Още в средата на изминалата учебната година, преди изолацията да ни спре да общуваме на живо, сред родителите по площадките започна да се прокрадва тревожното родителско запитване: „А вие къде ще запишете детето?“.
Проучване на учителки на база на кое място е по външно оценяване училището, връзки, пари в торби и дебнене за резултата от класиранията…
Такива и какви ли още не трепети могат да споходят нищо неподозиращия родител, когато дойде време да запише детето си в първи клас. От цялата истерия покрай този преломно важен момент, сякаш от най-голямо значение е бъдещият ученик да бъде в „елитно училище“.
Но пък колко да е важно това? И кое училище е „елитно“?
Аз нямам по-голямо дете, което вече да е поело школския път, затова ми се наложи сериозно проучване на въпроса, когато на хоризонта се зададе момента със записването в първи клас.
Амбициите на повечето родители се въртяха около това да се избегне кварталното „циганско“ училище. А защо „циганско“? Защото някой казал, че някой друг чул, че трети видял преди години, че в един клас преобладавали деца от малцинствата. Остави това, ами и на външно оценяване това училище било на дъното, пък и само една учителка била адекватна. А и базата! Господи, базата била направо по-зле от почивна станция на МВР…
От всичко това дори аз, неамбициозната майка, започнах да изпитвам леки болки в стомаха, когато си мислех, че детето ми ще учи в това училище, изкопано сякаш от дъното на ада. Но нали не зависи само от мен, защото уж има обективни класирания и шансовете зависят от това дали училището е в твоя район.
Кандидатствахме в три училища само за да не изглежда сякаш съм напълно незаинтересована от този процес, който истерично вълнува всички около мен.
На първо класиране си осигурихме място във въпросното квартално училище, както и повечето деца около нас. Майките обаче не мирясаха, искаха, разбира се, нещо повече. На второ класиране вече почти всички бяха приети в по-„елитните“ училища, които, вярно, са малко по-далече, ама пък са на по-предни места по резултати от НВО все пак. На трето класиране аз отново пробвах във въпросните „елитни“ училища. А те пък взеха, че приеха малката.
След цялото ми отношение към процеса може и да ме обвините, че реших, че едно училище е „по-елитно“ от друго. Но вярвайте ми – беше много трудно решение.
Първо, защото аз самата съм учила в селскодаскало, където учителите са били отдавна за пенсия, но поради липса на други, кретаха и преподаваха. Половината клас „прокопса“, като критерияте малко субективен, но да речем, че станаха грамотни хора, които си изкарват хляба честно и достойно. За другата половина не питайте.
Второ, всеки разумен родител трябва да знае, че от първостепенно значение е не къде, а кой учи детето ти. Навсякъдеима и от двата типа учители – добри и лоши, и е въпрос на късмет да попаднеш на човек, който увлекателно да вкара детето по интересния път на знанието. Имаме лош пример с братовчедка, която изпрати детето си именно в „елитно училище“, където оценка, по-висока от двойка, горкото дете така и не видя.
Трето, имам още едно дете и трябваше логистично да преценя как ще водя едното на детска, другото в по-далечното училище, а аз самата – ще ходя на работа.
И последно, но не по важност, е отношението на детето.
Където и да го запиша, ако в главата на това дете не е узряло колко ще му е важно да е старателен ученик, може и при президента да учи, ефект няма да има. Тоест, средата вкъщи е по-важна от училищната.
Заради средата вкъщи аз самата, училата в селското даскало, после завърших гимназия, и висшe образование, че и магистър – и не се хваля, ама все с отлични оценки. Просто обичах да уча и бях стриктна. А преуспях ли? Всеки ден благодаря за работата си, защото я обожавам и да, в този смисъл съм успяла.
Ако мога да помогна на детето си да има подобен на моя успех – да учи с удоволствие и после да обича работата си, ще съм постигналамного повече от която и да е амбициозна майка.
А колко е „елитно“ училището в тази формула може би няма чак такова голямо значение.
Още от Доня Елзиния:
Може би е време да върнем децата в детските градини
Разходка в парка? Никога повече
Празнувахме рождения ден на детето у дома – получи се добре
„Ако накихам кекса, той ще се зарази ли с коронавирус?“
На мен пък ми харесва да си седя вкъщи. По няколко причини
Да завиеш спящото дете – най-хубавата част от деня
