Родителството е едно от най-предизвикателните неща в живота ни. Може би затова най-често основна тема на разговор стават трудностите, недоспиването и тревогите от това да бъдеш майка или баща. Чуваме ги навсякъде – от нашите близки, от приятели, от социалните медии, от женските списания.
Обикновено на заден план остават по-възнаграждаващите страни на майчинството/бащинството. Може би, защото е трудно с две думи да опишеш чаровната сънена усмивка на детето си, закачливия му поглед или затапващите въпроси, на които се чудите как да отговори. Но положителни емоции има, и те са много, и заслужават да бъдат разказвани отново и отново.
Затова в следващите седмици, със съдействието на Bepanthen, ще ви срещнем с няколко съвременни родители от различни краища на света и страната. С тях обаче ще говорим за хубавите страни и позитивите на това да бъдеш майка или татко.
Кристина Димитрова е журналист по професия и литератор по душа. Има бакалавърска степен по журналистика с профил „Телевизия“ и магистърска степен по международна журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа като репортер и международен редактор в телевизия „Евроком“. От седем години е криминален журналист във в. „България Днес“. Нейни материали за култура и литература са публикувани в „24 часа“, Webcafe и Chronicle.bg и литературно списание „Море“.
Участвала е в разследвания на британския таблоид Daily Mail като кореспондент от България. През 2017 г. от печат излиза документалната ѝ книга „Черната Анита“ (изд. „Труд“), в която се анализират доказателствата и версиите около разследването на едно убийство. Кристина твърди, че не минава ден, без да прочете поне едно стихотворение, а наскоро е завършила и първия си курс по драматургия в Творческа академия „Заешка дупка“.
Мъжът до нея е Владимир Илиев – занимава се с хидравлични и пневматични технологии в немската фирма Фесто Производство. В момента е отговорник „Логистика“. Бил е баскетболист в ЦСКА.
Криси разказва: „Запознахме се през 2011 година – 10 дена след рождения му ден, за който си беше купил много скъпо колело за планинско каране и което не вярваше, че може да отиде на втори план заради момиче. Направих се на аматьор фотограф, който прави снимки на непознати в парка пред Народния и помолих да ми позира заедно с най-добрия му приятел. Съгласиха се доста неохотно, само че като си тръгвах ми подвикна да си дам контактите, за да си получи снимките. И така започна нашата 8-годишна одисея.
Явор е роден през 2014 година на 2 февруари , което се води Денят на мъжките рожби – Петльовден. В момента е на 4.7 години и е най-любвеобилното и гальовно момченце, което познавам.“
Кои са трите най-хубави неща на родителството?
Усещането, което дава ежедневната грижа за малкото беззащитно същество, без което не можеш да си представиш да има живот – именно тя прави родителите отговорни, дисциплинирани, концентрирани и носи онова приятно удовлетворение всяка вечер, когато малкият си е изял всичко и е заспал навреме.
Уханието на чистота и невинност, с което са покрити малчуганите и която постепенно се разсейва с порастването.
Бягството към детството с всяка нова играчка, книжка, пътуване и въпрос, зададен от неразбиращите очи, които само с поглед те вадят от угриженото ежедневие.
С какво те изненада родителството?
Родителството ме изненада с лекотата си. При мен целия процес се движи естествено – от желнието да посветим живота си на нещо създадено с любов, до раждането и свикването Явор да е приоритет и над всичко. Изненадах се, че безсънните нощи на плач и колики не ми тежаха. Четири години по-късно тези майчини несгоди са забравени, но пък бях изненадана, че всеки период от отглеждането на сина ми носи своите собствени трудности. Като в момента, когато Явор е на специфична диета и ми се налага да приготвям всичко, което приема – от соковете до хляба и основните ястия. И което също ме изненада – оказах се доста организирана и добра в кухнята – налага ми се, защото всеки у нас се храни различно.
Кой е най-незабравимият момент от раждането на детето?
Самото раждане. Случи се толкова неочаквано и бързо, че докато се усетя след 10 минути напъване вече държах сина си в ръце и се обаждах на майка ми, за да й кажа, че вече е баба. Никой освен таткото не знаеше, че в 7 сутринта аз вече гушкам моето малко бебенце, което ме гледаше с големи, кафеви очи втренчено. Този поглед също не мога да го забравя.
А от неговото детство?
Уви, най-незабравимото от неговото детство е това, че Явор трудно проговаря. Което го прави още по-специален, обгрижван и важен за мен, защото му обръщам прекомерно внимание. Връзката между нас обаче стана доста по-силна – в момента все още се разбираме само с поглед и жестове – нещо, което се надявам да запази в комуникацията си с мен и след като стане тийнеджър, ха-ха.
А коя е била най-тежката вечер и защо?
Спомням си за един случай, в който Явор се събуди със страхотен крясък. Имаше температура и не можеше да диша – гърдичките му хриптяха и изпаднах в ужас, че може да се задуши. Както беше с пижама го облякох в зимен гащеризон, защото беше декември и потеглихме с колата към денонощна клиника, където го приеха по спешност. Тъй като съм астматичка, се опасявах, че синът ми прави пристъп и ще се окаже със същото хронично заболяване. Биха му инжекция – урбазон, и няколко минути по-късно той вече спеше спокоен, все едно нищо не се е случило. Аз така и не заспах повече във въпросната вечер.
Кои са нещата от вашето детство, които бихте искали и вашето дете да преживее?
Моето детство е малко по-различно от това на другите деца, тъй като съм родена във Варна, край морето. Бабите ми и дядовците живееха в града, а моите приятели лятото обикновено заминаваха на село при техните. Та затова много искам Явор да може да има детство сред природата – близо до гора, планина, по черни пътища, край рекички и с достъп до много животни – за да ги наблюдава и обича. Мечтая да носи моето желание за четене на книги, защото бях от децата, които чакат с нетърпение списъците с препоръчителна литература за лятото. Надявам се да има желание да свири на пиано като мен, защото музиката ми е дала много. И най-вече да е активен и да спортува, защото аз нямах тази възможност – плуване, баскетбол и езда, може би. И най-вече да има много приятели.
Колко члена има идеалното семейство за теб?
Като цяло винаги съм мечтала за голямо семейство с близнаци. Така че минимум 5.
Деца и домашни любимци- да или не?
О, да. У нас мечтаем за говорящ папагал, декоративни рибки и куче. Имаме спорове относно породата – аз искам шоколадов лабрадор, а Влади – джак ръсел териер. Надявам се около Коледа да стигнем до консенсус.
С какво искате да се занимава вашето дете, когато порасне?
Нямам никакви предпочитания. С изкуство, може би. Но каквото той си избере – ще го подкрепя във всичко.
Кои са нещата, които сте мислили, че никога няма да правите като родител, а… правите?
Никога не съм мислила предварително какъв родител ще бъда. Затова и не съм се заричала. Вярвам, че децата ни, като част от нас, трябва да се приспособят към живота ни в най-добрата му форма, а не да го променят. Явор е навсякъде с нас – палатки, хотели, разходки, заведения… Може би не съм си представяла, че няма да мога да го оставям да спи при бабите си повече от два дни – оказва се, че липсата му много ми тежи. Не си представям и да го оставя за цяло лято при майка ми във Варна, например – твърде дълго отделени- абсурд. О, сетих се! Никога не ми е минавало през ум, че ще му пея песнички с измислен специално за него текст! А го правя редовно и понякога ми запушва устата с ръка.
Кои са книгите, които вярвате, че всяко едно дете трябва да прочете?
„Емил от Льонеберя“ на Астрид Линдгрен е първата книга, която купих на Явор. Бих му препоръчала и всичко на Ерих Кестнер и Джани Родари.
