Преди да имам дете, нямах особени очаквания. Не усещах остър майчински инстинкт и не бях подготвена за много от нещата, които се случиха след раждането. Например това, че много ми харесва усещането да гушкам бебе. Да си играем, да се смеем. Майчинството промени начина ми на мислене и вижданията ми за света.
И да, минали са само 4 месеца, но нямам търпение да продължа да преоткривам света чрез малкия. Етои 10 неща, на които тойме научи откакто ечаст от живота ми. Подреждам ги в следния ред – от неприятните изненади към приятните.
Колкото и да четем, проучваме, да ходим на курсове за бременни и родители, истината е, че няма как да сме подготвени. Особено при първо раждане. Едно мислех, съвсем друго се случи. Например бях напълно противмъжът ми да присъства на раждането. В дните преди голямото събитие обаче доста се притесних и той все пак реши да дойде. И добре че! Не знам как щях да се справя без него и неговите подкрепа и помощ.
Не очаквах и че възстановяването ще ми отнеме толкова много време, в което подкрепата на родителите ми и приятелите беше безценна. Хубаво е да има хора, които да помагат в тези моменти, и такива, с които да можеш да споделиш.
9. Погрешни представи
По време на бременността всичко, което четях и което ми разказваха, беше свързано или с раждането, или с гледането на бебе. Безкрайно важни въпроси, разбира се. Но благодарение на тях и курсовете за бременни очаквах, че най-страшната част от цялото приключение ще бъде раждането. И ето че родих, а онова, което последва, беше напълно неочаквано. Не, човек не се възстановява за ден след раждането. отнема месеци. Ако повечето майки споделят за трудности при кърменето, никой не говори за това колко тежко може то да се отрази върху тялото и имунната система.
Мислех си, че гледането на новородено е безкрайно трудно. Е, оказа се, че това е приятната част.
8. Кърменето като утеха
Често кърменето се оказва трудност – дали бебето ще поиска, дали майката ще има достатъчно кърма… В моя случай всичко стана много лесно и безпроблемно. Още в родилната зала бебето свикна и оттогава не съм имала проблеми. Дните след раждането, когато бях изпаднала в много дълбока дупка и се чувствах зле психически и физически, кърменетосе оказа голяма утеха. Малкото вързопче, което държах в себе си, ме караше да се чувствам много по-добре. Така научих, че кърменето не е само хранене за него, а силна връзка, успокоение, любов и за мен.
7. Истински страх
Бях чувала, че се случва при другите, но не си го представях така. За пръв път съм толкова уязвима. Постоянно ме обземат мисли, че нещо ще се случи с бебето. Разбрах какво е истински страх и какво е някой напълно да зависи от теб, твоите преценки и решения.
6. Времето лети
Казват, че когато децата се появят, времето започва да препуска с всичка сила. Напълно вярно. От една страна са минали 4 месеца, а от друга -минали са цели4 месеца. Не мога да си спомня как изглеждаше малкото бебе, педя човек,от чиято крехкост толкова се плашех. Сега продължава да си е бебе, обаче вече не е толкова малък – има си собствена воля, категоричен характер,мимики и желания.
5. Дрехите
Преди си мислех, че младите семейства се увличат твърде много по купуването на дрехи за бебето си. Кому е нужно да харчи толкова много пари и да трупа толкова много блузки, чорапчета, бодита? Ами да, нужни са! Изведнъж се оказа, чедрехуте никога не са достатъчно, а всяка нова пелена изисква ново преобличане и така – до края на света.Вече съм подготвена психически за ситуацията, искаше ми се да бях и по-подготвена с дрешки в самото начало.
4. Спасението на „белия шум“
Някои майки много се притесняват, че бебетата им спят твърде много и дори ги будят, за да ги нахранят. При мен такъв проблем няма. Явно цял живот с малко сън и много енергия се е пренесъл и към бебето, затова той просто не спи.Повече от месец абсорбаторът вкъщи работеше непрекъснато, след като открихме, че това да има „бял шум“ му помага да заспи. Горе-долу сметката излиза така: 40 минути приспиване, за да може бебето да спи цял половин час.
След абсорбатора дойде вентилатора на запис. Оказа се, че помага, но временно. Сега вече започва да възпитава слуха си и от шум, преминахме на Моцарт или радио. Ако няма шум, всяко леко поскърцване е последвано от силен, мощен рев.
3. Новисуперсили
Ако си мислите, че Жената чудо, Черната вдовица и Джесика Джоунс притежават суперсили, то не сте срещали Жената-майка.
„Мама е певец. Мама е танцьор. Ако мама спре да ме забавлява, аз започвам да крещя, а ако ми обърне гръб и за секунда (дори да е, защото крещя за храна, играчка или друго, преминавам към неистов рев. Затова мама е най-добрият детски аниматор.“ Благодарение на тези преживявания открих, че обичам детските песни и много обичам да пея, независимо дали се справям добре с тонове и тактове. Най-ценната ми свръхсила може да се определи и по друг начин – аз съм Мама-Зомби. Познавам майки, които все се оплакват, че бебето им спи само между 12 и 5 сутринта. Горките! Моето един-единствен път за 4 месецаспа5 часа наведнъж. Само веднъж. Обичайно спи не по-вече от два часа, а през нощта изисква поне три кърмения. Сънят на този етап е мираж.
Още суперсили – мога дасе храня с лявата ръка, докато готвя и го друсам в слинга едновременно с другата. Джесика Джойнс пасти да яде!
2. Смехът
Оказа се, че не съм знаела какво е смях, а не съм никак намусен човек. Много исках бебето ми да е усмихнато, а не някакъв борсук и… изненада! Само чака повод да започне да се кикоти. Това пък завъртя един невероятен механизъм, в който аз само търся нови начини да го разсмивам, а когато започне да се смее, искам още и още. Като навита пружинка е, щом отвори широко уста и започне да се киска с всичка сила. Не се превземем като казвам, че за мен това е най-хубавият звук.
1. Истинската любов
По време на бременността беше пълно с жени, които обясняваха как са се влюбили в мига, в който са видели бебето си. Същите тези жени пеели на бременното си коремче, чели приказки и т.н.Това ми звучеше абсурдно. Аз ходех на работа и на разходки, виждах се с приятели и до последния момент, преди да родя, ми беше изключително странно, че има нещо живо в мен. От мъжки пол! Най-естественото нещо на тази планета (както твърдят по-опитните в престоя си на нея) на мен ми се струваше абстрактно и невъзможно.
След раждането ми трябваше време, преди да се почувствам добре. Изведнъж се оказа, чесъм се привързала до степен на пълно влюбване. Той ме поглежда, усмихва се с беззъбата си усмивка и изведнъж осъзнавам какво е истинска любов. Цял живот си разказваме за нея, а всъщност е трябвало да родя, за да я намеря в най-чиста форма. Истинската, безрезервна любов. Дори и не предполагах, че ще се чувствам така. Сега вече знам защо жените решават да имат второ, трето, че и четвърто дете.
Бебето ще порасне и тази любов постепенно ще се трансформира в друг тип обич. Затова сега оставям всичко настрана и се наслаждавам на всеки миг с малкия вързоп любов.
