Презадоволяването осакатява способността за вземане на решения и оформяне на желания и създава това, което френският психоаналитик Жак Лакан нарича „липса на липсата“.
Изключи думата „не“, ще го стресираш
Едва ли чувате за първи път, че децата имат нужда от граници. Те ги търсят активно и ако не ги намерят, се фрустрират и объркват. Няма нищо травматизиращо в думата „не“. Няма нищо страшно в дисциплината, отказа и забраната. Напротив, това са абсолютно необходими конструкти, които детето използва, за да се ориентира в света и ако не му ги предоставите, то няма да знае, че е кофти да бърка с фибичка в контакта, нито че е непрепоръчително да оскубе котката като кокошка по Коледа. А вие искате живо дете и жива котка, или?
Да не става от масата, преди да си е изяло всичко
Ако има сигурен начин да посадите у детето си ненавист към храната и да го предразположите към бъдещо хранително разстройство, това е насилието в храненето. Ако детето не обича спанак, то просто няма да иска да яде спанак, ако ще да го държите заключено в банята със спанака в продължение на три дни. Принудата не е добър метод. Дори в крайни случаи, при много претенциозни или много злояди деца, тя ще причини повече поразии, отколкото ще има ползи. По-добре детето ви да не яде ябълки, въпреки че, знаем, „one apple a day keeps the doctor away“, отколкото да го накажете да стои в ъгъла с вдигнати ръце и черупки от орехи под коленете, защото не си е изяло ябълката. Поне ако искате някой ден да не се чудите какво е станало с ябълковите дръвчета на вилата, които вчера си бяха толкова добре, а днес сякаш някой ги е резнал с брадвата.
Наясно сме, че живеем в ерата на „всеки сам си знае най-добре за него си“ и „всеки си решава сам за себе си“ и „всеки сам си ПРЕЦЕНЯ“, но има някои общи правила, които е хубаво да спазваме. Ако сме прецЕнили, разбира се.
Още от Евелина Бонева:
Пандемията промени брака ми и не мисля, че е за добро
6 знака, че е време за психотерапевт, независимо какво казват приятелите ви
Тийнейджъри по време на пандемия
Срамните болести, за които не говорим
