Макар да се числя съвсем отскоро към родителското съсловие (по същество цивилен корпус за бързо реагиране), вече започвам да си давам сметка, че независимо от видовото превъзходство, което считаме за присъщо на човешката раса, детското възпитание и умението да вкараш флашка от първия опит упорито слагат прът в еволюционното ни развитие.
Децата, оказва се, освен „вързоп радост“ (крайно време е да почнат да адаптират американската литература за майки първескини), са изградени от 75% вода и 25% нескончаеми въпроси за нещата от живота.
Прекланям се пред онези родители с нерви като корабни въжета, които отговарят с хладнокръвието на Веселия Роджър, изправен пред бесилото, на всичките „Кога?“, „Какво?“ и моя личен фаворит „Защо?“. Тази способност е още по-впечатляваща за околните, когато децата не са излезли от собствената ти утроба.
И докато в мирни времена детското „Защо?“ има относително краен набор от възможни отговори: („защото е вече късно“,„ защото е много горещо/студено“, „защото така казах“), нещата коренно се променят в условията на извънредно положение.
Четиригодишната Лейла от Есекс го разбира по трудния начин, след като се оказва, че са затворили всичките й любими вериги за бързо хранене и отсега нататък ще трябва да яде манджите на мама:
Ако имаш обаче късмет да живееш в страна като Норвегия, е достатъчно да включиш телевизора и оставиш любопитните израстъци в ръцете на изпълнителната власт.
Преди повече от 2 седмици, когато у нас тепърва свиквахме с непосредствения чар на проф. д-р ген.-майор Мутафчийски, норвежкият министър-председател Ерна Солберг посвети 30-минутна пресконференция, за да обясни на децата какво им предстои в контекста на коронавирусната пандемия. Тя ги увери, че е нормално да се страхуват, когато толкова много неща се случват едновременно. С типична северняшка трезвеност, Солберг обясни как „дори заразата да се е промъкнала в твоето училище или детска градина, ПОЧТИ всички ще оздравеят.“ В компанията на министъра на образованието и този на децата и семейните работи (вярвате или не, в Норвегия има такова министерство и то не е заето само с отвличане на българчета), премиерът разясни защо е важно да си стоим вкъщи, кога се очаква да се появи ваксина, защо няма да има празненства за рожден ден и т.н. Тая велика жена нито за момент не се изнерви и не смени тона.
Как обаче да говорим за коронавируса с деца, ако не сме премиерът на Норвегия?
Съветите на психолозите, между другото напълно приложими и за нашите родители (последното установих от първо лице), общо взето се свеждат до следното:
1. Не се правете, че нищо не се е случило. Почти сигурно е, че децата вече са видели хора по улицата с маски или са чули/прочели страшните новини по телевизията/в интернет. По-добре да чуят вашата версия, отколкото тази на ПИК.
2. Бъдете честни с отговорите. Не е страшно, ако не можете да отговорите на всички въпроси. Важното е децата да знаят, че им споделяте актуална информация към момента, получена от достоверни източници.
3. Разяснете предпазните мерки, кое налага да ги спазваме и докога. Това ми се струва доста очевидно. Децата понякога са учудващо възприемчиви, особено когато се чувстват ангажирани наравно с възрастните.
4. Спазвайте режим. Принудителното стоене вкъщи е много по-страшно в условията на неизвестност. Затова се придържайте към дневна програма с определено време за игра и учене, хранения в един и същи час.
5. Поддържайте връзка с околния свят. Редовният контакт с други членове на семейството или приятелчета от училище помага на децата да не се чувстват напълно изолирани.
И последно – успокойте се. Няма нужда да добавяте и собственото си притеснение към това на децата. Опитайте се да звучите уверено, като същевременно им вдъхвате кураж.
Трудно е, но никой не е казал, че родителството е лесна работа. Даже съм почти сигурна, че някъде с много дребен шрифт пише точно обратното.
Още отЦветина Кънева:
Ако коронавирусът не ни убие, дистанционното обучение ще ни довърши
