Наскоро ми попадна пост на моя приятелка в социалните мрежи по повод характера на жените. Тя ги определя като реки или езера. Жените – езера са спокойни, благи – можеш да плуваш цял живот в тях, но никога да не изпиташ страх за самия себе си. Те са безпроблемни – не могат да те накарат да изпиташ чувство, различно от спокойствие.
Съответно жените – реки са тяхната противоположност. Мъжете се хвърлят с увереност в тях, но водата тече бързо и ако не си добър плувец потъваш на дъното.
Всъщност, жените са и езера, и реки – в зависимост от периода, връзката, нагласата… не можеш да ги определиш с точност. Всяка жена от спокойно езеро може да се превърне в пълноводна река, която да ти отнесе главата. Просто трябва да „счупиш преградата“, а когато се случи това – никой не знае какво може да се случи. Езерото може да го е страх, да има ниско самочувствие, да не се чувства уверено… но когато се превърне в река – тежко му и горко на плувеца.
Няма причина, поради която жена-езеро да се задържи около мъж, който я мачка, потиска или емоционално я малтретира – тя все пак в някакъв момент възвръща предишната си същност и мощ. И тук въобще не включвам силова намеса от старна на „силната“ половина от обществото ни.
Емоционалното малтретиране е не по-малко страшно от физическото. То може да ви докара болести, ниско самочувствие и да се окажете в позиция, в която нямате никой до себе си заради един човек, който не ви дава абсолютно нищо – единствено и само емоционален тормоз. Жените са лесни жертви на такъв, защото изпитват чувства като страх от самота, отритване, неудовлетвореност… Въобще нас жените ни е страх и това ни е най-големият проблем.
Да, страх ни е от змии, хлебарки, паяци, от високо… Но най-вече ни е страх от мъжете ни и от това, те да не ни изоставят. И какво от това, като се случи?! Ако това стане ще се чувстваме по-добре, децата ни ще са по-щастливи, а роднините ни ще са по-спокойни.
Просто страхът надделява над злобата и омразата. Ние чакаме момента, в който не можем вече да го погледнем, за да кажем КРАЙ. И накрая се оказваме сами – без приятели, без среда, без щастие, без самочувствие…дори без любовник, за което той се е погрижил отрано, само заради едната любов.
И после жените се еманципирали прекалено много – не, това не е вярно. Жените все още са слабият пол, тъй като позволяват да бъдат мачкани и мъжете да издевателстват върху тях. И не, не съм мъжемразка, просто съм минала през това и мога да споделя какво съм изпитвала и какви мисли са минавали през ума ми.
Никой не може да ви даде съвет – „оставете го да си тръгне“ или „останете с него“, просто не правете компромиси със себе си. Любовта не е изградена върху компромиси, а е просто любов – взаимна и всепоглъщаща.
