На първи ноември попаднах на следния статус в социалните мрежи: „Будителите са мъртви, а идеалите им не са това, което вълнува младите днес. Това е и с роптаене нищо няма да се промени. Приемете го. Все по-рядко вече децата ни ще помнят датите и идеите на Ботев, Левски, Вазов… И всички ние трябва да свикнем с това…Новите будители са спортисти, артисти, успешни бизнесмени, плеймейтки…Светът е друг и най-нормалното е младите да живеем с поривите на нашето време. И с всяко ново поколение пропастта ще става все по-голяма. Идващите нямат нужда от обединение в името на Освобождението, нито чистата и свята република им е кой знае колко важна…. „ и т.н. и т.н.
Не смятам да ви го цитирам целия, защото този абзац е напълно достатъчен, няма да го редактирам, дори няма да споменавам коя популярна личност е поставила това излияние върху стената си в Facebook. Просто ми се искаше да споделя с някой това словоблудство.
Кому са нужни идеите на Ботев, Вазов и Левски, ли? На хората, които искат да имат история, които не искат света да е започнал с избирането на първата българска плеймейтка – дори не си спомням нейното име, но едва ли е някаква загуба. Спортните успехи на страната ни не заместват идеите и поезията на Ботев и Вазов, те допринасят за прославянето на България. Благодарение на „старите“ будители ние сме това, което сме в момента.
Представяте ли си в учебника по история за пети клас, например, да учим за провеждането на първия конкурс Playmate или как е натрупал милионите си Делян Пеевски?! Какво би дало това на подрастващото поколение – едно голямо нищо. Дамите участвали в този конкурс се събличат, за да спечелят популярност и да намерят пътя в живота си. Левски се е жертвал, за да направи нашия живот по-добър. Виждате ли разлика – от земята до небето.
Не само, че тези хора трябва да се помнят, почитат, четат, изучават, а те трябва да бъдат наш пример и не само наш, а и на децата ни. Имам двама сина и предпочитам те да станат като Ботев и Левски, отколкото като Делян Пеевски или друг милионер обитаващ скромната ни държава.Нагледен пример са успелите български спортисти – Кубрат и Тервел Пулеви, които почитат българската история, защото са възпитани да уважават „старите“ будители.
Трябва да се гордеем с тези личности, защото светът около нас се превръща в точно това, от което се опитваме да се абстрахираме – плеймейтки, бизнесмени и спортисти, които ни управляват и ни водят за носовете. Ние имаме история, от която има смисъл – за нас, подрастващите и тези най-малките, които все още не могат да четат, но те ще се научат и по-добре да прочетат „Под игото“, отколкото този статус.
Бих искала да завърша с още един цитат от тази лирическа творба, тъй като не мога да й се наситя: „…около 1000 пъти по-належащо в момента е да ДЕФИНИРАМЕ ИДЕАЛИТЕ НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ. Парите са идеал днес. Популярността е идеал днес. Успехът е идеал днес. Визията е идеал днес. И каквото и да направите няма да спрете времето. Невъзможно е.“
