Преди дни варненка на 52 години стана майка за първи път. След 9 месеца интензивно наблюдение тя успя да преживеенесравнимото с нищо друго на светаусещанеда гушне в ръцете си своята малка Деница.
Късното раждане предизвика оживени дискусии в социалните медии и най-разнообразни коментари с позиции „за“ и „против“.
Въпреки че все още основната възрастова група на бременните жени е между 20 и 35 години, все повече се увеличава бройката на родилите за пръв път след 45. Фактът, че това е тенденция изобщо и всветовен план, означава, че зад явлението стоят много причини от различен характер. На какво се дължи това? Има ли положителни и негативни ефекти върху здравето на майката и на детето? Как влияе късното раждане върху обществото и върху бъдещите поколения?
Защо жените раждат все по-късно?
Всеизвестно е, че младите жени не се чувстват нито достатъчно сигурни, нито достатъчно подготвени да имат деца и семейство.
Често изискванията да имат кариера и добри доходи се оказват в противоречиес общоприетите норми да станат майки преди 30. Още от рано в училище сме поставени във високо-конкурентна среда, където всеки се опитва да се представи най-добре, да бъде най-разбиращ, най-умен, най-можещ.
На по-късен етап конкуренцията се пренася и на работното място, където постепенно жената започва да чувства, че не е дошъл моментът за деца или изпитва страх, че майчинството ще я избута по-назад в кариерното развитие и ще предизвика проблем с доходите й.
Друга причина за по-късното забременяване е това, че жените не искат да имат деца от когото и да е.
Много жени биха искали да намерят правилния човек, с когото да създадат семейство, а това не винаги е лесна задача. След завършване на университет човек постепенно започва да среща все по-малко нови хора, работата се увеличава, а с възрастта започват да се появяват и други проблеми като например това, че много от мъжете вече имат деца и не искат повече.
Разбира се, всички жени знаят, че в някакъв момент ще настъпи менопаузата, но така свикват с месечния си цикъл, че слагат някъде в дъното на съзнанието си факта, че фертилността няма да продължи вечно. Между 20-35 жената буквално се чувства на върха, млада, красива, успешна и силна, като че ли ще е така завинаги. Когато обаче се окаже, че броят на яйцеклетките сериозно е намалял, инстиктът често сам ги подтиква към зачеването и все по-често се наблюдава появата на майки след 40.
Така стигаме и до темата за развитието на технологиите в медицината и как все повече разчитаме на тях. Жени, които по една или друга причина не са успели да заченат дете по естествен път на младини, прибягват до различен вид изкуствено оплождане, което също носи своите рискове.
Плюсовете и минусите на късното раждане
Има няколко положителни страни на по-късното зачеване, които не са за пренебрегване. На първо място, жената е по-стабилна откъм доходи и не се притеснява, че още в началото на кариерното си развитие ще трябва да направи пауза. Това всъщност означава, че е по-спокойна, че стресът в живота й е по-малко и че ще може да отделя повече време на децата си. Има също така и няколко интересни проучвания, които показват, че животът на жена, родила първото си дете след 35, се удължава значително. Децата внасят много радост, разнообразие, нови изживявания и разчупват ежедневието на човек, което само по себе си подобрява живота и психиката.
Животът с дете е и постоянно упражнение за мозъка, което понижава вероятността за проблеми с паметта на по-късен етап.
Повечето негативни аспекти на късното забременяване са свързани главно със здравето на майката. Много по-голям е шансът за гестационен диабет и високо кръвно налягане по време на бременността. Също така вероятността за недоносване на бебето и за спонтанен аборт също се увеличава. Отделно, колкото по-възрастен е човек, толкова по-малко енергия има да тича след децата. Разбира се, всеки има различен потенциал, но е важно жената добре да премисли преди да пристъпи към решението да има дете.
Какво ще кажат другите?
Има въпроси, свързани и с това как децата ще се чувстват в общество, където родителите на приятели им са млади, а техните ги бъркат за бабата или дядото. Но може би най-негативният аспект на късната поява на деца, е разместването на поколенческия цикъл. Тинейджъри и деца с още твърде млада психика може да се окажат в ситуация да се справят със сериозно болни родители. Най-големият страх е именно това – родителите рано да не напуснат живота на своите деца. Също така децата ще са лишени от възможността даопознаят своите баба и дядо. Връзката между децата и бабите и дядовците е много по-различна от тази с родителите и не е по-малко важна.
Моята прекрасна леля е родила първото си момиченце на 40, месец, преди да навърши 41. Година по-късно се появило още едно красиво момиченце.
Тя винаги ми е казвала, че изглежда много по-млада от възрастта си, защото вместо да прекара 20-те и 30-те си години в грижи и тревоги по децата, тя ги е изживяла пълноценно и после е родила. За нея това е било правилното решение, а аз съм щастлива, че го е взела, защото в противен случай нямаше да имам нито един първи братовчед.
Това само доказва, че човек не винаги може и трябва да се съобразява с общественото мнение.Важно е да мислим и за собственото си щастие, а децата именно са онези, които изпълват със смисъл думата „щастие“.