Въпреки че не Григор Димитров игра, за няколко дни отново всеки в страната започна да разбира от тенис покрай представянето на Цветана Пиронкова.
Мачът срещу Серина Уилямс обаче беше връх на това разбиране и показа много добре какво е нивото у нас. На всеки коментар, в който играта на двете жени беше похвалена, има 10, които обсъждат външния им вид и ги сравняват. На всеки коментар, който хвали играта на българката, има 10, които обиждат опонентката й на база цвят на кожата, мускулатура или това какви звуци издава, докато играе.
Каквато нацията, такова нивото на разговора.
Това, че три майки се изправят една срещу друга на четвъртфинал в толкова голям световен турнир, беше една от важните теми по света. Какво значи това?
Значи, че след като в продължение на векове жените са били със статуса на домашен робот, който освен да готви, задоволява нуждите на мъжа си и ражда деца, а после са си извоювали правото да им бъде повтаряно непрекъснато, че трябва да избират между кариера и семейство, тези три жени показват, че този избор не е наложителен. И то в сфера, която е много по-изискваща – спорта. Показват, че да бъдеш майка не означава да бъдеш втора категория човек. Нито че трябва да забравиш за нещата, които обичаш. Напротив – те са живият пример, че една жена може да бъде майка, без да се отказва от кариерата си и без да спира да печели. Какво по-голямо вдъхновение за всички момичета и млади жени пред телевизора?
След края на мача между Серина Уилямс и Цветана Пиронкова обаче темата прие много нашенски оттенък и показа, че ако тези жени са способни да покажат, че няма невъзможни неща, мнозинството у нас все още живее в Средновековието: „Не забравяйте, че Цвети започна срещу жени и на четвъртфинал се оказа срещу мъже“, „елф срещу орк“, „То с тая назобаната и Рамбо ще види голям зор“, „американско животно“, „черния мъжага“ и т.н. и т.н.
„Цвети Пиронова е 4000 пъти по-красива, чаровна и елегантна от съперничката си. И не реве като биволица по корта!“ (Странно дали звуците щяха да бъдат коментирани, ако Пиронкова излизаше срещу Шарапова, която също е много гласовита на корта, но за сметка на това е смятана за един от секссимволите на женския тенис…)
Ако коментиращите разбираха от тенис, биха похвалили мача между двете тенисистки, който е удоволствие за всеки зрител. Масово обаче темата беше омразата, защото това е нещо, което не изисква разбиране, не изисква посвещаване, не изисква усилие – първосигнална животинска реакция.
Красива ли е Серина Уилямс?
На нея не й пука какво мислите. От години тя е едно от най-ярките лица на body positive движението, като ежедневно полага усилия да покаже на младите жени, че човек трябва да се харесва, независимо какъв размер носи. „Можеш да бъдеш който и да е размер и да бъдеш красив отвътре и отвън“, казва тя пред Vogue след раждането на дъщеричката си. Раждане, което не минава леко.
Серина преживява усложнения, които биха изправили косите на всяка жена – секцио по спешност, кръвни съсиреци в белите дробове, кашлица, отваряне на операцията, обилно кървене в коремната кухина. Животозастрашаваща ситуация.
Седмици наред тя не може да стане от леглото. Всяка жена, която е раждала, може да си представи ужаса на това със седмици да не можеш да се погрижиш за детето си, защото физически нямаш силата да станеш от леглото, за да го прегърнеш и успокоиш.
Темата за раждането и това, което се случва след него, все още до голяма степен е табу и малко жени са наясно с процеса на възстановяване. Затова разказът на Серина Уилямс за нейните кошмарни преживявания е обществено значим – не заради личното преживяване на тенисистката, а заради личните преживявания на всички жени, преминали през своя кошмар.
Въпреки че на 38 години Серина Уилямс все още е във върхова форма на корта и така разбива още едно табу – това за възрастта в спорта, то външният й вид се оказа най-сериозният проблем за хората в страната, в която двама на всеки трима са с наднормено тегло.
В страната, в която само 29% от хората на възраст над 14 години спортуват (по данни на „Тренд“ от лятото), темата за това как изглежда една от най-добрите тенисистки в света, която тренира неуморно, се оказа по-важна от способността й да побеждава.
На фона на всички нейни усилия да променя вижданията на младите момичета за външния им вид и да им помага да приемат себе си, реакциите на коментиращите в България са като на комплексирани шестокласнички, което отново е показателно за нивото на разговора.
„Ръцете ми може да не изглеждат като тези на момичето отсреща, краката ми могат да не са като на някой друг, или дупето ми, или тялото ми, или друго, но ако те имат проблем с това, ще ги погледна в очите и ще кажа: Ако не ви харесва, не искам да ви харесва. Не ви карам да го харесвате“, казва в интервю Серина Уилямс, говорейки за критиките към външния си вид.
„Била съм такава през целия си живот и се прегръщам [каквато съм]“, казва тя пред Good Morning America.
„Нямам време да се разстройвам. Имам твърде много неща за правене. Имам да печеля големи шлемове, да вдъхновявам хора – затова съм тук“, казва тя.
Няма значение дали харесвате начина, по който изглежда Серина Уилямс. Тя продължава да печели.
Лесно е и да се идентифицирате с красивата и успяла Цветана Пиронкова, това обаче не прави автоматично и вас пред екрана такива.
Излезте от Facebook, където е лесно да се пишат омразни коментари. Огледайте се в огледалото, а после се огледайте навън и си признайте честно: наистина ли външният вид на Серина Уилямс е най-големият ви проблем?
