Времето, което прекарваме в социални мрежи, игри и изобщо в интернет е многократно коментирана и изследвана тема, която често буди тревога. Още по-деликатна и проблематична е ситуацията, когато става дума за деца и тийнейджъри.
Загрижеността за въздействието на онлайн комуникацията и екранното време върху подрастващите е напълно резонна, предвид, че дори и ние – възрастните, с нашите напълно развити мозъци и изградени навици, често пропадаме в тази своебразна заешка дупка.
Светът на гейминга сам по себе си е обект на много негативни митове и възприятия, като разбира се, някои не са далеч от истината. Влиянието на игрите върху децата и младежите е проблем за много родители.
А активното участие на семейството може да превърне времето, прекарано в интернет, в позитивно и градивно преживяване.
Разбира се, родителският контрол и ограничения не трябва напълно да изчезват, но пълната забрана на компютърните игри може да остави детето ви да се чувства изолирано от връстниците си и да го лиши от някои предимства.
Вижте още:
Границите между видео игрите и хазарта се размиват, децата харчат повече от всякога
За много от възрастните, светът на гейминга още е извън разбирането им, но това винаги би могло да се промени и да донесе радостни мигове за всички.
От една страна, онлайн игрите могат да доведат до негативни преживявания: сблъсък с непознати възрастни в онлайн среда, различни форми на тормоз, неподходящо съдържание за по-невръстната публика и много други.
Изследвания показват обаче, че повечето млади хора твърдят, че игрите облагодетелстват емоционалното им благополучие, подобряват социалните им умения и им помагат да научат нови неща.
Също, преживелите онлайн тормоз, са били много по-склонни да разкажат на родителите си за преживяното, ако възрастните вече са показвали интерес към заниманията им в интернет.
Вижте още:
Децата разчитат на родителите си да им показват как да се пазят в интернет
Двама от пет млади геймъра споделят, че биха искали техните родители поне от време на време да играят с тях. Това, освен че би дало шанс на семейството за допълнително време, прекарано заедно, е добра възможност за изграждане и моделиране на онлайн култура.
Ето защо е изключително важно да подкрепяме децата си в интересите им, а не само да се ограничим до контрол върху настройките за поверителност.
Право и задължение на по-вързастните е да се възползват от функциите за родителски контрол, но това не отменя ангажимента от редовното напомнянне, че не винаги да знаем със сигурност кои са нашите онлайн познати. Ключово е да се помогне на децата да разберат защо лична информация не трябва да се споделя.
Въпреки че игрите са форма на забавление, с подкрепата и насоките на родителите те биха могли да помогнат на децата да развият своята креативност, да поддържат отношения с приятели и да подобряват стратегическото мислене.
Игрите са завладяващи, увличащи, изискват изграждането на стратегии и умение за решаване на проблеми.
Също, за да си успешен, е нужно да се научиш да усвояваш голямо количество информация за кратко време. Редовното играене може да помогне за подобряване на краткосрочната и дългосрочната памет и за изграждане на навик за обратботване на доста нови знания наведнъж.
Когато играта заплени играчите, им помага да останат фокусирани върху различните предизвикателства, изграждайки постоянство в преследването на крайната цел.
Игрите могат да изградят у младите умения за т.нар. мултитаскинг – решаване на задачи като едновременно намиране на предмети и ангажиране с противници. Игрите често изискват внимание към детайлите и бързи реакции. По-сложните мултиплейър игри поощряват уменията за изграждане на стратегии, анализ на ситуацията, оценка на риска и преценка дали евентуалните постижения заслужават поемането му. От децата се изисква също така да реагират бързо на промените в сценария.
А това са все умения, които и възрастните можем да приложим в живота си и на работните си места.
А това може да бъде чудесен начин за запознаване с нови перспективи, различни гледни точки и култури.
Онлайн мултиплейър игрите могат да бъдат от полза за младите играчи, тъй като им позволяват да поемат редица роли като управление на отбори или общ стремеж за победа редом с други играчи. Споделеният опит може да бъде чудесен начин за сътрудничество, учене един от друг и изграждане на увереността.
Някои приложения осигуряват забавен начин за младите да поддържат и физическа активност. Успехът на Pokemon GO и Just Dance е пример за това как игрите могат да са от полза за децата, като ги мотивират да се движат, докато играят.
Други игри и приложения са специално разработени, за да помогнат на подрастващите да управляват емоциите си и да насърчат любезното поведение, състраданието и съпричастността. Също така осигуряват безопасно място за разговор за неща, които ги тревожат – за всички ни понякога може да бъде по-лесно да говорим за притесненията си във виртуален контекст и игрите могат да бъдат от полза на децата, като им предоставят безопасно място да изразят себе си.
Когнитивните умения, общуването, емоционалната интелигентност са все елементи от личностното ни развитие, които най-добре се оформят в аналоговия свят и са изключително важни за доброто ни функциониране като зрели индивиди.
Никаква форма на комуникация, нито онлайн роля, може да замени отношенията между близките хора и е хубаво самите ние да не го забравяме, за да го предадем естествено на следващите поколения.
Вижте още:
4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата
