Да си родител беше достатъчно трудно и преди появата на смартфоните и технологичния бум, който се случи преди десетина година, а сега въпросите около отглеждането на едно дете са способни да побъркат всеки нормален човек, тръгнал да възпитава децата си по всички възможни правила.
Рано ли е да му пускат телевизия, докато е бебе? Облъчвам ли го? Лошо ли е да говоря по телефона в стаята, в която спи бебето? А кога ще е достатъчно голямо, за да му връча смартфона и да ме остави малко на мира? Трябва ли телефонът да е скъп, за да не му се подиграват в училище?
За да отговори на тези и още въпроси, разговаряме с психолога Валентин Стоилов, който е достатъчно любезен и отзивчив, за да отговори на всичко, което го питаме, дори когато ставаме досадни.
На каква възраст, според вас, е редно да срещнем децата и телефоните за първи път?
Мненията са разнопосочни- някои родители купуват първия телефон на детето си чак в пубертета, други пускат музикални клипчета на своите бебета, за да могат да свършат малко работа на спокойствие. Много научни изследвания показват, че употребата на телевизия или смартфони преди 2 – годишна възраст затруднява мозъчното развитие на детето, тъй като до тази възраст се формират основни мозъчни структури. Разбира се, не може да се избегне това бебето да докосва такива устройства, тъй като често бебетата се интересуват и са много любопитни към това, което е отнело вниманието на родителя от тях. Знаейки това, би било добре родителите да държат телефона си на известно разстояние. До 2-3 годишна възраст не бива да позволяваме телефонът да е в тяхно притежание.
А трябва ли телефонът на едно дете да бъде скъп? Защо?
Скъпият телефон го подаряваме най- вече на себе си – това е т. нар. репарация (аз не съм имал еди – какво си, но моите деца няма да бъдат лишени от нищо). Този модел не работи за развитието на мотивация у детето, тъй като всъщност цели да удовлетвори желанието на родителя да „покаже“ на другите и на себе си, че е успял и е важен. За детето това означава- „аз получавам на готово най-хубавия телефон, дори по-скъп от този на родителите ми, защо ми е тогава аз да уча, или работя? Та нали имам всичко?“ Много е важно това да се разбере от родителите- ако даваме всичко на готово на детето, така му правим лоша услуга. Един интересен пример за това как липсата и лишението могат да са мотивиращи е обобщен от известния британски готвач Гордън Рамзи, който отивайки на почивка със семейството си пътува в първа класа, а децата му във втора, в същия самолет. Когато го питат защо, той отговаря, че така ще бъдат поощрени да станат успешни и изкарат достатъчно пари, когато пораснат, ако разбира се искат да пътуват в първа класа.
Кои образователни функции на телефоните са полезни за развитието на децата?
Няма образователни функции- ние можем да използваме технологията за да се образоваме.
Колко време в социалните мрежи е „твърде много“ за децата и юношите?
Не би трябвало да говорим за „твърде много“, а по-скоро за минималното необходимо време. Социалните мрежи са част от реалността ни и разбира се, като такава е неизбежно децата ни да прекарват време там. За всяка възраст това време е различно, но основното би трябвало да е времето, което е прекарано в „реална“ комуникация, която е от качествено различен тип и формира друг тип способностти. Да сме социални означава преди всичко да сме емоционално интелигентни, капацитет който се формира чрез реални преживявания.
Трябва ли един родител да следи телефонът и комуникацията на своите деца през приложения и т.н. Какво е вашето мнение?
Родителите са тези, които създават безопасните граници за съществуване на децата си. В този смисъл, като родители сме отговорни да сме информирани за това дали децата ни са в безопасност. Смартфоните и възможността за разпространение на снимки и видео по интернет, често без знанието на потребителя, могат да носят много рискове- децата ни могат да станат обект на агресия, тормоз, сексуални атаки, изнудване, подстрекаване към насилие. Лощото е, че понякога родителите разбират прекалено късно за това, и то не директно от детето си, защото детето се срамува да сподели. Моето мнение е, че родителите трябва да знаят кои сайтове посещава детето им, да има контрол върху потенциално опасни такива, както и колко време прекарва там и кога. Ако се забележи някакъв нездравословен модел, трябва да се разговаря с детето за това. Относно съдържанието на комуникацията- добре би било родителите да се въздържат от желанието си да знаят това, освен ако нямат основания за притеснения. Трябва да се съобразяваме и с възрастта на детето- няма нищо по- подтискащо и фрустриращо за един юноша от това родителите му да четат личната му комуникация. Това е така, защото по време на юношеството една от основните задачи е индивидуирането, т.е. отделянето на юношата от родителите и изграждането на способност за независимо съществуване извън семейството. За да се случи това много важни са приятелите и общуването в група, и посегателството на родителя върху тези комуникации ще затрудни сериозно развитието на младия човек. Често родителите са „приятели“ с тинейджъра в социалната мрежа, това е допустимо в детска възраст, но не и по време на юношеството.
Мобилните телефони имат отношение и към романтичните отношения днес. Според проучването на Huawei и IPSOS във връзките от разстояние 67% от партньорите поддържат връзка с текстови съобщения или съобщения в социалните мрежи. Може ли да кажете, че мобилните телефони улесниха връзките между хората?
Със сигурност мобилните телефони и особено смартфоните не само улесняват, но и правят възможни свързването и комуникацията, както и потенциалното създаване на романтични връзки. Общуване изключително чрез тях обаче не би било достатъчно, възможно и устойчиво без среща в реалността. Също така факт е, че много семейства се създадоха, но и много се разпаднаха. Тук можем много да говорим за илюзорните представи, които някой търси да намери в социалните мрежи, или пък да представя себе си за „идеален“, които най-вече са свързани с визията, с външното. По някакъв начин този процес опредметява хората, които са все „по-несършени“. От друга страна, чрез социалните мрежи някои хора имат възможност да срещнат разбиране и подкрепа, които им липсва в непосредственото обкръжение.
А по отношение на приятелските връзки? Станахме ли по-близки, откакто смартфоните влязоха в ежедневието ни?
Със сигурност станахме по-свързани, което обаче е различно от по-близки. Човешкото общуване е комплексен процес – освен вербално, с думи, ние общуване най-вече невербално. „Езикът на тялото“ е тази част, която се губи при телефонна и дори при видео връзка, тъй като тогава двете страни са поставени в различен контекст (среда). Това, което често ни прави по-близки е просто споделеното време, в един и същ момент и място с някого, дори без да говорим. Този тип общуване е много важен за развиване на усещане за „разбиране“ на другия.
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.
