Пораснала съм с четенето на женски и тийн списания, а в тях, разбира се, се пишеше много на тема секс, което само по себе си е много добра идея.
Темите обаче варираха от това как да отметнем глава назад, докато сме отгоре, така че да не изглежда на мъжа сякаш имаме двойна брадичка и да се епилираме до последното косъмче, до това как да тренираме за загуба на повръщателния си рефлекс, за да можем да практикуваме „дълбоко гърло“ (б.р. – пишеше в свободното си време да си бъркаме в гърлото профилактично с опакото на четката за зъби, че да привикваме), и как точно да стенеш, така че да се харесаш на партньора си и да го подлудиш от страст. Тези „палави и закачливи идейки“, както обикновено бяха презентирани, винаги се представяха като императиви за това как да си „добра в леглото“, а не толкова как да идентифицираш нуждите и желанията си и да изпитваш удоволствие от преживяването.
В този смисъл, „добра в леглото“ обикновено означаваше през цялото време да мислиш как изглеждаш, как се справяш, дали си достатъчно енергична, но и послушна, даваща, перверзна, инициативна, но не прекалено, настроена да служи, но пак не прекалено. Налагаше се един наратив за мъжецентричния секс, в който ти, като жена, би участвала, за да се представиш добре, и да не станеш за смях, да те разправя после пред приятели, ама и да не се представяш прекалено добре – тогава няма да си „wife material“. Точно това беше човекът, и по-специално жената, в тези дискурси – „material“.
Вижте още: Добри ли сме в леглото: Единствените 3 недопустими грешки в секса
Растейки, първите ни представи за секса, преди да сме имали пряк досег с него, идват от заобикалящата ни среда. Неловките домашни диалози между много подрастващи и родителите им са се изчерпвали с „да не си посмял/а“, особено при момичетата – ако си момче, ранната сексуална активност би ти донесла възхищение и одобрение, включително понякога и в очите на вашите. Концепции като съгласието и многото му аспекти, да речем, навлязоха едва в последните години. От социалната среда в училще също можеше да научиш някакви разбрани-недоразбрани мнения от съучениците си – като например да ти обяснят напълно погрешно значението на някоя „мръсна дума“ или пък да те уверяват, че е по-добра идея да започнеш сексуалния си опит с анален секс, защото от него не се забременява.
Популярните (не, не само в чалгата) музикални видеа, когато растяхме, обикновено съдържаха мъже, които под някаква форма хвърлят пачки от прозорци на скъпи автомобили или VIP сепарета, и полуголи момичета, които танцуват около тях, отъркват им се или се целуват помежду си, за да им създадат едно хубаво представление. Секс сцените в популярните филми съдържаха облечени мъже и голи жени – не може филм без цици, жените са радост за окото. Както един приятел беше забелязал, „направило ли ви е впечатление, че в кино сцените, в които през вратата на тоалетна или пробна се вижда как някой клечи да прави свирка, винаги е жената“. Новинарските и спортните вестници също съдържаха страничка с грамадна снимка на „голи каки“ – на някои приятели, че даже и колеги, дори им липсва, че вече нямало. „Голи батковци“ нямаше – вероятно поради презумпцията, че мъжете ги е гнус от това, а жените просто не ги интересува, тъй като собствената им сексуална роля е да бъдат функция на партньора.
Оттам нататък вече идваха и „филмите за възрастни“, заради които дебнехме родителите си да заспят, за да ги погледаме. Там кънтяха едни фалшиви крясъци, тресяха се едни изкуствени тела, и се нормализираха като напълно адекватни и всеобщо желани наративи като отношенията на доминация и подчинение, оргиите между няколко мъже и една жена или обратното, но и в двата случая, насочено към задоволяването на мъжа, и някакви откровени гадости като уриниране върху хората, или орален секс, следващ анален такъв.
Вижте още: Сексът не е като порното: заблудите, които приемаме за яки, а не са
Успоредно с това се и очакваше, че като жена, не би следвало никога да призная, че съм гледала порно, или пък да се изчервя до ушите от всяка дума в горното изречение, защото моята роля, като жена, би била да съм асексуална през цялото време, докато от мен не се изиска обратното.
И така, популярната масова култура, която се опитах бегло да очертая с горните примери, сама по себе си очертаваше представата на милениал поколението за това какво искат жените в леглото. А именно: да изглеждат както трябва – тоест да елиминират всякакви наченки на окосмяване или целулит и да имат тънка талия, дълги крака, огромни гърди и устни, наподобяващи вагина, най-вече защото затова се и ползват; и да се представят удовлетворяващо – тоест да направят „най-добрата свирка“, да издават „най-секси“ стоновете, да пробват „най-много“ различни пози, да изпитват възторг от гнустотии и бой, и да не се залежават много отдолу, че да не би да станат скучни. В добавка: да се държат възпитано, скромно и несексуално провокативно във всяка друга ситуация (инак може да си изпросят изнасилване, или, още по-лошо – някой да си помисли нещо за тях) и да пазят сексуалността си единствено за човека до себе си, спрямо когото обаче се очаква да я манифестират без мярка в изпълнението на всяко потенциално желание.
Едно такова разбиране е проблематично както за жените, така и мъжете. То не само казва на мъжете какво искат жените, то казва и на самите жени какво искат, или какво трябва или не трябва да искат.
Подвежда ни, слага ни в клишета и шаблони; кара ни да мислим лошо за себе си и да се омаловажаваме, ако не можем и не искаме да се вписваме в него, или пък да се самоунижаваме, да преиграваме, да играем роли и да не успеем да идентифицираме истинските си желания и нужди, ако се опитаме да се „впишем“. И го прави независимо от пола ни. Обърква ни. Води ни до някакви абсурдни ситуации, като например момента, в който преди години един приятел ми изплющя зверски шамар през ухото, изпращайки ме до вкъщи, защото си мислел, че по този начин ме сваля и се показва пред мен като апетитно „лошо момче“. Или пък погрешното убеждение, което в разговор съм чувала от почти всички познати мъже, че най-голямата сексуална фантазия на жените е духането – независимо дали е на бармана в бара, на измислен филмов герой, на единствената и голяма любов на живота им, или на Върджил ван Дайк. Истината е, че дори и да би духал/а с радост на всеки от четиримата посочени типажи, първостепенната представа на едно момиче за сексуално удоволствие надали е тази – просто, как да ви кажа, женската анатомия не работи така.
А какво наистина искаме жените? Може би съм ви подвела в заглавието, нямам никакво намерение да правя каквито и да било твърдения по темата. Няма такова нещо като „жените“ или „мъжете“ – всички сме отделни хора, искаме и харесваме различни неща. Ако ви интересува какво иска някоя конкретна жена, било то и тази жена да сте вие, тогава питайте, пробвайте, опитвайте, експериментирайте, мислете, говорете, докосвайте, и не взимайте готови акъли. Независимо дали сте „мъжете“ или „жените“.
Вижте още:
